СМИРЕНО ПОКАЯНИЕ ИЛИ ПАРАЛИЗИРАЩА ВИНА?

426 0

Автор: свещ. Филип Лемастърс

Източник: blogs.ancientfaith.com

Превод: Пламена Вълчева

Винаги когато изпитваме вина и срам за нещо, което сме направили не както трябва, следва да си зададем един въпрос. Дали се чувстваме така, защото сме се огорчили, че не се покоряваме на Бога, или защото не можем да приемем, че сме несъвършени в собствените си очи или в очите на другите? Първият вид срам е полезен за душата и може да доведе до покаяние, а вторият е просто някаква форма на гордост, която лесно ни парализира в непреодолимо отчаяние. На този етап от живота си повечето от нас вероятно изпитват смесица от тези два вида срам. Колкото повече се приближаваме до Христос, толкова повече първият вид трябва да нараства, а вторият  — да отслабва.

Когато се чудим дали има някаква надежда за изцеление на душите ни, трябва да си спомним за св. Мария Египетска. Тя е ярък пример за това, че можем да се покаем дори и за най-срамните грехове. Мария изпитала благотворно чувство на вина, когато осъзнала своята поквареност в резултат на един живот, отдаден на развратни плътски удоволствия.  Благодарение на застъпничеството и наставничеството на Богородица тя се поклонила на Светия Кръст в храма на Гроба Господен и приела св. Причастие, преди да започне своята десетилетна подвижническа борба в пустинята. Когато след около 50 години монахът Зосима я срещнал, той бил поразен от нейната святост.  Видял, че тази свята жена ходи по водата и се издига в молитва над земята, но както всички светци, тя съзнавала единствено своите лични грехове и постоянна си потребност от Божията милост.

Може би това, което превръща живота на св. Мария Египетска в толкова красив пример за истинско покаяние, е, че тя действително се смирила пред Бога. Не скърбяла за греха си от чувство на наранена гордост, непреодолима егоцентрична вина или страх от това, което другите мислят за нея.  Напротив,  чистосърдечно се обърнала към Богородица с думите: „Бъди ми вярна поръчителка пред твоя Син, та да не осквернявам повече своето тяло с мръсно блудство, но като зърна Кръстното Дърво, да се отрека от света и съблазните му и да отида там, където ти ме поведеш.”* И постъпила тъкмо така, изоставяйки всичко, което досега ù било познато, заради дългия и труден път, който водел до изцелението на душата ѝ.  Съсредоточила се изцяло върху това да направи необходимото, за да ориентира живота си към Бога, да изправи желанията си, за да намери истинска пълнота в Него.

Днес Православната църква призовава всички нас да последваме нейния пример на покаяние, независимо от подробностите за това как сме съгрешили с мисъл, дума и дело. Почитайки паметта на една известна блудница, която станала велика светица, ние потвърждаваме, че не съществува срамен грях, за който да не можем да се покаем. Откровеният преглед на живота ни, който всички ние трябва да направим по време на Великия пост, изважда наяве срама и съжалението в най-различни форми.  Св. Мария Египетска ни напомня да приемем смирено истината за своите недостатъци, като изповядваме греховете си, призоваваме милостта на Господа и правим необходимото, за да намерим изцеление. Нейният пример ни учи да не се парализираме от набезите на гордостта, които ни възпират да се освободим от робството на страстите. Поквареният начин на живот не възпрепятствал св. Мария Египетска да придобие забележителна святост.  Ако тя не е позволила развратената гордост да ù попречи в постигането на своето спасение, то никой не бива да се срамува да коленичи смирено пред Христос. Спасителят не отхвърлил Мария, няма да отхвърли и нас, когато отидем при Него, както нея.

В днешното евангелско четиво Иаков и Иоан се обръщат към Христос по съвсем различен начин, защото искат да получат голяма власт, когато Той дойде в Царството Си. Господ разобличава горделивите заблуждения на Своите ученици, като им напомня, че смирението, а не самоизтъкването е пътят към вечния живот. Той казва: „Защото и Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина.” Разтърсващ е фактът, че днес празнуваме смиреното и искрено покаяние на една жена с действително скандално минало, а същевременно някои от най-близките до Христос ученици през земното Му служение мислят единствено за това как да придобият за себе си светска власт.

Може би основната разлика е в това, че св. Мария Египетска е преодоляла своята егоцентричност.  Вместо да приеме, че е „пукната съдина”, за която няма надежда, тя смирено умряла за своето аз, поемайки своя кръст.  Всъщност покаянието ѝ започнало тогава, когато се поклонила на Светия Кръст в храма на Гроба Господен.  По-нататък пътят ù изисквал дълбока вяра, жертвеност и смелост. Трябва да е било неимоверно трудно да изправи с Божията помощ вредата, която си нанесла през годините разврат. Ала подкрепяна от Божията милост и застъпничеството на Пресвета Богородица, тя постигнала именно това през остатъка от своя живот.

Днес, когато сме в края на Великия пост и пред нас е Цветница, виждаме, че това е пътят, който трябва да извървим и ние.  За да вървим по него обаче, не бива да сме парализирани от горделив срам за всичко, което сме казали, помислили, направили, по някакъв начин претърпели или в което сме участвали в даден момент от живота си.  Напротив, трябва да проявим безпощадната честност и дълбокото смирение на св. Мария Египетска — една жена с ужасяващо минало, която се е превърнала в ярък фар на светостта.  По този начин тя е постигнала изцелението на душата си и така ние също ще постигнем изцелението на своята душа. Този неделен ден ни възвестява, че Господ прави възможно това благословение за всички нас чрез Своя Кръст, чрез Своето слизане в ада и чрез Своето славно възкресение на третия ден.  Но за да участваме във великата тайна на Неговото спасение, ние също трябва да преодолеем своята гордост, да приемем Неговата милост и действително да се покаем.  Ако св. Мария Египетска е успяла да постигне това през своя живот, ние също ще успеем.

* Житие на св. Мария Египетска, Жития на светиите — април, изд. на Славянобългарски манастир „Св. вмчк Георги Зограф”, Света гора, 2001 г.