СМИСЪЛЪТ НА ЕВАНГЕЛСКИТЕ ПРИТЧИ

3661 0
prit

Автор: епископ Александър Милеант
Източник: www.fatheralexander.org
Превод: Павел Стефанов

Господ Иисус Христос често преподавал Евангелието под формата на кратки алегорични разкази, вземайки примери от природата или от съвременния обществен живот. Такива разкази се наричат ​​притчи. Притчите вече са били известни във времената на Стария Завет; обаче те придобиват своето специфично съвършенство и красота чрез устата на Богочовека.

Има няколко причини Спасителят да преподаде Своето учение в притчи. Първо, дълбоките духовни истини, които Той проповядвал, били трудни за възприемане от Неговите слушатели. Но една специфична, цветиста история, основана на детайлите на всекидневния живот може да впечатли паметта в продължение на много години и човек, който се опитва да разбере смисъла на тази история ще размишлява върху нея, ще влезе в дълбочината на съдържанието й, и по този начин се доближава до основната мъдрост. Второ, хората, които не разбират напълно ученията на Спасителя могат да ги интерпретират по свой собствен начин и да разпространяват неправилно тълкуване. Но притчите запазват целостта на Христовото учение чрез приспособяване на съдържанието му в конкретен разказ. Трето, притчите може да са по-убедителни от преките поучения, защото те не само съдържат всеобщия Божествен закон, но и показват приложимостта му в личния и обществения живот. Христовите притчи също така са забележителни, защото, въпреки изминалите векове, те не са загубили нищо от своята яснота и чудна красота. Притчите са живи свидетели на тясното единство, което съществува между духовния свят и физическия свят.

В Евангелията ние откриваме повече от тридесет притчи. Те могат да бъдат класифицирани в съответствие с трите периода на земното служение на Спасителя. Спасителят преподал първата група притчи скоро след Проповедта на планината, в момента между втората и третата Пасха на земното Му служение. Тези първоначални притчи разказват за условията за разпространение и укрепване на Царството Божие, и за Църквата сред хората. Тази първа група включва притчите за сеяча, плевелите, семената растящи в земята, за синаповото зърно, скъпоценния бисер и др.

Втората група от притчи била преподадена от Господа до края на третата година от Неговото земно служение. В тези притчи Господ проповядвал за безкрайната Божия милост към онези, които се каят, и предал различни нравствени поучения. В тази група откриваме притчите за заблудената овца; за блудния син; за лукавия слуга, който получил прошка на своя огромен дълг, но не простил малкия дълг на своя другар; за добрия самарянин; за неразумния богаташ; за мъдрия строител; за неправедния съдия и т.н.

В третата и последна група притчи, които преподал малко преди Неговите страдания на кръста, Господ говори за Божествен закон и човешката отговорност пред Бога; Той също предсказал наказанието за евреите, които не вярвали в Него, Неговото Второ Пришествие, Страшния съд, наградата на праведните, и вечния живот. Тази последна група включва притчите за безплодната смокиня, лукавите лозари, за поканените на сватбата, за талантите, за десетте девици, за работниците, които получили равно заплащане и други.