Автор: епископ Александър Милеант
Източник: www.fatheralexander.org
Превод: Павел Стефанов
Господ Иисус Христос често преподавал Евангелието под формата на кратки алегорични разкази, вземайки примери от природата или от съвременния обществен живот. Такива разкази се наричат притчи. Притчите вече са били известни във времената на Стария Завет; обаче те придобиват своето специфично съвършенство и красота чрез устата на Богочовека.
Има няколко причини Спасителят да преподаде Своето учение в притчи. Първо, дълбоките духовни истини, които Той проповядвал, били трудни за възприемане от Неговите слушатели. Но една специфична, цветиста история, основана на детайлите на всекидневния живот може да впечатли паметта в продължение на много години и човек, който се опитва да разбере смисъла на тази история ще размишлява върху нея, ще влезе в дълбочината на съдържанието й, и по този начин се доближава до основната мъдрост. Второ, хората, които не разбират напълно ученията на Спасителя могат да ги интерпретират по свой собствен начин и да разпространяват неправилно тълкуване. Но притчите запазват целостта на Христовото учение чрез приспособяване на съдържанието му в конкретен разказ. Трето, притчите може да са по-убедителни от преките поучения, защото те не само съдържат всеобщия Божествен закон, но и показват приложимостта му в личния и обществения живот. Христовите притчи също така са забележителни, защото, въпреки изминалите векове, те не са загубили нищо от своята яснота и чудна красота. Притчите са живи свидетели на тясното единство, което съществува между духовния свят и физическия свят.
В Евангелията ние откриваме повече от тридесет притчи. Те могат да бъдат класифицирани в съответствие с трите периода на земното служение на Спасителя. Спасителят преподал първата група притчи скоро след Проповедта на планината, в момента между втората и третата Пасха на земното Му служение. Тези първоначални притчи разказват за условията за разпространение и укрепване на Царството Божие, и за Църквата сред хората. Тази първа група включва притчите за сеяча, плевелите, семената растящи в земята, за синаповото зърно, скъпоценния бисер и др.
Втората група от притчи била преподадена от Господа до края на третата година от Неговото земно служение. В тези притчи Господ проповядвал за безкрайната Божия милост към онези, които се каят, и предал различни нравствени поучения. В тази група откриваме притчите за заблудената овца; за блудния син; за лукавия слуга, който получил прошка на своя огромен дълг, но не простил малкия дълг на своя другар; за добрия самарянин; за неразумния богаташ; за мъдрия строител; за неправедния съдия и т.н.
В третата и последна група притчи, които преподал малко преди Неговите страдания на кръста, Господ говори за Божествен закон и човешката отговорност пред Бога; Той също предсказал наказанието за евреите, които не вярвали в Него, Неговото Второ Пришествие, Страшния съд, наградата на праведните, и вечния живот. Тази последна група включва притчите за безплодната смокиня, лукавите лозари, за поканените на сватбата, за талантите, за десетте девици, за работниците, които получили равно заплащане и други.
