Автор: Калистос Уеър, митрополит на Диоклия
Източник: www.pemptousia.gr
Превод: Мартин Ганев
Какво е значението на думата “пост”? Нужно е абсолютно внимание, за да се съхрани нормалното равновесие между неговата вътрешна и външна форма. Външата страна на постенето включва физическо въздържание от храни и напитки, като без нея не би могло да бъде спазен един цялостен и пълен пост. Правилата за храните и напитките обаче никога не трябва да се възприемат като самоцел, защото подвижническият пост винаги притежава една вътрешна и невидима цел. По думите от Триода човекът е единство на тяло и душа – “(сътворил си ме) същество смесено от видима и невидима природа”, а един подвижнически пост би трябвало да обхваща едновременно тези две природи.
Достойни за оплакване като предателство на действителното Православие са както тенденцията да се даде преувеличен акцент на външните правила спрямо храната по един легалистичен начин, така и противната на нея, да бъдат те пренебрегвани като остарели и безполезни. И в двата случая се нарушава нормалното равновесие между външно и вътрешно.
Втората тенденция безсъмнено е по-преобладаваща в наши дни особено на Запад. До XIV век повечето западни християни, съвместно с техните братя от Православния Изток, са се въздържали не само от месо, но и от животински продукти като яйца, мляко, масло и сирене по време на Великия пост. Постът на Великата Четиридесетница и на Изток, и на Запад, изисквал строго телесно усилие. На Запад обаче през последните петстотин години телесните условия на поста устойчиво са снижени дотам, че сега са просто символични. Някой би запитал колко ли са онези от западния свят, които ядейки палачинки в последния ден от Заговезни, познават реалната причина на този обичай – а именно, за да се използват всичките останали яйца и масло преди да започне Великият пост? Тъй като съвременният православен свят е изложен на западната секуларизация, той също започва да следва този път на отпускане.
Една от причините за този упадък на поста със сигурност е еретичната позиция спрямо човешката природа или фалшивият “спиритуализъм”, който отхвърля или пренебрегва тялото, разглеждайки човека изключително с предпоставките на мислещия разум. В резултат мнозина съвременни християни са изгубили истинната визия за човека като цялостно единство на видимо и невидимо, т.е. те отричат положителната роля, която тялото играе в духовния живот, забравяйки за уверението на апостол Павел: “че тялото ви е храм на Духа Светаго… Затова прославете Бога в телата си ” (1Кор. 6.19-20).
Друга причина за отпадането на поста, която се излага в наши дни, е че традиционните канони се представят като неприложими днес. Твърди се, че тези канони предполагат една организирано затворена, неплуралистична, християнска общност, която следва някакъв земеделски начин на живот, който сега вече е все повече факт от миналото. Съществува доза истина в това твърдение. Нужно обаче е да се каже, че постът, какъвто се прилага според традицията на Църквата, винаги е бил труден и винаги е носил със себе си неудобства. Мнозина от нашите съвременици са готови да постят заради здраве, красота или да изгубят тегло. Нима и ние християните не можем да направим същото заради Царството Небесно? Защо това себеотрицание се е извършвало с удоволствие и е било прието на драго сърце от миналите православни поколения, а за нас, днешните наследници, се оказва един толкова непоносим товар? Някога свети Серафим Саровски бил запитан защо чудесата на благодатта са толкова изобилно проявени в миналото, докато в наши дни вече не са толкова очевидни. На това светителят отговорил: “Липсва само едно нещо – твърдата решителност”.
Изначална цел на поста е да ни накара да осъзнаем нашата зависимост от Бога. Ако постът бъде упражняван сериозно, четиридесетдневното въздържание от храна обхваща една значителна доза на действителен глад, особено през първите му дни, а също и едно усещане за умора и телесно изтощение. Неговата цел на свой ред е да ни поведе към едно чувство за вътрешно смирение и съкруха; т.е. да ни доведе до момента, в който можем да оценим цялата сила на Христовото твърдение: “защото без Мене не можете да вършите нищо”. Ние лесно развиваме едно погрешно чувство за автономия и самодостатъчност, ако винаги засищаме и утоляваме жаждата си напълно. Спазването на телесния пост разколебава тази грешна самодостатъчност. Той ни съблича от престорената сигурност на Фарисея, (който действително пости, но не с правилния дух). Постът на Великата Четиридесетница ни дава именно това спасение – незадоволеността на митаря (Лук. 18 10-13). Това е мисията на глада и преумората, т.е. да осъзнаем нашата слабост и зависимост от Божията помощ.
Би било подвеждащо обаче да говοрим за този елемент на преумора и глад. Въздържанието води главно не към това, но също така и към усещане за просветление, бодърстване, свобода и радост. Макар и постът да се представя по принцип като изтощаващ, впоследствие ние разкриваме, че той ни прави способни да спим по-малко, да мислим по-ясно и да се трудим по-решително. Мнозина лекари признават, че периодичните пости допринасят за телесното здраве. Въпреки че постът съдържа чисто себеотрицание, той не цели да овреди нашето тяло, но по-скоро да възстанови неговото здраве и равновесие. Мнозина от нас в западния свят обикновено ядем повече, отколкото се нуждаем. Постът освобождава нашето тяло от излишното тегло и го превръща в съжител на разположение за делото на молитвата, като го прави будно и чувствително към гласа на Светия Дух.
Забелязва се, че думите “пост” и “въздържание” се използват синонимно в общата им православна употреба. Римокатолическата църква прави ясна разлика между тези две определения преди Втория ватикански събор: въздържанието е засягало вида консумирана храна, независимо от количеството, докато постът означавал ограничение в броя на храненията или количеството на храната, която човек е можел да приеме. По такъв начин за няколко дни били изисквани и двете, както постът, така и въздържанието. В някои случаи едната е можела да бъде отменена, но другата не. В Православната църква не се прави ясна разлика между двете думи. Често съществува ограничение по отношение на броя на всекидневните хранения през Светата Четиридесетница, но не съществува ограничение по отношение на количеството при разрешение за хранене. Като ръководен принцип отците на Църквата просто заявяват, че никога не би трябвало да ядем до насита, но винаги да ставаме от трапезата, чувствайки, че бихме могли да ядем и още, но и че сме в добро разположение за молитва.
Важно е да не пренебрегваме телесните изисквание на поста, но още по-важно е да не пренебрегваме неговия духовен смисъл. Постът не е само въпрос на диета. Той има нравствен и телесен характер. Действителният пост трябва да се обърне в посока към сърцето и волята. Необходимо е да се завърне при Бога, да се обърне като блудния син в дома на Отца. По думите на свети Йоан Златоуст “въздържанието е не само от храната, но и от греховете”. “Постът”, настоява светителят, “трябва да се спазва не само от устата, но и от очите, ушите, нозете, ръцете и всички членове на тялото”; окото трябва да се въздържа от безсрамни зрелища, ухото от злобно празнословие, а ръцете от неправедни действия. Същият принцип проличава и от Триода особено по време на Великия пост: “Нека постим както от храна, така и от всяка страст… Нека постим с пост приятен и благоприятен на Бога, защото истинският пост е отчуждението от злините, въздържание на езика, неучастие в гнева, отделяне от нашите пожелания, злословие, лъжа и клетвопрестъпничество. Отдалечаването от всичко това представлява пост истински и желателен… Затова ние не постим само от храна, но се опитваме да се отчуждим от всяка материална страст…”
Най-дълбокият смисъл на поста се обобщава най-добре с триадата – молитва, пост, благодеяние. Бидейки отделен от молитвата и участието в Светите тайнства, бидейки несъпътстван от дела на милосърдие, постът се превръща в фарисейски и дори демоничен. Той не води към съкрушение и радост, но към самодоволство, вътрешно напрежение и раздразнителност. Връзката между молитвата и поста е посочена вярно от отец Александър Елчанинов. Един от противниците на постенето му казал следното: “Нашата работа ни уврежда и ни прави нервни… Никога не съм виждал по-неблагоразположени служители (в предреволюционна Русия), като тези по време на последните дни от Страстната седмица. Съвсем очевидно е, че постът има много лошо влияние върху нервите”. На това отец Александър отговорил: “Ти си абсолютно прав… ако постът не бъде съпътстван от молитвата и по-интензивен духовен живот, всъщност това води до едно повишено състояние на нервност. Естествено за служителите, които са постили строго и са били принудени да се трудят тежко по време на Светата Четиридесетница, е че биха били ядосани и нервни, тъй като не им е била дадена отпуска, за да се черкуват”.
По такъв начин пост, който не се съчетава с молитвата, е без стойност и дори вреден. В Евангелието дяволът бива изгонен не само с пост, но “с молитва и пост” (Мат. 17,21; Марк. 9,29). За първите християни се споменава, че не само са постили, но че “постиха и се молиха” (Деян. 13,3; срвн. 14,23). Както в Новия, така и в Стария Завет постът се среща не просто като цел, но като някаква помощ за по-интензивна и жива молитва, като подготовка за по-решителна активност или за непосредствена среща с Бога. Така четиридесетдневният пост на нашия Господ в пустинята бил непосредствена подготовка за Неговото обществено служение (Мат.4,1-11). Когато Мойсел постил на планината Синай(Изход.34,28 ), а пророк Илия на планината Хорив(3Царств.19, 8-12), и в двата от тези случая говеенето било свързано с боговидение. Същата връзка между поста и Божието видение се наблюдава и в случая с апостол Петър (Деян.10, 9-10): “Петър около шестия час се качи на плоския покрив на къщата да се помоли. И като поогладня, поиска да яде; докато му приготвяха, той се унесе, и – вижда небето отворено”, и така чул гласа на Бога.
Целта на подвижническия пост е винаги такава, т.е. да ни направи способни да “пристъпим към планината на молитвите”, точно както и Триодът се изразява.
