Автор: Зоран Калев
Стиховете от евангелието, които прочетохме днес (Матей 2:13-23), ни разкриват събитията непосредствено след раждането на нашия Господ Иисус Христос. Цар Ирод иска да убие Младенеца и затова Йосиф, напътстван от Ангел Господен, взима Божествения Младенец и майка Му и бяга в Египет. Това става в изпълнение на пророчеството “И из Египет повиках сина Си” (Осия 11:1).
Египет е земя на робство и страдание за еврейския народ, преди Моисей да го изведе оттам. Ние се обръщаме към Бога, когато искаме да напуснем робството на злото. И точно този Божи дар получаваме чрез спасението в Иисус Христос. Новият завет, който сключва Бог с хората и който е потвърден с кръвта Христова е за вечен живот за нас, които вярваме във Възкресението на Христа и сме приели Светия Дух. Нашите грехове са измити от Неговата кръв. Спасението можем да придобием само по благодат, но не и по заслуги. Стремежът ни към богоугоден живот е вследствие на живота ни в Христос.
И както Бог изведе народа Си от Египет, така Иисус Христос ни дари възможността всеки един от нас да извърви пътя от роб на греха до роб на правдата. Нашият Господ стана човек, страда за нас, умря и възкръсна, дари ни със Светия Дух, основа Църквата, в която всеки от нас става Христов. Така ние следваме Неговата истина и изпълняваме Неговата воля.
Ако Христос е лозата, а ние сме пръчките на тая лоза (Йоан 15:1-7), то за да се спасим от тлението ние трябва да останем на лозата, да черпим сили от корените й и да даваме плод.
Христос е Словото Божие, Което стана човек и ако Това Слово винаги пребъдва в нас, ние ще напуснем Египетската земя на греха и повече никога няма да поглеждаме към нея.
Амин.
