СТИГА ДА КАЖЕМ „СЪГРЕШИХ”

1169 0

Автор: архим. Варнава Янку
Превод: Константин Константинов

Защото дойде Иоан, който ни яде, ни пие, а казват: бяс има. Дойде Син Човеческий, Който яде и пие, а казват: ето човек многоядец и винопиец, приятел на митари и грешници (Мат. 11:18-19)

В духовния живот  е много важно да изследваме Божието слово и когато стигнем до някое място, което докосва сърцето ни, да се спрем върху него, за да почерпим напътствия за духовната си посока.

Господ, искайки да подчертае болестта на човека, на религиозните хора от Своето време, открива в поведението им едно противоречие. Св. Йоан Предтеча постел и нищо не ядял, но те смятали, че в него има бяс. Христос ядял заедно с грешници и Го нарекли многоядец и винопиец, приятел на митари и грешници. От което следва, че тук определящо е нашето разположение — защото ние сме склонни да третираме  едно и също събитие по различен начин.

След като обвиняваш св. Йоан Предтеча, че има бяс и затова не яде, несъмнено би приел Христос, Който яде. Ако обвиняваш Христос, Който яде, несъмнено би приел, че св. Йоан Предтеча няма бяс. Как тогава са възможни и двете обвинения? Причината за това се крие в сквернотата на сърцето ни — а в скверното сърце има егоизъм, има увереност в собствените помисли, има рани от греховете, има и комплекси. В усилието си да се наложим, да се утвърдим и да се оправдаем, ние се опитваме да интерпретираме нещата по такъв начин, по който ще можем да удовлетворим своя егоцентризъм.  Затова е много важно да сложим в ред мислите си, защото, ако вместо благи помисли, имаме горди помисли, тогава в нас настъпва объркване. Не става ли така и в живота ни?  Подлудяваме себе си, подлудяваме другите и другите ни подлудяват. Опитваме  се да видим какво става в сърцето ни, настояваме, че сме направили погрешен „прочит” на нещата — тоест защо от нас излиза напрежение, отрицание, гняв, злоба. Опитваме се да оправдаем това свое поведение, интерпретирайки външните събития така, както на нас ни е удобно, и накрая животът ни се изпълва с противоречия. Нашият „прочит” на събитията в живота ни е пълен с противоречия. И когато някой ни го каже или ние самите го видим, търсим начин да избягаме от тези събития. Вината за това се корени в сърцето ни, което е осакатено и изпълнено със самоувереност и помисли, вместо със смирение и покаяние, и това ни води до самозаблуждение.

Един подвижник съжалил дявола и помолил Бог да го спаси.

— Разбира се, ще го спася! — отговорил Бог. — Стига да каже „Съгреших!”.

Когато чул това, подвижникът се зарадвал. И когато дяволът се появил, му казал:

— Имам хубава вест! Бог и теб ще спаси, стига да кажеш „С…”.

Но веднага щом понечил да каже „Съгреших”, дяволът изчезнал, защото разбрал коя дума ще изрече.

Това е нашето затруднение — вместо да кажем „Съгреших” и да се смирим, ние настояваме на своя помисъл и какво става? Сърцето ни се обърква, умът ни се обърква и ние объркваме хората около себе си. Тогава се появяват тези противоречия. Христос сякаш ни казва: „Бре, клети хора, обвинихте св. Йоан Предтеча, че има бяс, защото не ядеше, а Мен нарекохте грешен, защото ям. В крайна сметка какво искате? Вие самите не знаете какво искате.” Наистина ние не знаем какво искаме и поради това губим своята разсъдителност, настоявайки на мнението си. Така развиваме в себе си самоувереност, която съсипва живота ни, затруднява го и в крайна сметка го лишава от простота. А всъщност смисълът е в това да имаме покаяние, да сме открити пред Бога и всеки човек, да престанем да настояваме на своите виждания, помисли, идеи, а да настояваме само за едно — да се научим да обичаме Бога и брата си. Това е Христовият път, а той е толкова прост, красив и свободен. Защо се затрудняваме? Защото се страхуваме, защото се чувстваме несигурни, защото имаме трудности и това е така, защото дълбоко в себе си трескаво се стремим да станем богове, да сме господари на играта, да заменим Бога и да господстваме над всеки човек. А когато не става на нашето, си мислим, че губим авторитета си, че губим силата си, и веднага се опитваме да се заловим за своя помисъл, да се оправдаем и да съчиним своя версия на нещата, като по този начин терзаем себе си, терзаем и другите.

И тъй, нека чуем тези думи на Христос и разберем, че объркването в ума ни е следствие от нашия егоизъм. Да се научим да казваме „Съгреших” и да бъдем открити и снизходителни към всеки човек. Тогава ще можем да се разбираме и със себе си, и с околните.