Страдание и чудеса на великомъченик Димитрий Солунски

7760 0

Автор: Свети Юстин Попович
Източник: www.pravoslavie.ru
Превод: Татяна Филева

Свети великомъченик Димитрий е роден от знатни и благочестиви родители в град Солун. Баща му бил управител на Солун и тайно вярвал в нашия Господ Иисус Христос и Му служел, но не се решавал открито да изповядва Неговото пресвято име поради голямото гонение срещу християните от страна на езическите царе по онова време. Във вътрешността на своя дом имал скъпоценния бисер на Христовата вяра: в тайната си молитвена стая държал све свети икони, украсени със злато и скъпоценни камъни: на едната от тях бил изобразен нашият Господ Иисус Христос, а на другата Пресветата Божия Майка. Пред тези свети икони винаги поддържал кандило и кадял с тамян; и заедно със своята единоверна съпруга се молел на истинния Бог, живеещ във висините, на Неговия Единороден Син и на Всенепорочната Владичица. И двамата били много милостиви към бедните и правели много благодеяния на страдащите. Но имали една голяма скръб: нямали деца. И усърдно се молели на Бог да им дари наследник. И след много време желанието им било изпълнено: Всевишният чул техните молитви и им дарил син, този свят Димитрий. Този Божи дар силно зарадвал родителите и те от сърце благодарили на Бога. В тази тяхна радост взел участие цял Солун, и благодарните родители устроили голяма трапеза за бедните.

Когато детето пораснало дотолкова, че да може да познае и разбере истината, родителите го въвели в своята домашна молилня, показали му светите икони и казали: Това е иконата на Единия Истинен Бог, Който е сътворил небето и земята, а това – иконата на Пресвета Богородица. – И родителите научили Димитрий на светата вяра, като му казали всичко, чрез което човек може да познае нашия Господ Иисус Христос, и му разкрили нищожността на нечистите езически богове и техните бездушни идоли. И Димитрий, умъдрен от думите на своите родители и преди всичко от Божията благодат, която започнала да действа в него, познал истината и с цялата си душа повярвал в Господа, поклонил се на светите икони и ги целунал от цялото си сърце. Тогава родителите тайно повикали свещеник и някои от своите познати християни и в своята тайна молилня кръстили Димитрий в името на Отца и Сина и Светия Дух.

След като приел свето кръщение, Димитрий изучавал Божия закон, израствал по тяло и разум, изкачвайки се по стълбицата на добродетелите от сила в сила, и Божията благодат била върху него, просвещавайки и умъдрявайки го. А когато навършил пълнолетие, родителите му се преселили от този временен живот, оставяйки на своя син не само имуществото си, но и примера на своя богоугоден живот.

Тогава цар Максимиан, като узнал за смъртта на солунския градоначалник, повикал при себе си неговия син Димитрий. Като видял, че е умен и храбър, царят го поставил за свой наместник на цялата Солунска област. И поверявайки му такава длъжност, му казал: Пази отечеството си и го очисти от безбожните християни, като убиваш всеки, който призовава името на Разпнатия.

Като получил чин от царя, Димитрий се върнал в Солун и бил посрещнат с почести от гражданите. И веднага започнал открито и пред всички да изповядва и прославя нашия Господ Иисус Христос и да учи всички на светата вяра; така станал за солуняните втори апостол Павел, привеждайки многобожните езичници към познание на истинния Бог и изкоренявайки езическата вяра в множество богове. Но слухът за това много бързо достигнал и до самия цар Максимиан. Като узнал, че царският наместник Димитрий е християнин и вече е обърнал мнозина в своята вяра, царят силно се разгневил. И точно по това време, връщайки се от война със сарматите, се задържал в Солун. Но още преди пристигането на Максимиан в града Димитрий предал на своя верен слуга Луп всичкия си имот и богатство: злато, сребро, скъпоценни камъни и одежди, които му били останали от родителите, за да ги раздаде бързо на бедните и нуждаещите се. При това казал: Раздай това земно богатство, за да потърсим за себе си небесното богатство. – А сам започнал да се моли и да пости, подготвяйки се за мъченически венец.

Царят веднага започнал да проверява истина ли е това, което е чул за Димитрий. А Димитрий, като застанал пред царя, неустрашимо изповядал, че е християнин и укорил езическото многобожие. Царят заповядал да хвърлят изповедника в тъмница. Влизайки в тъмницата, светията се молел с думите на пророк Давид: „Господи, побързай да ме избавиш! Защото ти си моето търпение, Господи! Господи, Ти си мое упование от младините ми. На Тебе съм се крепил от рождение; от майчината ми утроба Ти си мой покровител; моята хвала към Тебе няма да престане. Радват се устата ми, кога Ти пея, и душата ми, която си Ти избавил. и езикът ми всеки ден ще разглася Твоята правда” (ср. Пс. 69:2; 70:5, 6, 23, 24).

И свети Димитрий седял в тъмницата като в светъл дворец, хвалейки и славейки Бога. А дяволът, искайки да го уплаши, се превърнал в скорпион и се опитал да ухапе светията за крака. Светията се прекръстил и без никакъв страх настъпил скорпиона с крак, произнасяйки думите на Давид: „Аспида и василиск ще настъпиш, лъв и змей ще тъпчеш” (Пс. 90:13). И докато така седял в тъмницата, го посетил ангел Божи, който му се явил в силна светлина с прекрасен райски венец и му казал: „Мир на тебе, страдалецо Христов, бъди храбър и дерзай! – Светията отговорил: „Радвам се в Господа и се веселя в Бога, моя Спасител! – Това видение още по-силно разпалило любов към Бога в сърцето на светията, и той все по-силно и по-силно желаел да пролее кръвта си за Христос.

По това време царят устройвал игри и представления. Той имал един много добър борец, по произход вандалин, на име Лий. За борбите на Лий царят направил специален театър, с открита сцена на стълбове. Долу под тази сцена били забити копия със стърчащи нагоре остриета. Когато борецът Лий побеждавал някого, той го хвърлял от сцената върху тази гора от копия. Наоколо стояли езичниците със своя цар и се веселели, когато някое нещастно човешко същество се гърчело в мъки върху копията, докато издъхне. Сред невинните жертви имало и много християни. Защото, когато някой ден никой не влизал доброволно в борба с Лий, тогава по нареждане на царя християните били влачени насила, за да се борят с Лий. Между зрителите бил и един момък християнин, на име Нестор. Той бил научен на светата вяра от самия свети Димитрий. Гледайки това ужасно езическо увеселение, сърцето на Нестор се късало от болка. Пламнал от ревност, той решил сам да излезе на борба с великана Лий. Но преди това отишъл в тъмницата при свети Димитрий, разказал му всичко, което върши Лий и поискал от светията благословение и молитва, за да може да победи този безмилостен човекоубиец. Свети Димитрий го благословил, осенил го с кръстното знамение и му предрекъл: ще победиш Лий, но ще пострадаш за Христос.

Като стигнал бързо до театъра, Нестор гръмогласно възкликнал: Боже на Димитрий, помогни ми! След това излязъл срещу Лий, влязъл в борба с него и с Божия помощ го победил, повалил го и го хвърлил върху стърчащите копия, където тежкият великан бързо намерил смъртта си. Гибелта на Лий силно опечалила царя и той веднага заповядал да посекат с меч блажения Нестор. Но това не утешило царя, и той цял ден и цяла нощ тъгувал за Лий. А като узнал, че Нестор с благословението на Димитрий е излязъл на борба с Лий, царят наредил да убият с копия и Димитрий. Защото свирепият мъчител разсъждавал така: както Лий умря, хвърлен от ръката на Нестор върху остри копия, така и Димитрий да бъде прободен с копия и да умре със същата смърт, с каквато и нашият любимец Лий.

Но безумният мъчител лъжел себе си, смятайки, че смъртта на праведника и на грешника е еднаква: защото смъртта на грешника е люта, а смъртта на грешника е скъпа пред Господа. И когато в ранното утро на двадесет и шести октомври войниците влезли в тъмницата и заварили свети Димитрий да стои на молитва, го проболи с копия. Така Христовият изповедник предал своята честна и свята душа в ръцете на своя Господ Христос. А тялото му, хвърлено на земята и поругано, тайно било взето от християните и погребано с чест.

Когато войниците пробождали с копия свети Димитрий в тъмницата, тук бил и неговият верен слуга, гореспоменатият Луп. Той взел ризата на своя господар, напоена с неговата честна кръв и потопил и пръстена му в кръвта. С тази риза и този пръстен правел много чудеса, изцелявайки всяка болест и изгонвайки злите духове. Слухът за тези чудеса се разнесъл по целия Солун и всички болни започнали да се стичат при Луп. Когато Максимиан узнал това, той заповядал да хванат блажения Луп и да му отсекат главата. И така добрият слуга последвал своя господар свети Димитрий при Господа, в небесните обители.

След като минало много време и гонението срещу християните престанало, над гроба на свети Димитрий бил издигнат малък храм. И в него ставали много чудеса и много болни се изцелявали от различни болести. Така един знаменит велможа от Илирия, на име Леонтий, тежко болен от неизлечима болест, пристъпил с вяра към светия великомъченик Димитрий. Когато го внесли в храма и го положили на мястото, където били погребани мощите на светия великомъченик, той още същия час получил изцеление и оздравял напълно, благодарейки на Бога и славейки Неговия угодник свети Димитрий. В знак на благодарност към светията Леонтий решил да построи голяма и красива църква на славния великомъченик. Затова предишният малък храм бил разрушен и когато започнали да копаят за основите, намерили мощите на светия великомъченик напълно цели и нетленни; от тях изтичало благоуханно миро и целият град се изпълнил с аромат от мирото. Стекъл се много народ. Светите мощи били извадени от земята с голяма радост, при което огромно множество болни се изцелили, помазвайки се с изтичащото миро. Леонтий, радвайки се повече на намирането на светите мощи, отколкото на своето изцеление, бързо завършил започнатото дело, и на това място построил прекрасен храм в чест на свети Димитрий. Тук били положени и честните мощи на светия великомъченик в рака, обкована със злато и сребро и украсена със скъпоценни камъни. Леонтий купил ниви и лозя и ги подарил на новопостроената църква за издръжка на нейните свещенослужители. А когато дошло време да се върне в своето отечество, той намислил да отнесе със себе си и частица от мощите на светията, за да построи църква на свети Димитрий и в отечеството си. Но светията му се явил и му забранил да не дръзва да вземе и частица от неговите мощи. Тогава Леонтий взел само плащаницата, обагрена с кръвта на светията, положил я в златен ковчег и тръгнал за Илирия. По пътя от тази плащаница станали много чудеса по молитвите на светия великомъченик. Така, когато Леонтий трябвало да премине през една голяма, развълнувана от силната буря река, го обзел страх и ужас. Тогава му се явил свети Димитрий и казал: Вземи ковчега с плащаницата в ръка и не се бой. – Леонтий така и направил и тогава той и всички, които били с него, успешно преминали реката. А когато пристигнал в отечеството си, построил великолепна църква на светия великомъченик Димитрий. Призовавайки с вяра името на този свят Христов великомъченик, Леонтий извършил чудеса по неговите молитви. Епархът на Илирия Марин бил тежко болен: цялото му тяло от главата до петите било покрито с рани и гной, и Леонтий го избавил от тази болест със своите молитви към свети Димитрий. Така той славно изцелил един кръвоточив, призовавайки свети Димитрий; изгонил дявола от един бесноват и извършил и много други чудеса.

Но особено много чудеса ставали в Солун, където почивали мощите на светия великомъченик Димитрий. Така веднъж в църквата на светия великомъченик пламнал пожар. При това особено пострадал сребърният свод над мощите на Божия угодник: той напълно се стопил от огъня. Тогавашният архиепископ Евсевий много се трудел да възстанови свода. Но нямал достатъчно сребро. А в самата църква имало сребърен трон, който никак не бил засегнат от пожара. Архиепископът намислил да претопи този трон и да направи свод над ковчега на светия великомъченик, но още не бил открил това свое намерение на никого. Точно тогава на един благочестив презвитер в тази църква, Димитрий, се явил светият великомъченик Димитрий и му казал: Иди и кажи на епископа на града: не дръзвай да претопяваш трона, който е в моята църква. – Презвитерът Димитрий веднага отишъл при Евсевий и му казал да се откаже от своето намерение. Отначало архиепископът бил силно поразен от думите на презвитера, но после, смятайки, че презвитер Димитрий по някакъв начин е могъл да узнае за неговото намерение, престанал да се чуди на това и дори го укорил. И след няколко дни архиепископът дори заповядал да доведат при него майстори. Тогава при архиепископ Евсевий за втори път дошъл презвитер Димитрий и казал: Светият великомъченик отново се яви насън на мен, грешния, и ми нареди да ти кажа: от любов към мен не претопявай трона. – Архиепископът и този път посрещнал презвитера грубо, но все пак не заповядал да се претопи тронът.

Впрочем, след известно време той пак искал да го претопи, но свети Димитрий се явил на същия презвитер и казал: Не скърбете, аз сам се грижа за моя храм и град; оставете на мен грижата за това.

Като чул това, архиепископът вече не можел да сдържа сълзите си и казал на присъстващите: Да почакаме малко, братя, защото сам Христовият угодник ни обеща своята помощ. – Архиепископът не успял и да завърши думите си, когато дошъл един солунски гражданин на име Мина, носейки със себе си седемдесет и пет фунта сребро, и казал: свети Димитрий често ме е избавял от опасност, дори ме е спасявал от смърт. Отдавна исках да направя подарък на моя милостив покровител и дивен защитник. А днес още от сутринта един глас ме подтикна към това и каза: Отиди и направи това, което отдавна имаш намерение да направиш. – Предавайки среброто, Мина изразил желание то да се употреби за свод над ковчега на великомъченика. След време се появили и други солунски граждани и донесли сребро. От тези приноси бил построен дивен свод над гробницата на светия великомъченик Димитрий.

Много пъти свети великомъченик Димитрий по чудесен начин спасявал своя град Солун от варварски нашествия и опасности. Така по време на царуването на Маврикий аварите поискали голям данък от жителите на Византия, но Маврикий отказал да изпълни тяхното искане. Тогава аварите събрали многобройна войска, съставена предимно от славяни, и решили да превземат Солун, известен търговски град с огромни богатства. Цар Маврикий изпратил войска в Солун, в който преди това чумата била погубила много народ, и така силно намалила броя на солунските жители; а вражеската войска, която се готвела да нападне Солун, наброявала около сто хиляди души. Десет дни преди тя да достигне до Солун, свети Димитрий се явил на архиепископ Евсевий и му казал, че градът е заплашен от голяма опасност. Но солуняни смятали, че вражеската войска няма толкова бързо да стигне до Солун. Обаче врагът неочаквано се появил недалеч от крепостните стени. И можел безпрепятствено да влезе в града през нощта, ако десницата на Всевишния, по молитвите на свети Димитрий, не го беше задържала по необикновен начин близо до града. Защото враговете прекарали цялата нощ извън град Солун, смятайки, че това е Солун. А когато се съмнало, те разбрали грешката си и тръгнали към самия град. Вражеските войски веднага тръгнали в атака, но на градските стени пред очите на всички се появил свети Димитрий във вид на въоръжен войник, и поразил с копие първия войник, който се качил на градската стена, и го хвърлил от стената. А той, падайки, повлякъл след себе си други, които настъпвали; тогава враговете внезапно били обзети от страх и отстъпили. Но обсадата не свършила, а всъщност едва започвала. Като видели огромната вражеска войска, жителите се изпълнили с отчаяние и отначало всички смятали, че гибелта на града е неизбежна. Но после, като видели бягството на врага и защитата на чудесния покровител, те се окуражили и започнали да се надяват, че защитникът на Солун, свети Димитрий, няма да остави своя роден град и да го предаде на враговете. Впрочем враговете започнали да обсаждат града, довлекли смъртоносни оръдия и разтърсили основите на градските стени; дъжд от стрели и камъни, хвърляни от оръдията, като облак помрачил дневната светлина. Жителите на града можели да се надяват само на помощ от небето и множество народ изпълнил църквата на свети Димитрий. По това време в града бил един богобоязлив и много добродетелен човек на име Илюстрий. Като дошъл през нощта в църквата на свети великомъченик Димитрий, в притвора Илюстрий усърдно се молел на Бог и Неговия славен великомъченик да защитят неговия град от враговете. И внезапно му било дадено видение: той видял, че в църквата дошли двама светли юноши, подобни на царски телохранители, това били ангели Божии. Църковните врати сами се отворили пред тях и те влезли в църквата. След тях влязъл и Илюстрий, желаейки да види какво ще стане по-нататък. Като влезли, те гръмогласно попитали: Къде е господарят, който живее тук? – И ето, появил се и друг юноша, подобен на слуга, и ги попитал: С какво мога да ви помогна? – Те отговорили: Господ ни изпрати при него да му кажем нещо. – Посочвайки гроба на светията, слугата казал: Тук е. – Те му отговорили: Кажи му, че сме дошли.

Тогава слугата дръпнал завесата и свети Димитрий излязъл да ги посрещне, такъв, какъвто е изписан на иконите; блестял като слънце, така че Илюстрий от страх и от ослепителния блясък не бил в състояние да гледа към него. Като дошли, юношите поздравили свети Димитрий, а той им отговорил: Благодатта нека бъде с вас! Защо сте дошли при мен? – Те му рекли: Господ ни изпрати при твоя святост, заповядвайки ти да оставиш глада и да отидеш при Него, защото Той иска да предаде града на враговете. – Като чул това, свети Димитрий навел глава и мълчал, проливайки сълзи. А слугата казал на дошлите: Ако знаех, че вашето пристигане ще наскърби моя господар, аз не бих му съобщил за вас. – Тогава светият великомъченик заговорил: Така ли е угодно на моя Господ? Така ли иска Владиката на всички и всичко – градът, изкупен с Неговата драгоценна кръв, да бъде предаден в ръцете на враговете, които не Го познават и не вярват в Него, нито почитат Неговото свято име? – На това дошлите отговорили: Ако това не беше угодно на нашия Владика, Той не би ни изпратил при твоя святост. – Тогава свети Димитрий казал: Братя, идете и кажете на моя Владика, че Неговият слуга Димитрий казва така: Човеколюбиви Владико и Господи, зная Твоето милосърдие; то превишава нашите грехове. Дори и беззаконията на целия свят не могат да надделеят над Твоето милосърдие; заради грешниците Ти си пролял Своята свята кръв и си положил душата Си за нас. Затова и сега покажи Своята милост над този град и не ми заповядвай да го оставя. Ти Сам си ме поставил за пазител на града, позволи ми да взема пример от Тебе, моя Владика: дай ми да положа душата си за жителите на този град; и ако те погинат, нека погина и аз с тях. Господи, не погубвай града, в който се призовава Твоето свято име; защото тези хора, ако и да са съгрешили, все пак не са отстъпили от Тебе. О, Ти си Бог на каещите се. – Като дошли юношите, попитали свети Димитрий: Така ли да отговорим на Господа, Който ни е пратил? – Светията казал: Да, така отговорете, братя, защото зная, че Господ не се гневи докрай, нито се сърди вечно (Пс. 102:9). – Като казал това, светият великомъченик влязъл в гробницата и свещената ръка се затворила; а ангелите, които беседвали с него, станали невидими.

Всичко това Илюстрий видял и чул в чудесно и страшно видение. А когато видението свършило, той дошъл на себе си и твърде много се чудел; после паднал на земята и възнесъл благодарност към светия великомъченик за това, че се грижи за града и моли Господа за това жителите на Солун да не бъдат предадени в ръцете на врага. Когато се съмнало, Илюстрий съобщил на своите съграждани за видението, което имал, и ги насърчил храбро да се борят против враговете. Като чули думите на Илюстрий, всички завикали със сълзи към Бога, молейки Го за милост, и призовали на помощ свети Димитрий. И с помощта и застъпничеството на светията градът останал цял: защото врагът бързо и със срам отстъпил от градските стени, тъй като не бил в състояние да превземе града, пазен от великия Божи угодник. На седмия ден от обсадата врагът без никаква видима причина се обърнал в паническо бягство, захвърляйки шатрите си и оръдията си за обсада. На другия ден някои от избягалите врагове се върнали и казали: Още от първия ден на обсадата ние видяхме у вас такова множество защитници, че те далеч превъзхождаха нашата войска. Мислехме, че вашата войска се крие зад крепостните стени. И вчера тя изведнъж ни нападна и ние побягнахме. – Тогава гражданите учудени ги попитали: А кой предвождаше войската? – Те отговорили: Видяхме пресветъл, огнен мъж на бял кон, облечен в бяла като сняг дреха. Като чули това, гражданите на Солун разбрали кой е обърнал в бягство враговете. Така свети Димитрий защитил своя град.

Скоро след първото отстъпление на вражеските войски от Солун, друго нещастие сполетяло този град. Защото тази огромна вражеска войска по време на обсадата била ограбила всички житни запаси и в самия град настъпил голям глад: от недостиг на храна започнали да умират много хора. Като видял, че неговият роден град погива от глад, свети Димитрий няколко пъти се явявал на кораби в морето, обхождал пристанища и много острови, заповядвайки навсякъде на корабите с пшеница да плават към Солун. Така светията избавил своя град от глада.

Когато благочестивият цар Юстиниан издигнал в Цариград великолепна и величествена църква на света София – Премъдрост Божия, той изпратил в Солун благочестиви хора да донесат оттам някоя частица от мощите на свети Димитрий за украса и освещаване на новопостроената църква. След като дошли в Солун, пратениците се приближили до честния ковчег, в който почивали мощите на светия великомъченик, за да изпълнят нареждането на царя; но от ковчега внезапно излязъл огън, засипвайки всички с искри, и от огъня се чул страшен глас: Станете и не пипайте нищо! – От страх всички присъстващи изпопадали на земята. После пратениците взели само малко пръст от това място, и се върнали при царя и му разказали какво им се е случило. Всички, които слушали техния разказ, били удивени. Половината от донесената пръст пратениците предали на царя, а другата половина сложили тук, в църковната ризница.

Един младеж на име Онисифор имал задължение да пали свещите и да поддържа кандилата в църквата на свети Димитрий. Подстрекаван от дявола, този младеж започнал да краде свещи и тайно да ги продава, с което си докарвал нечиста печалба. А свети Димитрий, не търпейки в неговата църква да се върши такова беззаконие, се явил насън на Онисифор и го укорил благо и човеколюбиво, като казал: Брате Онисифоре, никак не ми е приятно, че крадеш свещи; с това ти причиняваш вреда и на дарителите, и още повече, на себе си. Опомни се, хората, които постъпват така, ги чака осъждане. Затова остави това дело и се покай.

Онисифор се събудил и почувствал срам и страх. Но не след дълго забравил съвета на светията и пак започнал да краде свещи, както правел и преди. Обаче бързо го постигнало наказание. Веднъж един благочестив човек, като станал много рано сутринта, дошъл в църквата на свети Димитрий и донесъл няколко големи свещи. Запалил ги и ги поставил при гроба на светия великомъченик, помолил се и си отишъл. Онисифор се приближил към свещите, протегнал ръка да ги вземе, но в този момент от ръката на светията се разнесъл глас: Ти пак правиш същото!

Поразен от този глас като от гръм, Онисифор се строполил на земята и лежал като мъртъв, докато не дошъл един от клириците и не вдигнал Онисифор, обезумял от ужас. И когато едва дошъл на себе си, младежът изповядал всичко пред всички: и своя грях, и първото явяване насън на светията, и второто изобличение на свети Димитрий. Слушайки такава изповед, всички се изпълнили със страшен ужас.

Свети великомъченик Димитрий освободил мнозина от вражеско робство. Така един епископ бил хванат от варвари езичници и окован във вериги. Свети Димитрий му се явил, освободил го от оковите и го придружил до самия Солун. В друг случай варвари нападнали околностите на Солун и отвели в робство много хора. Между робите имало две красиви девойки: те били изкусни бродирачки, умеели да везят на гергеф различни цветя, дървета, птици, животни и човешки лица. Варварите ги отвели в своята страна и ги подарили на своя княз. Като разбрал за тяхното изкуство да бродират, князът им казал: Чувам, че във вашата страна има един велик бог Димитрий, който прави големи чудеса. Хайде, извезайте ми неговия лик на платно, за да му се поклоня и аз. – Девойките отговорили: Княже, Димитрий не е бог, а само велик Божи раб и помощник на християните. Ние не се решаваме да направим това, защото знаем, че ти искаш не да му се поклониш, а да се поругаеш над него. – На това князът им отговорил: В моите ръце е и животът ви, и смъртта ви; изберете каквото искате: или направете това, което ви заповядвам, и ще останете живи; или, ако не изпълните заповедта, веднага ще бъдете погубени.

В смъртна опасност робините започнали да везят на платно лика на свети Димитрий. А в навечерието на самия празник на светията, който се чества на 26 октомври, девойките завършили бродерията и същата нощ, като облегнали глава на извезания лик на светията, започнали да плачат и казвали: Не ни се сърди, мъчениче Христов. Ние знаем, че беззаконният княз иска да се поругае над твоя лик; но ти знаеш, че не искахме да везаме твоя свят лик; направихме това, защото бяхме заплашени със смърт. – Така, плачейки над лика на светията, те заспали. И ето, както някога ангелът взел пророк Авакум, така и свети Димитрий взел тези девойки с извезания свой лик и по чудесен начин ги пренесъл в Солун на своя празник, като ги поставил в църквата при своите мощи по време на всенощното бдение. Хората, като видели такова чудо, всички се удивили, а девойките, като се събудили, възкликнали: Слава на Бога! Къде се намираме? – От учудване те дълго не могли да дойдат на себе си и мислели, че всичко това става насън. Накрая окончателно се убедили, че наистина се намират в Солун, виждат пред себе си гробницата на свети Димитрий и стоят в неговата църква заедно с множество народ, който се моли. Тогава те гръмко възнесли благодарност на своя защитник свети Димитрий и разказали всичко, което се случило с тях. А жителите на Солун, зарадвани от такова дивно чудо, с голяма радост отпразнували в този ден празника на свети Димитрий. Извезания негов лик поставили над олтара и от него ставали много чудеса за слава на Единия Бог в Троица. На Него да бъде слава, чест, благодарение и поклонение вовеки. Амин.