СТРАДАНИЯТА ГОСПОДНИ

239 0

Автор: йеромонах Методий (Савелов-Йогел)

Източник: „Пред очами Божией Правды”

Превод: Пламена Вълчева

Дванадесетте евангелия разказват за страданията на Спасителя. И всеки път, когато чуваме тези повествования, те звучат по нов и живителен начин в своята Божествена простота. Колко велик и прекрасен се явява пред нас подвигът на човека, жертващ себе си за ближния…

Тук виждаме любовта, която не търси  „своето”, по думите на Апостола. Какво бихме могли да кажем за подвига на Сина Божий, Който доброволно е отдал Себе Си за „живота и спасението на света”? Някои ще кажат: да страдаш доброволно, е по-лесно. Но дали е така, братя? Когато обстоятелствата поставят човека в такова положение, че трябва да се жертва, той го прави в името на нравствения дълг, нравственият дълг го подтиква към тази саможертва.

Но когато човек разполага с пълната свобода да избере — да страда или не, — дали не е по-велик подвиг, ако избере доброволното страдание? Освен това, когато страдаме, нашите страдания винаги имат изкупително значение.

Греховете ни винаги се очистват в страданията. Христос обаче бил безгрешен. Той взел върху Себе Си нашето греховно бреме, бидейки подобен на нас във всичко, освен в греха.

В тази жертва на Божествената Любов се състои тайната на спасението. Чрез страданията Си Господ спасил света.

И в тези свещени дни, в които възпоменаваме Неговите страдания, Той ни зове да се приобщим към делото на спасението. Да Го възлюбим, да се устремим към Него с цялото си сърце. Разбойникът се покаял и получил опрощение.

Де да можехме и ние, братя, да се покаем и да се обновим духовно. Тогава Господните страдания действително биха ни осветили, биха отворили за нас райските двери още тук, на земята, биха изпълнили живота ни с истинската радост на богосиновството.

Покланяме се, Христе, на Твоите страдания. Покажи ни и славното Твое Възкресение!