Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“(Малка Богородица) и храм „Св. Атанасий“, гр. Варна
Преди няколко години един от боговидците на светото Православие на 20 в. старецът Йоан Крестянкин получил писмо от млад свещеник с молба да вземе отношение по един от парещите въпроси на нашето съвремие — идването на антихриста и борбата срещу него. Този духовник много често проповядвал и пишел за опасностите на последните времена. С писмото си се обръщал към батюшката и търсел подкрепа за своите пастирски усилия. Когато отец Йоан прочел писмото, той от своя страна му отговорил така: „Скъпи отче, разбирам опасенията Ви за всичко, което предстои, но искам да Ви кажа, че прекаленото акцентиране върху тази тема въвежда християните в състояние на смут и тревожност и разстройва техния душевен мир. Това не само ги изтощава, но и отклонява от Спасителя Христос. Говорете им за Него и светата Църква, а не за антихриста и съблазните му и не забравяйте, че той ще иска пряко отричане от Христос от всеки един, който Го изповядва. Така няма да ги разколебаете, а напротив — ще утвърдите вярата им в Него“.
Този съвет е като сноп светлина върху тази мрачна и наситена есхатологична тема, която вълнува неспокойните души на вярващите. За съжаление, една малка част от тях изпадат в страх и паника от последните времена и сами попадат в опасната зона на тревожността, която дори разколебава вярата им. Все повече се чуват гласове: „Ох, антихристът идва!“ и „Ужас, какво ще правим…“, придружени от оплаквания и черногледство.
Това е признак за нездрав духовен живот и прикрито маловерие. Той е като налеп за душите, един вреден вирус, който разстройва душевния мир на православните. Затова и осветяването му има голямо значение за пълнотата на изповядването на Спасителя Христос и светото Православие.
Старецът Йоан Крестянкин като дългогодишен изповедник и тайновидец, през призмата на своя огромен опит и дадената му от Бога благодат, по особено проникновен начин е осъзнал това и като пастир е изразил своята грижа и любов. Безспорен факт е, че в историята на светата Църква, християните още от ранни времена трескаво очакват антихриста и много пъти са мислели, че всички условия за неговото проявяване са налице и момента на идването му е настъпил. Така е било още от катакомбите на Рим, през гоненията от императори, враждебни на учението на Христос, и особено при Нерон, Калугула и Диоклетиан.
Целият техен молитвен вопъл е бил пронизан от болка и очакване: „Дойди, Господи, дойди и ни избави. Ти ни го обеща!“. Впоследствие след признаването на християнството през 325 г. тази тенденция се засилва при големи бедствия, знамения и дори кръгли годишнини и юбилеи. Преминава през динамичния период на Средновековието и обхваща и духа на модерното време. Така е било през революциите (особено Френската), управлението на Наполеон, войните и настъпването на атеистичия комунистически режим. Свързано е с мрачните фигури на Хитлер, Ленин, Сталин и Хрушчов. И е особено силен сега в най-новата епоха на постглобализма и либералната демокрация в обстановката на пълен хаос, вируса, войната и настоящите смущаващи събития. Сега повече от всякога е време за преосмисляне на традиционните християнски ценности и не само за преоценка на християнския морал, но и за отхвърлянето му като заблуда и дори като пречка в развитието на съвременната цивилизация. Обществото води прикрита война, но и дори пълно отрицание на християнството и много хора се опитват да го дискредитират и обвинят в какви ли не грехове.
Предизвикателствата на Ерата на Водолея с цялата им неизразимо богата гама от езотерични учения поставя въпросите за пола, идентичността въобще, еднополовите бракове и изкуствения интелект, новите документи за самоличност и особено за вечно парещия въпрос на чипирането и насилствено слагането на печата на антихриста. Пречистото учение на светото Православие винаги е проповядвало чрез своята традиция и наставленията на светите отци, че антихристът като личност и антипод на Христос не само ще дойде при настъпили явни условия, но и ще иска пряко отричане от Спасителя. Ясно, лично отправено и категорично! Така, както в чина на светото Кръщение духовникът призовава кръщаващия се или неговия възприемник (ако лицето е малко) да се обърне на запад и три пъти да се отрече от сатаната, а след това пред всички ясно да заяви, че вярва и се съчетава с Христос като Цар и Бог. А после пред всички да Му се поклони. Всичко друго, колкото и опасно и съблазнително да е като изкушение, е само прелюдия, едно веяние за настъплението на сина на погибелта.
С тази тема е спекулирано и се спекулира, като залогът са душите на хората и жертвата е техният вътрешен мир. Получава се изместване от центъра на духовния поглед на съвременните християни, които са и без това твърде много комплексирани, разпилени и малодушни.
Няма как да не повярваме на думите на св. Паисий Светогорец, който обичал да повтаря на идващите при него поклонници на въпросите им за последните времена, че преди християните са говорили за Христос, а сега говорят за антихриста. Многократно, по думите на биографите му, той изричал, че съвременните вярващи са в състояние на пагубен страх, който той по всякакъв начин иска да разсее и отхвърли от тях като болно духовно състояние. Този страх е един от белезите на всеобщата „апостасия“ — тотално отстъпление от вярата и отклонение от светлия път към спасението на техните души. Нещо повече, превърнал се е във всеобща съблазън. Този въпрос, както и цялата есхатологична тема за настъпващите последни времена са критерий за истинския духовен ръст на всеки християнин и показател за неговата просветеност и придобита благодат Божия. Затова всеки от нас е длъжен пред Бога и пред съвестта си да отхвърли всички призраци и сенки от съзнанието си и ума си и със силата на свободната си воля да усили вярата си в Спасителя Христос и в Неговото Свято Тяло — Църквата.
Православният християнин, който е истински верен на Христос, който посещава богослуженията, моли се искрено, редовно се изповядва и причастява и черпи от благодатта чрез светите Тайнства, няма от какво да се страхува. Той трябва да следва своя личен път в изповядването на вярата си, като помни, че дори и да доживее до времето на фаталната среща с антихриста, ще има право ясно и категорично да го отхвърли и ще има на своя страна благодатните сили на Майката Църква. Всякакви други опити и прийоми са част от инструментариума на сатаната и целят да го изплашат, смутят и разстроят при изкачването на неговата лична духовна стълба към рая. Затова нека всеки от нас гледа смело напред, без да се смущава от гласовете отстрани и отдолу, и с двете си ръце се държи за дрехата на Христос.
