Автор: Мелойски епископ Емилиан (Кутузис)
Превод: Пламена Вълчева
Днешното свето Евангелие ни разказва за едно чудо, което Иисус извършил, и за въздействието на това чудо върху живота на апостолите.
Учениците били обикновени рибари, те излезли да ловят риба, но не уловили нищо, абсолютно нищо. Христос се качил на кораба на Петър и му казал: „Отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба”. А Симон отвърнал: „Наставниче, цяла нощ се мъчихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежата”. Синът Божий сътворил света от нищото, за Него на практика не представлявало никаква трудност да помогне на някого с улова на риба. Дали Христос е направил така, че рибата да влезе в мрежите, или я е сътворил в момента от нищото? Ние не знаем, но всъщност това няма никакво значение. От нищото мрежите се напълнили до такава степен, че не можели да издържат тежестта на рибата. Иисус, Създателят на всичко, не се страхувал от нищото, Той бил всичко, Той сътворил и можел да пресътвори всичко във всеки един момент. Тук виждаме, че Симон Петър също не се е страхувал от нищото в живота. Той цяла нощ се мъчил, понеже с това изкарвал прехраната си, но не уловил нищо, а сега някой на име Иисус, когото той все още не познавал, един непознат, който не значел нищо за тях, искал Петър да постъпи глупаво, като повтори действие, което статистически погледнато нямало да доведе до абсолютно нищо. Христос искал Петър да хвърли мрежите през деня, при положение че той цяла нощ се е мъчил да лови риба без никакъв резултат.
Обикновено през нощта риболовът е по-успешен и затова да хвърлиш мрежите през деня след нощния неуспех би било твърде неловко, глупаво и още по-уморително след всичките безполезни усилия през нощта. Но Петър не се поколебал, послушал Христос и уловил неимоверно много риба от нищото. Какво станало след това? Те се сдобили с голям улов, но когато изкарали корабите си на брега, оставили всичко и последвали Христос. От нищото те се сдобили с този голям улов, който бил всичко за тях, но осъзнавайки какво се е случило току-що, те моментално оставили всичко и последвали един нищожен човек, който нямал нищо, за да нямат и те самите нищо. Те не се страхували от нищото, не се страхували да бъдат смятани за нищожни.
Те последвали Създателя на всичко, за да станат самите те всичко за този, който осъзнава, че е нищо. От рибари те трябвало да станат ловци на човеци, което ме кара да се замисля, че някои хора се плашат от нищото, плашат се от сянката си. Други хора нищо не може да ги уплаши, тоест те не се плашат от нищо. Страхът от нищото съществува у хората по най-различен начин, той може да направи някого апостол или да го унищожи психически.
Независимо дали се страхуваме от сянката си, или сянката ни се страхува от нас, нашето нищо и нашият страх от нищото имат нужда от Бога, Който да ни помогне да осъществим своето предназначение в живота. От рибари да станем ловци на човеци.
Христос трябва да бъде всичко за нас. Ако Христос е всичко за вас, тогава не се бойте от нищо. Сянката ви ще се бои от вас.
Нашите светци са били неустрашими не от дързост, а от вяра и любов. От вяра и любов. Вярата те кара да вървиш по вълните. Когато нямаш нищо твърдо под нозете си, когато под теб има километри водна пропаст. Любовта те съединява с Христос, Когото следваш. Както и решителността. С вяра и любов Христос става твой, и това е всичко. Осъществил си напълно целта на своето съществуване, уловил си единствената риба, която е трябвало да уловиш — твоята душа, и си я предал на Създателя си, на Бога. Уловил си човек. След това Бог, на Когото си принесъл този човек, този улов — твоята душа, ще принесе твоето нищо, твоя улов, на Своята Църква, и ще настани душата ти на небето. Апостолите се сдобили с този улов от нищото, когато преосмислили приоритетите в живота си. Но вместо да отидат да продадат рибата, която току-що уловили, те се отказали от всичко, за да станат самите те нищо. Не съществува никаква несигурност в живота, когато станеш едно с всичко, едно с Бога, когато следваш Създателя на всичко. Вярата и любовта ни карат да отхвърлим своята логика, всичко свое. Този вид „нищо”, в което се превръщаме, апостолското „нищо”, е по-силно от всичко на земята. Вярата и любовта имат силата да унищожат страха от нищото и тогава нищо не може да ни уплаши.
2023 г.
1. Веднъж, когато народът се притискаше към Него, за да слуша словото Божие, а Той стоеше при Генисаретското езеро,
2. видя два кораба, които стояха край езерото; а рибарите, излезли от тях, плавеха мрежите.
3. Като влезе в един от корабите, който беше на Симона, помоли го да отплува малко от брега и, като седна, от кораба поучаваше народа.
4. А когато престана да говори, рече Симону: отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба.
5. Симон Му отговори и рече: Наставниче, цяла нощ се мъчихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежата.
6. Това като сториха, те уловиха голямо множество риба, та и мрежата им се раздираше.
7. И кимнаха на другарите, които се намираха на друг кораб, да им дойдат на помощ; и дойдоха, и тъй напълниха двата кораба, че щяха да потънат.
8. Като видя това, Симон Петър падна пред коленете Иисусови и рече: иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек.
9. Защото ужас обвзе него и всички, които бяха с него, от тая ловитба на риби, хванати от тях,
10. тъй също и Иакова и Иоана, синове Зеведееви, които бяха другари на Симона. И рече Иисус на Симона: не бой се; отсега ще ловиш човеци.
11. И като изтеглиха корабите на брега, оставиха всичко и тръгнаха след Него.
