Съвестта – всеобщ нравствен закон

2500 0

Автор: епископ Александър Милеант
Източник: fatheralexander.org
Превод: Павел Стефанов

Наличието на съвест свидетелства, че наистина, както е разказано в Библията, Бог още при самото създаване на човека е начертал в глъбините на душата му Своя образ и подобие (Бит. 1:26), което подтиква човека към всичко, което е нравствено добро и го отклонява от всичко, което е нравствено зло. Този вътрешен закон работи чрез гласа на съвестта, която справедливо се нарича гласът Божий в човека. Понеже съвестта е неразделна част от човешката природа, тя действа във всички хора – независимо от тяхната възраст, раса, образование, или развитие.

Наистина, изучавайки културата и обичаите на минали и настоящи народи, човек забелязва, че всички хора, дори и най-примитивните племена, правят разлика между добро и зло, между добър човек и зъл човек, между добродетел и порок. Всички те са съгласни, че за доброто си струва да се борим, че злото трябва да се избягва, и че съответно един заслужава похвала, а друг – порицание. Въпреки, че в отделни случаи те може да не са единодушни относно дадено нещо дали е добро или зло, те са все пак са съгласни, както общ принцип, че трябва да се прави добро и да се избягва злото. Всеобщо признатият принцип е, че човек не трябва да прави на другите това, което той не иска те да правят на него. Порокът навсякъде се стреми да се скрие или поне да сложи маската на добродетелта.

Св. апостол Павел в посланието си до Римляни обяснява в детайли как вътрешния нравствен закон действа в човека. Апостолът укорява евреите, които знаят писания Божий закон, но умишлено го нарушават. Той ги противопоставя с езичниците, които “които нямат закон, по природа вършат законното, те, без да имат закон, сами на себе са закон; че делото на закона е написано в техните сърца, те показват в туй време,когато тяхната съвест свидетелствува, и мислите им една друга се обвиняват, или се оправдават” (Римляни 2:14-15). Тук св. ап. Павел обяснява как този закон на съвестта ту награждава, ту наказва човека. По този начин всеки човек, който и да е той, евреин или езичник, чувства мир, радост и удовлетворение, когато прави добро, и, напротив, чувства безпокойство, скръб и теснота, когато прави зло. Освен това, дори и езичниците, когато вършат зло или се предават на разврат, знаят по вътрешно чувство, че за тези постъпки ще последва Божие наказание (Рим. 1:32). Според св. апостол Павел на предстоящия Ден на Страшния съд Бог ще съди хората не само според тяхната вяра, но също така и по свидетелството на тяхната съвест.

Като цяло, съвестта е много чувствителен нравствен оценител – особено при деца и млади хора, които са все още чисти и невинни. Ако ние не бяхме повредени от греха, нямаше да се нуждаем от писмен закон, а съвестта сама би могла вярно да ни ръководи в нашите постъпки. Необходимостта от писмен закон е възникнала след грехопадението, когато човек, помрачен от страстите, престанал да чува отчетливо гласа на своята съвест. Но по същество, както писменият закон, така и вътрешният закон на съвестта говорят едно и също: “Прочее, всичко, което искате да правят вам човеците, същото правете и вие тям; защото това е законът и пророците” (Мат. 7:12.)

В ежедневните отношения с хората, ние подсъзнателно се доверяваме повече на съвестта, отколкото на писмените закони и правила. Съвестта съдържа в себе си вечния и неизменен Божий закон. Затова нормалните взаимоотношения между хората са възможни само до тогава, докато хората не са загубили съвестта си.