Източник: www.fatheralexander.org
Превод: Павел Стефанов
Брачният съюз в наше време съществува при неблагоприятни условия. Преди около петдесет години разводът е бил рядко явление; днес разводите са като епидемия. Американската Академия на Брачните Адвокати (ABA вестник, 01.02.1988) проведе проучване за причините за развод и установи, че основните от тях са: 1) липса на комуникация между съпрузите, 2) постепенно разминаване на интересите, 3) интимни проблеми и нарушение на семейната вярност, 4) финансови затруднения, и 5) липса на взаимно разбирателство.
Тези причини и други, по-малко значителни, се свеждат до факта, че съпругът и съпругата губят своята духовна връзка с течение на времето, тъй като всеки един от тях започва да се затваря в сферата на своите собствени лични интереси. От това може да се направи извод, че съпрузите – с цел да укрепят своя брачен съюз – трябва да създадат и да поддържат духовната си връзка. Разбира се, това е по-лесно да се постигне, когато и двамата принадлежат към една и съща вяра, но с добра воля това е постижимо, дори и когато не са.
Корените на духовната връзка между съпрузите се оформят в Тайнството Венчание. Тогава именно духовната свещ се запалва в техните сърца. Съпругът и съпругата трябва внимателно да пазят благодатта, която са получили по време на Тайнството. За тази цел е необходимо за тях да посветят известно време за съвместен духовен живот: когато е възможно, да се молят заедно всеки ден (“Семейство, което се моли заедно, остава заедно” – така гласи една поговорка); редовно да ходят на Църква заедно и да участват в Тайнството на Светото Причастие; да четат Библията заедно; и да обсъждат духовни теми. Четенето заедно на Словото Божие ще помогне на съпрузите да решат, в християнски дух, неизбежните проблеми на живота – в дух на любов, смирение, кротост, прошка, снизходителност, търпение и съгласие.
Освен това, за да се поддържа духовна връзка съпругът и съпругата трябва да говорят помежду си откровено и да споделят своите трудности и желания. Те трябва да си помагат един на друг с всички сили и да бъдат загрижени един за друг. Те трябва взаимно да си уважават мненията, вкусовете и навиците. Съвместният живот винаги изисква отстъпки и компромиси.
При никакви обстоятелства не трябва да има грубост, използване на сила или обиди. Често в съпружеските отношения необузданият език се превръща в голямо зло, когато в разгара на гнева мъжът и жената се нападат един друг с всички видове обиди. Белезите от тези словесни рани траят дълго време. Една древна свещена книга дава следното значение на думата: “Празнословец ранява като с меч, а езикът на мъдрите изцелява” (Притчи 12:18). Когато гневът е възбуден, най-добре е да се мълчи за известно време и да се успокоим (“вземи и задръж глътка вода в уста си”) и след това по-късно, след като сме се помолили, да кажем в добронамерен тон това, което може да бъде полезно. Тирадата на обвинения и мъмрене най-добре се заменя от две мощни думи – “Прости ми!” които, между другото, е много трудно да се кажат. Като цяло, трябва да се каже, че семейната среда е такава, в която човек се учи на добродетелен живот. Точно това показва как едни мъж и жена трябва да гледат на брака си, като на училище за християнски живот. Това училище невинаги е лесно.
Една съвременна книга, посветена на семейните проблеми, дава следните съвети за щастлив брак: 1) Никога не се сърди въпреки всичко; 2) Никога не крещи по другия (освен ако в къщата е станал пожар в буквалния смисъл); 3) Ако някой от вас трябва да спечели спора, нека това да бъде твоята половинка; 4) Ако се налага да критикуваш, прави го с любов; 5) Никога не спирай вниманието си върху минали грешки на твоя/та съпруг/а; 6) Никога не отивай да спиш ако не сте се помирили; 7) Поне веднъж на ден се опитвай да кажеш нещо мило или любезно на твоя/та съпруг/а; 8) След като си съгрешил с нещо, бъди готов да го признаеш и да поискаш прошка; и 9) За да стане караница са нужни поне двама, и в грешна позиция е този, който най-много говори.
По същество тези и други подобни съвети отново изразяват това, което учи нашата християнска вяра. Ето защо, ако и двамата съпрузи се опитат да станат по-добри християни, всички разногласия ще бъдат преодолени и взаимното разбирателство и любов между мъжа и жената ще нарастват.
