Създаване на добри навици

2824 0

Източник: http://orthodoxinfo.com
Превод: Людмила Грибнева

“Навикът е тежко нещо, мъчно е да бъде нарушен и е труден за отбягване… Следователно, колкото повече разбирате силата на навика, толкова повече трябва да полагате усилия да се отървете от лошия навик и да придобиете добър навик. ” — Св. Йоан Златоуст*

Една от основните характеристики на тези благословени духовни бойци била тяхната строгост при спазването на правилото им за живот. Можем да видим това и при нашия Старец, който изисква същото от нас. Той ни казва, че началото на придобиването на характер и личност се състои в строгото следване на подреден и систематичен начин на живот. Вземайки решение да поддържа неизменен режим, човек придобива решителност и смелост, които са много важни и съществени в живота ни, тъй като той е борба, и то наистина ожесточена… Никой друг човешки фактор не допринася за успеха така, както нашата здрава и устойчива решителност и старателно постигнат режим… Неопровержимо доказателство е, че регулирането на живота е основният фактор в духовния прогрес. —от Старец Йосиф Исихаст, от Старец Йосиф Ватопедски.

Насърчаващо е, когато ние от 21-я век виждаме, че с помощта на научни методи съвременните експерти откриват това, което Църквата е знаела и практикувала винаги. Едно подобно скорошно откритие е, че превръщането на определена практика в навик отнема около шест седмици, или четиридесет дни. Още от времената на Стария Завет периодът от четиридесет дни е бил този отрязък от време, необходим за подготовката за нещо значимо или за очистването на себе си от нещо отрицателно. Днес, Църквата ни кани на четиридесетдневен пост два пъти годишно: преди Рождеството на Нашия Господ и преди Неговите мъки и Възкресение.

Помнете, че когато говорим за навици, може да става въпрос или за нещо добро, или за нещо лошо. В случая с живота на християните, често говорим за заместването на лошите навици с добри. Този процес се нарича покаяние, тъй като лошите или греховни навици водят до смърт и отпадане от Бога, докато добрите навици или добродетели водят към Бог и вечен живот.

Често наблягаме на промяната на навиците ни в началото на новата година или по време на някой от продължителните периоди за пост на Църквата, но всяко време е добро да започнем да придобиваме добър навик. Всъщност, най-доброто време да изкореним лошия и да засадим добрия е винаги настоящият момент. „Ето сега е благоприятно време, ето сега е ден на спасение!” (2 Кор. 6:2)

Мотивацията е основен елемент за това човек да успее в установяването на нов и добродетелен навик. Трябва да осъзнаем, че не всичко е наред в живота ни; нещо трябва да се промени. Веднъж разбрали кое е то, ставаме все по-чувствителни към него, докато не станем достатъчно мотивирани, за да искаме да направим нещо положително в това отношение. Това е моментът, в който сме узрели за промяна. Например, блудният син пилеел живота си в чужда страна с парите на баща си, мислейки, че всичко е прекрасно. Чак когато животът му станал неприятен и неудобен, този изгубен син започнал да осъзнава, че нещо не е наред. Огледал се около себе си, виждайки калта, отпадъците и свинете, и започнал да си припомня предишния начин на живот, със семейството си. Неговата голота, глад и самота, сравнени с предишния живот на блаженство и задоволство, му върнали разума. Той изживял момент на осъзнаване, че има нужда от промяна, да се измъкне от калта и да се върне при баща си със смирено, каещо се и ридаещо сърце. Това е първата стъпка към създаването на добър навик.

Втората стъпка е осъзнаването, че промяната не се случва без усилие и борба. Понякога тази борба включва приспособяването на ежедневната ни програма или начина ни на живот така, че да включим навика, който се опитваме да създадем. Трябва още да разбираме, че има сили, които работят против нашите усилия към доброто и добродетелното. Светите отци на Църквата типично са изброили три подобни отрицателни сили. Първо, трябва да борим със собствените си греховни наклонности и страсти, слабостта на плътта ни и нашата смъртност. Второ, трябва да ни е ясно, че злият и неговите демони безспирно водят духовна война срещу нас и благородните ни цели. Накрая, трябва да помним, че живеем в грешен свят, чиито ценности противоречат на ценностите на Бог. Ако забравим, която и да е от тези страни на духовната борба, и нямаме желание и готовност да се борим с тях, с Божията помощ, означава, че не сме сериозни по отношение на целите си за придобиване на добър навик.

Непрестанното поддържане на бодра мотивация в умовете ни, може да ни помогне да преодолеем силите, които действат срещу нас. Например, ако навикът, който се опитваме да създадем, е да бъдем по-старателни в казването на ежедневните си молитви, може би би било полезно да помним колко благотворни са тези молитви за поддържане на общуването ни с Бог. Както Старецът Паисий Светогорски казва, жизненоважно за духовния боец е да запази общуването с „базата си”. Ако здраво държим целта пред себе си, ще бъде по-лесно да останем ангажирани с намеренията си.

Трети принцип, който е необходимо да помним при създаването на добър и добродетелен навик е, че ще бъде необходимо много насилване на волята и старанието ни, особено в началото. Това добро начало е жизненоважно за поддържане на усилията ни. Св. Йоан Синаит, авторът на книгата „Лествица към рая”, учи: Да изостанем в битката от самото й начало и по този начин да дадем знак за приближаващото ни избиване е много омразно и опасно нещо. Едно здраво начало несъмнено ще ни бъде полезно, когато по-късно станем небрежни. Душа, която първоначално е силна, но след това се отпуска, се стимулира от спомена за предишния си устрем. А това е начинът, по който често израстват нови крила.

Важно е да помним, че можем или да се борим с импулс в грешната посока, или да сме изправени пред инерция, а не пред какъвто и да е импулс. И в двата случая физиката е постановила принципа, според който много сила и енергия са необходими, за да раздвижат сърцата, умовете и телата ни в правилната посока.

Накрая, последната стъпка, е да приведем добрите си намерения в действие. Това би трябвало да е ясно от само себе си, но за съжаление точно тук мнозина се провалят. Трябва на практика да започнем процеса на разкаяние и да създадем добродетелта или добрата практика, която се опитваме да превърнем в навик. Повечето хора имат добри намерения, но не всички имат активен молитвен живот, здрави тела, подредени финанси или чисти домове. Важно е да разбираме и помним първите три стъпки по време на битката, но в края на краищата всичко отива на вятъра ако не се придвижим от размишлението към действието. Нещо повече, жизненоважно е да помним, че действие, което не се поддържа, не ни носи никаква полза. Колко клубове за здравословен живот забогатяват на гърба на хора, които предприемат първоначално действие, стават техни членове, но не поддържат реална употребата на членството си за повече от няколко седмици.

Когато става въпрос за придобиването на добри навици, няма заместител на самодисциплината. Поддържането на реалистични очаквания за съпротивата, която ще срещнем, ще ни помогне да установим правилната рутина и да се придържаме към нея. Ако търпеливо бягаме в състезанието, което ни предстои, Бог ще ни даде силата и добрата воля да продължим. Св. Йоан Синаит пише още: „Всички, които влязат в добрата битка, която е трудна и скрита, но също и лесна, трябва да осъзнаят, че трябва да скочат в огъня, ако очакват небесния огън да живее в тях.”