Автор: архим. Павел Пападопулос
Превод: Константин Константинов
Земята е нажежена като пещ. От жегата цикадите пукат. Водата е малко. Храна почти липсва. Навярно са останали няколко сухара. Едно безутешно място. При все това тук се мяркат хора. В малката църква на св. Йоан Кръстител се служи ежедневно. Вечер фитилцата на кандилата трептят в ритмите на трезвението, молитвата, радостотворната скръб. Расата са потни от поклоните. Очите — уморени от бдението. Телата — като скелети от поста. Ала навсякъде цари мир и покой. Когато логиката стигне до абсурдност, идва благодатта, за да превърне неестественото, абсурдното и трудното в нещо естествено, логично и лесно.
Всичко се върши с послушание. Всичко става свободно. Тези хора са свободни. Свободни от материалното, от грижите, от суетното разсейване. Свободни да се движат сред аскетични трудове. Свободни да страдат за своя Бог. Искат и го правят. Никой не ги насилва. Сами искат да се подвизават. Сами съдят себе си строго, за да се избавят от вечния Божи съд.
Едно безутешно място. Защо тогава живеят тук? Защо пребивават в това състояние, което прилича на ад? На това място на безутешност? Всъщност те са изпълнени с утеха; една утеха, която засища глада им, жаждата им; която успокоява болките им. Божествената утеха идва и ги осенява. Логично обяснение на това не съществува. Христос обаче съществува. Чрез Него всичко се обяснява, преживява и осъществява.
Една малка църква по пътя към „Малката света Анна”. Една малка пещера за дом и един двуметров двор, който прилича повече на тераса, надвиснала над морето. Тук живеят хора от плът и кръв, с разум и образование, с младост и красота. Тук е имало хора години наред. Тук е бил техният дом, мястото на тяхната аскеза, послушание, очистване, молитва. Тук била тяхната Гетсимания, тяхната Голгота, техният гроб, откъдето възкръснали „в друг образ”. Тук дали кръв и приели дух; тук плакали, жадували и приели „жива вода”. Тук се оттеглили от живота и приели живот и светлина. Тук, в това кътче на земята, станали боговидци. Хора, до които не достигали погледите на света. Човек би ги нарекъл глупави и добри. Въпреки това те видели Бога, видели Светлината.
Но не постигнали това без духовна програма. Нужна е програма — и труд, и жертви, и излизане от удобството, и аскетично усилие, за да живееш живота в Христа. Който казва нещо различно, говори лъжи. Който предлага нещо друго, е лъжец. Тези неща са нужни, защото сме изпълнени с егоизъм и страсти. Затова е нужна аскезата, затова е нужна духовната програма, насилието над нашето разглезено аз. Болката и аскетичният дух не са самоцел, а единствен път, по който можем да излезем от егото си, да се изцелим от страстите си, да постигнем целта на съществуванието си, която е освещението.
Ако в това кътче на Света Гора потърсиш убежище от всекидневието си, ще те нарекат глупав и безумен. Ще те нарекат краен и странен, ще те нарекат луд и фанатик. Ала ти не ги слушай! Подражавай на светците, не на мнозинството. Подражавай на онези, които видели Бога. Те ти показват начина, по който можеш да постигнеш това. Без отстъпки, без компромиси, без посредственост.
Мнозина говорят за един живот в Христа, който може да бъде постигнат чрез съчетание между светскост и духовност. Това не е възможно. Без духовно усилие не можеш преуспееш в живота в Христа. Ако се потиш във фитнес залата, а не можеш и един поклон да направиш; ако нощуваш по баровете, а не можеш и едно бдение да издържиш; ако се задъхваш от много ядене; ако очите ти се подуват от много сън; ако чувстваш покой сред плътските наслади; ако принизяваш Божия Закон; ако не се черкуваш, не се заблуждавай — нито живееш по християнски, нито имаш надежда за спасение. Не защото Бог не те обича, а защото ти не обичаш Бога, а обичаш своето аз, обичаш греха, удобството, плътта, страстите си.
Светците ни показват начина за нашето освещаване, показват ни начина на живот, който е благоугоден на Бога. И естествено, не говоря за един живот в пустинята, а за един живот в аскеза и молитва, в чистота и бодърстване, който може да бъде постигнат и в света, стига да го искаме; един живот в тайнствата и покаянието — чрез послушание и смирение, прошка и любов.
Благодатта ни дава святост. Божията благодат не идва в живота ни, ако живеем в нерадение и леност, далеч от светотайнствения живот, далеч от послушанието към Църквата на нашия Спасител — Иисус Христос.
Светците на Църквата биват почитани не защото били любезни и усмихнати, сладкодумни и благоразположени, а защото водели чист живот; живот, който благоухаел на тамян и аскетични подвизи. Почитаме ги и по този начин ги превръщаме в образци за подражание.
Дано придобием покаянието и аскетичния дух на тези хора, които още през земния си живот срещнали Спасителя сред светлината на Възкресението, което на всичко придава дълбок и вечен смисъл.
