Автор: прот. Майкъл Джилис
Източник: pemptousia.com
Превод: Пламена Вълчева
В Новия Завет съмнението не е на почит. Ап. Яков казва, че този, който се съмнява, е човек двоедушен и непостоянен във всичко, което върши, а авторът на Посланието до евреи предупреждава: „Гледайте, братя, да не би у някого от вас да има лукаво от неверие сърце, та да отстъпи от живия Бог”.
Въпреки това обаче аз смятам, че съществуват различни видове съмнение. Или казано по-ясно — различни вътрешни състояния, които можем да отнесем към неверието или съмнението.
Едно такова състояние, което можем да приемем за съмнение, е това, за което говорят ап. Яков и ап. Павел. Това е съмнението на ума, което кара човека да се отдръпне от Бога, да се отдръпне от Църквата. Това съмнение се проявява като своеобразно извинение, за да може човек да се отдаде на своите желания.
Например ако съм израснал в дом, в който не се употребява алкохол, може да преминавам през период, в който, желаейки да подражавам на другите и воден от любопитство или дори от бунт, да използвам своето съмнение в логиката на родителската забрана като извинение да се отдам на желанието си. Всъщност съм пропуснал умствената и духовната работа да помисля кое действително е правилното за мен и защо толкова много искам да изпия една (или няколко) бира/и с моите приятели. Просто използвам факта, че имам известни съмнения относно забраната на моите родители, като извинение да направя това, което така или иначе искам да направя. Според мен това прилича на „отдръпването” или по-скоро — на отстъплението, за което се споменава в Посланието до евреи, и на двоедушието, за което говори ап. Яков.
Това е съмнението, което преживява Ева в Едемската градина. Фактът, че змията посява семето на съмнението в ума на Ева („Истина ли каза Бог … ?”), не е определящо за нейния грях. Това, което тя ще направи с тази мисъл, е от решаващо значение. В крайна сметка Ева използва съмнението като предлог да се отдаде на това, което услажда сетивата ѝ: „Видя жената, че дървото е добро за ядене и че е приятно за очите и многожелано, защото дава знание”.
Не всяко съмнение обаче се развива по сходен начин. Тома се съмнява във възкресението. И не е единственият, който се съмнява, защото в края на Евангелието от Матей се казва, че някои се усъмнили. До какво обаче води неговото съмнение? Дали Тома „отстъпва” от останалите ученици? Не, той остава с тях, макар че те вярват във Възкръсналия Христос, а той — не. Дали използва съмнението си, за да избяга от напрегнатата ситуация да се крие в „горницата” (може би тавана?) поради страх от иудеите? Не, той не се отказва от взаимоотношенията, които е изградил, макар че не може да повярва. Остава там, където е. Остава със своето съмнение, докато то не се разсее.
И когато съмнението у него се е разсеяло, Тома става първият човек в Библията, който нарича Иисус Бог. Виждайки възкресението, той вижда божествеността на Христос по начина, по който останалите ученици вероятно все още не са я видели. Борейки се със съмнението, оставайки там въпреки съмнението, Тома накрая не само вижда, но и осезава. Това ми напомня за тежкото изпитание на Йов, който, макар и подложен на изпитания, отказва да прокълне Бога и вижда с очите си Този, за Когото дотогава само е слушал.
Някой беше казал, че тайната на успешното справяне със съмненията е да не отстъпвате. Това е като да вървите през една стая и изведнъж светлините да угаснат. Ако продължите да вървите, разчитайки на това, което току-що сте видели преди светлините да угаснат, ще бъдете в безопасност. Ако обаче в тъмното смените посоката, има голяма вероятност да се блъснете в масичката за кафе.
Това не означава, че никога няма да ви се наложи да смените посоката. Съмнението често стои в основата на отхвърлянето на нещо фалшиво. Ако се върнем на примера със съмнението относно забраната да се пие алкохол, съмнението може да е началото на едно по-дълбоко разбиране. Съмнението често може да доведе до по-нюансирано разбиране. Съмнението може да ни накара да повдигнем тежки въпроси и да стигнем до нелесни отговори; то ни кара да погледнем сериозно на себе си и да потърсим мъдростта на другите. Номерът е да не се отказвате, да не губите интерес и да не позволявате на съмнението да се превърне просто в едно извинение за това, което искате да направите.
