„С МИРОМ ИЗИДЕМ” И НИЕ ИДЕМ

594 0

Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“(Малка Богородица) и храм Св. Атанасий“, гр. Варна

В бурното море на църковната действителност има проблеми, които са като подмолни рифове и няма как да бъдат избегнати или неспоменати, защото от тяхното разглеждане зависят твърде много неща и в духа, и в ежедневния ритъм на православния вярващ. Един от тях е колкото коварен, толкова и подценяван. Той е свързан със закъсняването на богомолците за отслужването на чина на светата Божествена литургия. Сам по себе си този проблем е показателен за много неща — както за личното благочестие на всеки мирянин, така и за реда и въцърковеността на конкретната енория, и затова трябва да бъде осветен и преодолян.

Следвайки установения ред на литургиката и служебника, светата Литургия  започва  с извършването на светата проскомидия, която е първата част, тайнствена и загадъчна за по-голямата част от миряните, в която свещенослужителят, след като се облече в богослужебните одежди, благославя просфората и след прочитането на определените молитви, отделя частици от нея и ги поставя в потира с виното и водата, преди да ги благослови и преосъществи в Кръвта и Тялото на Спасителя Христос.          Но нека не бъдем прекалено взискателни към миряните, защото проскомидията започва твърде рано  и се извършва тихо и съкровено зад иконостаса в светия олтар.

Разбира се, повече от добре е искреният богомолец да влезе в храма по време на утренята и така да подготви душата си за изживяване на тайната на светото богослужение, но и към това в този сложен и динамичен свят можем да подходим с разбиращо снизхождение. Имаме обаче основателни причини да се обърнем към идващите в храма и да изискваме от тях да бъдат в него в мига, когато служещият свещеник отвори царските двери и застанал пред светия престол, въздигайки светото Евангелие, възвестява: „Благословено е царството на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков“.

Колко красиво  и похвално е тогава, когато бъде възвестено Неговото царство, всички богомолци да присъстват и със затаен дъх и внимание, потънали в молитвено настроение, потопени в тази мистична обстановка да следват реда на светото богослужение. В някой от енориите се следва една благочестива традиция — духовниците препоръчват на всеки мирянин  да си купи малката книжка за реда на светата Литургия и четейки от нея, да се моли и да продължи така до отпуста. Това е вече белег за напреднали и признак за грижата на будни свещенослужители, които са прецизни и взискателни към всичко и всички. Но да присъстват в Божия дом всички богомолци малко преди началото е повече от наложително. Това е признак за уважение към Светата Троица, света Богородица и светиите от цялата богата традиция на светото Православие.

„Подраняването“ за служба е добре и за душата на вярващия, защото идването му поне 10 или 15 минути преди възгласа на служещия свещенослужител  е свято време за подготовка на душата, за да бъде тя потопена в стихията на светата Литургия. Така мирянинът утихва, смирява се, събира се и навлиза дълбоко в себе си и се подготвя като съсъд да приеме Неговата бликаща благодат.

Крайно неприятно впечатление правят миряните, които след началото, отварят врати, влизат, движат се, говорят  по време на вече  започналото  богослужение. Те смущават останалите богомолци и дори свещенослужителя със своите действия  и прогонват така необходимата обстановка на мир и приличие, което е най-добрата среда на провеждане на светата служба. И понякога става така, че когато той излезе при малкия вход със светото Евангелие, свещоносецът пред него трябва да види всичко това  и дори да се разминава с идващи хора, които с трескави погледи търсят място и уреждат своя престой в него. Следва шумолене, излишна суета, коментари  и всичко това, което е в противовес на мира Христов в земната Църква.

Нерядко се достига до такива случаи точно, когато в храма вече се чете светото Евангелие и се проповядват думите на Спасителя Христос. Особено неприятно е закъсняването за отслужването на неделното свето богослужение, което е възпоминание на светата Пасха  и носи особена тържественост и религиозен патос. Това е неуважение лично към Спасителя и деня, в който Той е възкръснал и с тази победа е разгромил силите на ада.

Правилата на светата Православна църква и наставленията на светите отци от всички векове изобилстват от примери за подобно изискване  към миряните и богомолците, като ангажират тяхното внимание и отговорност като християни. Идването на светото богуслужение да става тихо, рано, с предварителна молитвена подготовка и с особено благоговение, за да не разстройваме душите на околните. Има дори поверие останало от години, че Божията Майка идва рано при отварянето на храма и наблюдава всеки, влизащ в него, и като икономка го благославя.

Разбира се, не трябва да се избягва въпросът за изкушенията преди служба, когато по Божие допущение врагът на нашето спасение атакува богомолците с какви ли не неразбории от битов и духовен характер. Това са проблеми, възникнали изведнъж с децата, облеклото, придвижването, лошите отношения и всичко в целия негов репертоар на хаоса и стихийността. Тогава се появяват тези „завихрения“, които разстройват подготовката и настройката за предстоящото богослужение.

Светите отци са ни оставили принципа — преди и по време на всяко добро дело възниква изкушение и това не би трябвало да изненадва опитните християни. Но винаги и във всички обстоятелства православният вярващ трябва да задели нужното време и да осветли този въпрос, да бъде подготвен за тези атаки и да подхожда още от предната вечер с необходимата молитвена и мисловна настройка. За това се изисква много повече внимание и разсъдливост  и преди всичко желание да бъдем верни на Христос в малкото и в голямото, защото сме призвани на първо място да търсим Неговата правда и истина, а после всичко останало.

Светата Литургия е в центъра на нашия личен и обществен духовен живот, от нея и от нашето отношение към нея зависят твърде много неща в духовния ритъм на православния човек, затова тя заслужава мястото и пиедестала, който заема.