С молитвата към Господа идва и стремежът за покаяние

5889 0

Автор: Христо Димитров

Неделя след Свето Богоявление

„А на всеки един от нас

благодатта е дадена

по мярката на дара Христов.“

(Еф.4:7)

 

Братя и сестри,

Това, че благодатта е дар – е недвусмислено вярно. И това, че ни е дадена по мярка – също е така. На всеки според възможностите, тъй щото е казано: „Комуто много е поверено, от него повече ще се изисква.“ (Лук.12:48). Но какво ще рече това? Каква е тази мярка, според която благодатта е дадена?

Всеки един от нас притежава таланти, дарби. Как ние ще ги употребим – вече зависи от нас, понеже притежаваме дар – свободната воля. Но най-големия талант, който всеки един вярващ в Христа Спасителя и изповядващ Неговото име е редно да развива в себе си – това е вътрешното молитвено състояние. А с молитвата към Господа идва и стремежът за покаяние. Понеже Сам Господ Бог Иисус Христос говори и казва: „Покайте се, защото се приближи царството небесно.“ (Мат.4:17).

Покаянието, обаче, далеч не е само по време на тайнството Изповед. Покаянието е редно да извършваме всеки ден. Защото всеки ден все нещо ще навредим на този или онзи. С лоша дума, мисъл или действие. А това е така, понеже… ами, понеже ние искаме. Искаме да притежаваме, искаме ние да сме прави, а не човекът срещу нас… А какво ни пречи наместо многото слова, които сме готови да изречем, само и само да се покажем, че ние сме правите… какво ни пречи наместо това простичко да кажем: извинявай! Не бях прав! И това, което ни пречи е чувството за собствена значимост, високомерието, егоизма. Докато мислим как да имаме изгода от думите ни, мислите или действията ни, дотогава и ще се намираме в най-долните места на земята. Но на тази земя, която е вътре в нас. И тя ще е безводна и пуста дотогава,… докато не се покаем. А започнем ли да правим това – да се поправяме, а не да се оправдаваме, тогава ще ни се изясни смисълът от думите на Св. Ап. Павел, който казва: „Докле всинца достигнем до единство на вярата и на познаването Сина Божий, до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство.“ (Еф.4:13). И тогава тези слова ще са валидни и за нас. И повече дори. Тогава самите ние ще можем да свидетелстваме „За усъвършенствуване на светиите в делото на служението, в съзиждане на тялото Христово.“ (Еф.4:12).

А каква е тази мярка, според която е дадена благодатта на всеки един от нас? Отговорът е: мярката е сърцето човешко. Тъй щото Господ Бог Иисус Христос Е сърцеведец и Той знае дали сме добри или имаме користни намерения, дали сме лицемери или чисти по сърце… И ето го блаженството наяве: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.“ (Мат.5:8). И ако нашите думи, мисли и действия са съобразени с Господните заповеди, тогава сякаш ще можем да разберем собствената ни мярка според дара Христов. Тогава земята вътре в нас вече не ще е безвидна и пуста. И тя не ще е такава повече именно чрез покаянието, чрез поправянето. И то е, което ще изправи сърцето ни. Тъй щото като че само преди часове беше, когато чухме думите: „Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му.“ (Марк.1:3). А тези пътеки ние можем да изправим именно като се покаем.

Братя и сестри,

Това е един от най-важните таланти, които човек истински притежава. Покаянието. За което Господа и Спаса нашего Иисуса Христа говори и казва: „Който дохожда при Мене, няма да го изпъдя вън.“ (Иоан.6:37). И ако ние истински се покаем, ако от сърце се поправяме… тогава ще разпознаем вътре в себе си мярката на дара Христов. (Еф.4:7). Тогава ние ще сме този народ, за когото се казва: „Народът, който седеше в мрак, видя голяма светлина, и за ония, които седяха в страна и сянка смъртна, изгря светлина.“ (Мат.4:16).

Амин.