С НАДЕЖДА ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕ В ЖИВОТ ВЕЧЕН

514 0

Автор: Николаос Василиадис

Източник:  „Таинство смерти”

Превод: Пламена Вълчева

Майката Църква също е установила и общи панихиди два пъти годишно: в месопустната събота и в съботата преди великия празник Петдесетница.

В съботата преди Неделя Месопустна Църквата извършва помен за всички починали в Бога. Този обичай е установен от богоносните отци още по времето на първите християни, понеже някои биват „застигнати от безвременна смърт” в чужда страна, далеч от близките си, в морето, в пропасти и непристъпни планини, други умират от глад или инфекциозни болести, падат в битка, изгарят в огън, измръзват или загиват по време на природни бедствия. Възможно е тези хора да не са получили „полагащите се псалмопения и възпоменания на Църквата”. Затова тази всеобща панихида дава възможност да се помолим за тях и за всички,  „в която и страна да са те погребани”.

Тази Задушница е установена и по още една причина. Както знаем, на следващия ден, т.е. в Неделя Месопустна, Църквата възпоменава Второто страшно пришествие на нашия Господ Иисус Христос. И затова в тази събота ние молим  „страшния Съдия” да прояви милост при Своето славно и страшно пришествие не само към нас, живите, но и към нашите преди починали братя.

Канонът на съботата и тропарите на благодарствените моления съдържат поучителни размишления за тайнството на смъртта, също както при последованието за погребението. Те ни напомнят за суетата на света и за нищожността на човешката природа, но също и за човеколюбието на Съдията и за Господнето възкресение от мъртвите, чрез което адът бе победен, а животът и възкресението дарени на човешкия род.

Втората всеобща ежегодна панихида, установена от нашата Църква, се отслужва на деветия ден след Възнесението по плът на нашия Спасител Иисус Христос, т.е. в съботата преди Петдесетница. На тази Задушница Църквата възпоменава „всички от века благочестиво починали с надежда за възкресение в живот вечен”. Затова на този ден се молим не само за християните, тък като от времето на Адам до Христос не е имало християни. Молим се за всички онези хора, които са починали след Адам  и които са служили на Бога с непорочен живот, молим се за всички хора, „които са завършили добре живота си и са се преставили в Бога по различни начини”. За всички тях Майката Църква се моли да получат „добър отговор в часа на Съда”, да пребъдват  „в радост отдясно на Бога, там, където се намират светиите и праведниците, удостоили се със светъл жребий” и така да станат достойни за Царството Небесно. Очевидно към онези, за които се молим по този начин, се числят и праведниците, живели преди Христос, които чрез добродетели и святост са получили дял в спасението, дарувано от Бог на света. За всички починали християни ние се молим на Господ Иисус също и в третата статия на  коленопреклонните молитви на Петдесетница.

По време на панихидите, както е известно, се раздава жито, или коливо. Обичаят да се раздава коливо води началото си от средата на 4 в. Преди това  на панихидата се принасяли хляб, вино и маслини, а също и сирене или ориз. Тези приношения замествали милостинята, а получаващите ги пожелавали на починалия „блажена памет”. Затова даровете се наричали „блаженства” и техният произход тръгвал от възпоменателните трапези, за които се говори в  „Апостолските правила”.

Житото (варени житни семена), което в крайна сметка преобладава сред останалите приношения, има дълбок и поучителен смисъл. То символизира възкресението на мъртвите. То ни напомня, че човекът е семе, което се заравя в земята след смъртта, подобно на житното зърно. Това семе ще възкръсне отново чрез Божията сила. Затова, както отбелязва свети Симеон Солунски, в коливото се добавят и  други семена (стафиди, орехи и др.). Но основният елемент винаги остава житото, тъй като Самият Спасител оприличава Своето пречисто Тяло и възкресение от мъртвите на житното семе, като казва: „ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод” (Иоан. 12:24), така и Аз [загатва Господ], ако умра според разпоредбата на Бога, моя Отец, ще принеса плода на спасението на човешкия род.

Тези Господни думи са прекрасно обяснени от божествения Павел, когато говори за възкресението на мъртвите (1 Кор. 15:35-49).