Автор: свещ. Кристиан Акселберг
Източник: www.standrewsgreekorthodoxcathedral.co.uk
Превод: Пламена Вълчева
Днешният евангелски текст проследява човешкия произход на Христос. Четивото от Евангелието според Матей привежда юридическото родословие на Христос по линия на праведния Йосиф. Наред с това родословие обаче днес Църквата възпоменава също и онези хора, които са поместени в родословието от евангелист Лука (3:23-38), проследяващо произхода на Христос по плът от страна на Пресвета Дева Мария. Според пророците Помазаникът трябвало да произлезе от даден род; по-конкретно, той трябвало да бъде потомък на цар и пророк Давид. Затова било абсолютно наложително Матей и Лука да започнат разказа си за раждането на Христос с Неговото родословие.
Не трябва обаче да смятаме, че тези имена са приведени единствено поради тази причина. Зад всяко име се крие някаква история, която е духовен пример за добродетелност, но и за човешка низост. С всяко име Църквата ни приканва да изследваме и да размишляваме върху тези примери и истории, да се замислим каква е връзката им с раждането на Христос в частност и с нашия духовен живот като цяло.
Затова днес реших да се спра на един от примерите в това родословие, за да видим какво е духовното послание, което можем да извлечем от него. От Синаксара, който беше прочетен по-рано на утренята, научихме, че:
(В този ден) спомняме праведния Сим, син на Ной. Сим мъдро покри голотата на баща си и намери прибежище и закрила в неговите молитви. Спомняме също и праведния Иафет, син на Ной. Иафет не показа на света бащиния си позор и умножи дните си по бащините си молитви.
В книга Битие четем, че след потопа „Ной почна да обработва земята и насади лозе; и пи вино, опи се, и лежеше гол в шатрата си“ (9:20-21). Светите отци казват, че прегрешението на Ной било съвсем невинно, понеже той не познавал силата на виното. Но смисълът на тази история не е в това, което е извършил Ной, а по-скоро в това как са реагирали тримата му синове.
Един от синовете му, Хам, „видя голотата на баща си и излезе, та обади на двамата си братя“. Но праведните му братя Сим и Иафет „взеха дреха и, като я метнаха на рамената си, тръгнаха заднишком и покриха голотата на баща си; лицата им бяха обърнати назад, и те не видяха голотата на баща си“ (ст. 22-23). Като отплата за делата си единият син, Хам, бил прокълнат, а двамата праведни синове — благословени.
Казано по съвсем прост начин, тази история ни показва, че грешен е този човек, който иска да злепостави другите, да огласи слабостите и греховете им; който ги одумва, злослови и им се подиграва и който се услажда да наблюдава и да говори за отпадането им от благодатта.
Праведен, от друга страна, е този човек, който покрива слабостите на другите, като по този начин ги избавя от опозоряване и унижение и прави това с „обърнато назад лице“ — взирайки се единствено в собствените си прегрешения, той не иска дори да чуе какво лошо е сторил другият, за да не го укори или осъди.
С други думи, праведен е този човек, който, движен от любов, се старае да запази достойнството на другия. А това, разбира се, е съществено за разбирането на Рождество Христово. Когато Бог вижда, че човечеството лежи голо (без добродетели), опиянено (под хомота на страстите) и заспало (в състояние на духовна мъртвост), Той идва при нас с любов, Той слиза от небето, за да ни покрие с благодатта Си, Той приема в Себе Си нашата природа, за да ни възвърне първоначалната красота и достойнство. Амин.
