Автор: Мелойски епископ Емилиан (Кутузис)
Превод: Пламена Вълчева
Днес празнуваме Благовещението на Пресвета Богородица. Когато Архангелът дошъл и казал на Пресветата Дева, че тя ще зачене от Дух Свети и ще роди Божия Син, Богородица била много млада и неопитна. Светите отците обаче казват, че тя стои на първо място след Светата Троица и ние пеем, че е по-почитана от херувимите и по-славна от серафимите. Защо това е така? Кое е онова нещо, което може да ни доближи до Бога и ни даде такава слава? В какво се състои тайната на светостта на Пречистата Дева Богородица?
Светите отци казват, че причината, поради която Богородица е достигнала такава слава и такава святост, се състои в това, че е отдала ума си на Бога. Тоест тя се упражнявала в трезвение и мислела само и единствено за Бога и за нищо друго. На пръв поглед това звучи лесно и изглежда несъществено, но именно това е, което може да ни направи свети, трезвението може да ни направи светци.
И тъй, Пресветата била съсредоточена в Бога. Древногръцките философи, нашите предци казвали: „Εκ του οράν το εράν”. Това означава, че когато си съсредоточен в нещо, когато погледът и умът ти съзерцават нещо, ти в крайна сметка заобичваш това, което съзерцаваш и върху което се съсредоточваш. Именно това се случило с Богородица. Тя до такава степен обикнала Бога, че нищо друго нямало значение за нея. Затова достигнала такава святост.
Когато Архангелът ѝ предал известието на Бога, тя разбрала, че това е Негово известие. Защо? Защото, както казахме, умът ѝ бил изцяло съсредоточен в Бога и тя разбрала, че даденото ѝ преживяване е свято. Веднъж попитали свети Силуан Атонски как можем да разберем дали помислите ни са от Бога, или от лукавия. Той отговорил, че можем да преценим помислите според вкуса им. Какво означава това? Когато Бог ни дава някакво преживяване, когато Бог ни говори, това е свързано с усещането за спокойствие, а не за гордост, смущение или омраза. Ако известието, което получаваме от външния свят — от хората, от дявола или от Бога — не съдържа радост и мир, това означава, че то не е от Бога, вкусът му показва, че известието не е от Бога.
Така Богородица разбрала, че това известие е от Бога. И понеже се упражнявала в трезвение, както вече казахме, тя била в състояние веднага да го приеме. Тя била с Бога и нищо друго нямало значение. Пресветата не разсъждавала по начина, по който ние бихме разсъждаваме: ако забременея и мъжът ми разбере, че детето не е от него, хората ще ме одумват и осъждат. Тя не разсъждавала по този начин, защото душата ѝ била съединена с Бога. И дори хората да я бяха одумвали, това не би нарушило връзката, която тя имала с Бога. Но би нарушило връзката, която одумващите я имали с Бога. И спасението им би било под въпрос.
Ако следваме примера на Пресветата, ако сме съсредоточени в Бога и ако това е единственото, което ни интересува (не казвам да не обичате своя съпруг, своята съпруга, да не обичате семейството си, да не правите необходимото за близките си), но ако дълбоко в себе си ние сме съсредоточени в Бога и чрез Бога върху всичко останало, тогава тя ще ни даде част от своята благодат и ние ще видим Пречистата Богородица, когато Бог ни вземе от този живот.
2021
