ТАЙНАТА НА СТАРЕЦА САВА

425 0

Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“ (Малка Богородица) и храм „Св. Атанасий“ — гр. Варна

Много от поклонниците на Киево-Печорската лавра, православни  и дори инославни вярващи, си задавали въпроса защо Бог чува молитвите на един от духовниците в нея — йеромонах Сава Печорски (1898-1980). Незнайно защо, по какъвто и да е повод и за каквото и да се помолел, Господ отговарял на неговото застъпничество. И то в такава степен, че славата му на чудотворец се разнесла из цялата страна.

Малко преди душата му да напусне този грешен свят, той споделил един свой принцип, който бил възприел в живота си. А именно — преди да се обърне към Бога с конкретна просба, той изричал следното: „Господи, не заради мен, а заради лежащата върху мен благодат на свещенството, направи това и това.“ А когато бил постриган във велика схима, започнал да добавя: „И заради благодатта на великата схима“ („Велики руски старци”, т. 2, стр. 567).

Това била тайната на неговия успех като молитвеник. Малкият, но така важен елемент, върху който била изградена славата му на „духовник на народа“ и горещ застъпник пред престола на Христос Спасителя. Колко чисто и съкровено! Защото тази затрогваща със своята искреност молитва носи духа на неговото лично и неизследимо разбиране  за свещенослужението и е признак за неговото смирение. Но не смирение въобще в общоприетия смисъл на думата, който ние, топлохладните, разбираме, а смирение истинско, дълбоко и пронизващо, което ни кара да притихнем и да затаим дъх. Защото то носи не просто опит от борбата с гордостта и себеизявата на вътрешното аз, но и защото е дълбоко  и мощно чувство, което извира от красивата му душа. То е сложило своя невидим, огнен печат върху цялото му служение по време на дългия му път на духовник и личност. Господ Бог е отговарял на молитвите му, защото като тайновидец и сърцевед е виждал пълното му отдаване на Неговата воля, всецялото му осъзнаване на неговата лична немощ.

Всички ние, духовници и миряни, твърдим, че вярваме и повтаряме в проповеди и беседи, че „човекът е слаб“, но  малцина измежду нас имат съзнанието за това. Душите ни не са пропити от усещането и ясното съзнание за нашето нищожество пред Бога. Предпочитаме да останем някъде на повърхността на понятията, без да се потопим в тяхната мощна цялост и в яснотата на тяхната пълнота. Какъв по-добър пример за практическо смирение и понизяване пред авторитета на Бога като Пастир на всички творения! Това признание е признак за това, че старецът Сава е прозрял висотата на призванието, към което е призован и степента на привилегированост като  съслужител Христов.

Защото духовенството носи  правото да „свързва и развързва на земята и на небето“, бидейки приемник на вечния завет между Христос и светите апостоли в едно свято и мистично приемство, което може да бъде разбрано само и единствено в Духа Светаго. Свещенослужителите са офицери Христови, които чрез духовната си власт преподават тайнствата и тайните на светата Църква на всички около себе си. Те са тези, на които много е дадено, но и от които много ще се иска. На Съда Божи те ще отговарят като бащи и приятели на хората и посланици на Христос в този пропит от несправедливост свят, както за греховете си, така и за греховете на онези, които са им гласували доверие.

Старецът Сава е бил пропит от съзнанието за своето нищожество също като св. апостол Павел, св. Мария Египетска и всички, които с трудове и молитви са очистили душите си в борбата  със стария си човек. Дълбали са дълбоко и са очистили кладенците на своите търсещи души. С това са заслужили да застанат отдясно на Христос в несъкрушимото Му царство. Защото са имали смирение. А смирението е ключът за рая, стълбата към небето и най-прекият път до вечността. Разбрали са един от основните закони на духовния живот, а именно, че ако искаш да бъдеш издигнат високо, първо трябва да се приведеш ниско. Така, както и св. пророк Давид е проумял и изрекъл: „Жертва Богу е дух съкрушен; сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш“ (Пс. 50). Едно свято обещание, което Всемогъщият дава на всяко Свое немощно творение в Своята милост и низхождане към него.

Господи, Ти, Който си благ в силата и силен в благостта, дай и на нас, многознайните, многословните, многоучените и изпълнените с цитати и съвети от светите отци, поне частица от смирението на стареца Сава. Неговият принцип, съкровената тайна на успеха му и едно малко зрънце от смирението му да попаднат в нашите уморени души и да дадат плод. За да прозрем, възприемем и живеем според това негово прозрение, което е рецепта по пътя към спасение и живот вечен.