ТАЙНСТВОТО НА ГРОБА ГОСПОДЕН

257 0

Автор: Навпактски митрополит Йеротей (Влахос)

Източник: johnsanidopoulos.com

Превод: Пламена Вълчева

Господските празници са установени от Църквата, за да можем, като ги празнуваме, да си спомним за великите събития, които са се случили при Христовото Въплъщение, Страдания и Възкресение, но най-вече за да преживеем тайната Христова и тайнството на нашето обновление. Това е причината, поради която отбелязването на тези събития се предшества от период на покаяние, пост и молитва, и всички те са свързани с Божествената литургия и причастяването с Тялото и Кръвта Христови, което предполага нашето лично екзистенциално участие в тези велики и прекрасни събития.

Що се отнася до празниците на Христовите Страдания и Възкресение, тяхно средоточие са ужасяващата Голгота и животворящият Гроб Господен, които се намират в Йерусалим и са притегателен център на нашата любов и преклонение пред страдащия и възкръснал Христос. Голгота е свързана с Христовия Кръст, а Гробът Господен — с Неговото свято Възкресение.

По повод празника на Христовото Възкресение ще насочим вниманието си към Гроба Господен, празната пещера, в която е било положено славното Тяло Христово след Неговата кръстна смърт и сваляне от Кръста.

Историческо място и тайнство

Гробът Господен е историческото място, над което благочестивите свети Константин и Елена са издигнали църквата „Възкресение Христово”, но също и средоточието на любовта и преклонението на ранните и по-късните християни. Милиони християни през вековете са принасяли там своята почит и любов и са получавали подкрепа и духовно обновление в хода на живота си. Следователно това е историческо място, както и тайнство.

Църковните песнопения говорят за значимостта на Гроба Господен, доколкото той е конкретно място, където е било положено Христовото Тяло след свалянето Му от Кръста, и доколкото това място е свързано с тайнството.

В едно песнопение от Канона на Велика събота се казва:  „плащаницата и гробът явяват тайнството, което е в Тебе, Слове”* (Песен 5, ирмос 2). Гробът приема Христовото Тяло с Неговата Божественост и показва, че смъртта не може да задържи Христос. Ние, християните, вярваме в тайнството на Кръста и Христовото Възкресение.

В друго песнопение от същия канон се пее следното:  „О, гроб чуден и пребогат, който прие в себе си сякаш спящ Твореца и така стана божествена съкровищница на живота, за спасение на нас, които пеем: „Избавителю Боже, благословен Си!”” (Песен 7, ирмос 2). Това означава, че Гробът Господен е „благословен”, защото Творецът, сякаш спящ, е бил задържан от него. Макар Христовото Тяло да умряло на Кръста, поради Неговата Божественост смъртта била като сън,  „животворящ сън”, даващ живот. Затова този Гроб се превърнал в божествена съкровищница на живота, способстваща за спасението на онези, които възхваляват Възкръсналия Изкупител Христос.

В друго песнопение Гробът Господен се възхвалява като живоначален и по-красив от рая. В него се казва: „Твоят гроб, Христе, извор на нашето възкресение, се показа изпълнен с живот и по-красив от рая, и наистина по-светъл от всеки царски чертог” (Тропар, Пасхални часове).

Светата Трапеза и сърцето

Физическият гроб на Христос е в Йерусалим и това е указано и потвърдено от историческата Църква и от любовта на християните. В същото време обаче Неговият евхаристиен гроб — това е светата Трапеза, на която се извършва безкръвната жертва и откъдето се възвестява на целия свят тайнството на Кръста и Христовото Възкресение, обновяващо онези, които пристъпват към Него с православно съзнание и желание да вкусят Тялото и Кръвта Христови. Тайнството на Христовия Гроб и Възкресение се преживява от онези, които са обновени в светите Тайнства, и най-вече в главното Тайнство — Божествената Евхаристия.

Свети Максим Изповедник дава друго тълкувание на тайнството на Гроба, откриващо ни Христовото Възкресение. Той пише: „Светът е гроб Господен, който пребивава и в сърцата на всички верни”. Светът е гроб Господен, защото в него присъстват логосите на тварните неща, несътворените енергии на Бога; освен това сърцето на човека е гроб Господен, защото Христос почива и възкръсва в човешкото битие. Поради тази причина, продължава той, верните ще Го видят „възкръснал в слава”, докато за другите, в които Христос не се е погребал, Той ще бъде „невидим”.

През тези дни ние почитаме и се покланяме на Гроба Господен в Йерусалим, който явява тайнството на Кръста и Христовото Възкресение, но ние също пристъпваме и към светата Трапеза, празната пещера, като се стараем да отдадем сърцето си на Христос, за да бъде превърнато в Господен гроб. По такъв начин са живели светиите през вековете и това е явено от апостолите, мъчениците, изповедниците, отците, преподобните и подвижниците, които са пожертвали целия си живот за Възкръсналия Христос. Те са правили това не защото са изучавали историческите събития, а защото са били вдъхновени от преживяването на тайнството на Кръста и Христовото Възкресение.

Нека се помолим Възкръсналият Христос постоянно да ни открива тайнството на спасението и да ни възвестява тайнството на Своето Възкресение, което ще изпълни с радост нашето съществуване. Нека бъдем винаги свързани с Гроба Господен, който е светата Трапеза. Животът и гласът на Възкръсналия Христос затъмняват и обезсилват гласовете на напразно мъдруващите, които поставят под съмнение най-великото събитие в историята — Христовото Възкресение.

*Утреня на Велика събота, източник: paraklis,uni-sofia.bg