ТАЙНСТВОТО ПРИЧАСТИЕ. ЧАСТ ПЕТА. СВЕТИТЕ ОТЦИ ЗА ТАЙНСТВОТО ПРИЧАСТИЕ.

1477 0

theia-koinonia-aigialeias-amvrosiosАвтор: Свещеник Павел Гумеров

Превод: Татяна Филева

Първозточник: www.pravoslavie.ru

Причастието освещава нашето духовно и телесно естество

Праведният Йоан Кронщадтски:

„О, колко голямо е това щастие! Господ влиза в грешната душа и изпепелява всички беззакония в нея, и душата на човека става дом Божи. И така, Спасителят ни е оставил нещо като завещание – да извършваме литургия и да вкусваме Неговите животворящи Тяло и Кръв. Литургията е дивен подарък на Иисус Христос. Литургията е мост, по който можем да преминем във вечния живот. Помнете: това е завещание на Иисус Христос! Вървете по този златен мост, който спасява от пропастта на ада. Не слушайте, възлюбени, онези хора, които бягат от чашата на Спасителя! Това са нещастни, заблудени, жалки хора, отдалечени от Христовата река; те падат в пропаст. Скъпи мои, обичайте Божествената литургия, смятайте за изгубен онзи ден от своя живот, в който не сте успели да присъствате на литургия, особено на празник. Свети Йоан Златоуст казва, че Божествената литургия е велик и чуден дар: Божиите ангели завиждат на нас, хората, за това, че ни е дадено щастието да вкусваме Божествените Тяло и Кръв”.

„Господ, с Когото ежедневно се съединявам чрез Светото Причастие, ме подкрепя. Иначе откъде бих могъл да почерпя сили за такива постоянни, усилени трудове, с които се стремя да служа за слава на Неговото свято име и за спасение на моите ближни?”.

Свети Йоан Златоуст:

„Как те могат да очистят своя ум? Да просветят своя разум? Да украсят всички душевни сили, ако не се причастяват с Тялото и Кръвта на нашия Господ, които са истинско очистване, истинска красота, истинско освещение и благородство на душата?”

„Както лъвове, дишащи огън, така и ние си отиваме от тази [свята трапеза], станали страшни за дявола, имайки в себе си и нашата Глава Христос, и любовта, която Той е проявил към нас. Тази Кръв прави царския образ на нашата душа да сияе, ражда неизказана красота, не позволява благородството на душата да повехне, като непрестанно я оросява и храни. Тази Кръв, когато се приема достойно, прогонва далеч от нас бесовете, привлича ангелите заедно с Владиката на ангелите. Защото бесовете бягат, виждайки Кръвта на Владиката, а ангелите се събират. Тя е спасение на нашите души, от нея душата се радва, с нея се украсява, от нея се стопля, тя прави нашия ум по-светъл от огън, прави нашата душа по-чиста от злато. Причастяващите се с тази Кръв стоят заедно с ангелите и горните сили, бидейки облечени в същата царска одежда и имайки духовно оръжие. Но аз не съм казал за най-великото: причастяващите се са облечени в Самия Цар”.

 

Свети Кирил Александрийски:

„Благодарение на причастяването ние се очистваме от всяка душевна сквернота и придобиваме готовност и ревност за вършене на добро: честната Кръв на Христос ни избавя не само от тлението, но и от всяка нечистота, скрита вътре в нас, и не ни оставя да охладняваме в нерадение, но ни прави още по-пламенни в духа”.

 

Да пристъпваме към светата Чаша със страх Божи и благоговение

 

Свети Йоан Златоуст:

„Ние трябва да имаме една-единствена скръб – тази, че не сме се причастили с тази храна. Действията на това тайнство не се извършват с човешка сила.

Този, Който ги е извършил тогава, на онази Вечеря, ги извършва и сега. Ние заемаме мястото на служители, но Сам Христос освещава и претворява Даровете. Между нас да няма нито една Иуда, нито един сребролюбец. Ако някой не е Христов ученик, нека се отдалечи: на трапезата не се допускат онези, които не са такива. „Със Своите ученици – казва Христос – ще правя пасхата” (ср.: Мат. 26:18). Това е същата онази трапеза, която е предложил Христос, и с нищо не е по-малка от нея”.

Свети Киприан Картагенски:

„Не се ленете да пристъпвате към Чашата на живота, любовта и светостта, а пристъпвайте със страх Божи и вяра. А който не иска и нехае за това, той не обича Иисус Христос, няма да получи Светия Дух и, следователно, няма да влезе в Царството Небесно”.

За необходимостта от често причастяване

Праведният Йоан Кронщадтски:

„Но ето, аз ще те попитам, човече, чувстваш ли духовен глад и жажда да вкусваш свръхестествения клас на живота и двурасленото, естествено зърно на живота – Плътта и Кръвта на Животодателя Христос, истинския небесен Хляб, даващ живот на света? Ако не чувстваш този спасителен глад, значи ти си духовно мъртъв. Човекът, който е започнал да оздравява или вече е здрав, естествено чувства глад и жажда. А колко са тези мъртъвци в Русия, в Православната Църква, които не чувстват тази спасителна жажда? Стотици и хиляди! Огромен брой представители на интелигенцията изобщо не се причастяват, много хора се причастяват твърде рядко, а мнозина само веднъж в годината. А Господ ежедневно призовава: „Вземете, яжте… пийте от нея всички…” (Мат. 26:26-27) – а няма такива, които да ядат и пият!”

Свети Григорий Богослов:

„И как те ще разгорят в сърцата си божествената любов, духовната радост, божествения мир и всички останали плодове и дарове на Светия Дух, като не се причастяват с Тялото и Кръвта на възлюбения Син на Отца, единосъщен на Светия Дух, Който е нашата истинска радост и мир, по думите на апостола, и източник на всички блага? – недоумявал свети Григорий Богослов. – Аз се изумявам и удивлявам как днешните християни могат да празнуват възкресния ден или другите празници в годината и да се радват с истинска, духовна радост, ако постоянно не приемат Светото Причастие, което е повод и причина за празник и тържество”.

Свети Кирил Александрийски:

„Как ще могат те да угасят пламъка на страстите, ако не се причастяват с непорочните Тайни, които прогонват немощта, усмиряват суровата бран на плътта и умъртвяват страстите? И така, вярно е, че онези, които не се причастяват редовно, пропускат всички небесни и божествени блага. Освен това нарушават Господните заповеди, както вече говорихме, правилата на апостолите, на Съборите и на всички светии, към които се обръщаме, и са виновни, дори до отлъчване от Църквата, установено от божествените апостоли и Апостолския Събор. Отлагайки Причастието, те са дали свобода и място на дявола да ги хвърля в различни грехове и други изкушения”.

Преподобният Макарий Велики:

Преподобният Паладий разказва за авва Макарий Египетски, че след като изцелил една жена, която по дяволско действие изглеждала на хората като кон, той й дал такъв съвет: „Жено, никога не пропускай да се причастяваш с Христовите Тайни, а се причастявай често. Това дяволско действие се е случило с тебе, защото не си се причастявала пет седмици, и поради това дяволът е намерил място в теб и те е мъчил”.

Преподобният Никодим Светогорец:

„И така, възлюбени мой, ако искаш да разгориш в сърцето си божествено усърдие и да придобиеш любов към Христос, а с нея и всички останали добродетели, често пристъпвай към Светото Причастие – и тогава ще се насладиш на това, което желаеш. Нали не е възможно някой да не обича Христос и да не бъде обичан от Него, ако той непрестанно се причастява с Неговите свети Тяло и Кръв. Това става по естествен начин”.

„Какво добро би искал да получиш, християнино, което да не си получил от светото Причастие? Искаш ли да празнуваш всеки ден? Искаш ли да празнуваш Светлата Пасха, когато пожелаеш, и да се радваш с неизказана радост в този скръбен живот? Непрестанно прибягвай към тайнството и се причастявай с необходимата подготовка, и тогава ще се насладиш на това, което желаеш. Нали истинската Пасха и истинският празник за душата е Христос, Който се принася в жертва в тайнството, както казва апостолът, а след него и божественият Златоуст: „Четиридесетницата е веднъж в годината, а Пасха – три пъти в седмицата, а понякога и четири, и по-точно – толкова пъти, колкото пожелаем, защото Пасха не е пост, а принос и жертва, извършвана на всяко събрание”.

 

Свети Теофан Затворник:

„Ако нашият живот е в Господа и Той казва, че този, който вкусва Неговите Тяло и Кръв, пребъдва в Него, то как желаещият живота да не се причастява често? Кой ви пречи да пристъпвате по-често към тайнствата? Само празното предание. У нас думите: „Със страх Божи, вяра и любов пристъпете” са станали само празна формула. Божият йерей призовава, а никой не пристъпва… и при това никой не забелязва несъобразността в това неотзоваване на Божия зов… и на Божията вечеря”.

(край)

7 август 2009