ТАЙНСТВОТО СВЕТО КРЪЩЕНИЕ

2526 0
krust

Автор: Епископ Йован (Младенович)
Източник: www.eparhija-sumadijska.org.rs
Превод: Татяна Филева

КРЪЩЕНИЕТО (гр. Βάπτισμα или Χριστιανισμός), тоест Тайнството Свето Кръщение, е единственият начин да се влезе в Христовата Църква, която е общност на Божия народ, чийто глава е Христос. В откъса от Светото Евангелие, което се чете при извършването на Кръщение, между другото, срещаме и Христовата заповед: И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа (Мат. 28:19).

Раждането за нов живот е възможно само в Кръщението, защото ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие (Йоан. 3:3). Когато народът след Петдесетница чул проповедта на свети Петър, попитал: Какво да направим? А Петър им отговорил: Покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа (Деян. 2:37-38).

Кръщението означава умиране на стария човек и ново раждане в Христос. Този личен опит на Възкресението е даден на всеки човек, тази реална възможност да умреш и да се родиш свише. Именно за това говори свети апостол Павел в Посланието, откъс, от който се чете при Кръщение, и казва: Или не знаете, че всички ние, които се кръстихме в Христа Иисуса, в Неговата смърт се кръстихме? И тъй, ние се погребахме с Него чрез кръщението в смъртта, та, както Христос възкръсна от мъртвите чрез славата на Отца, тъй и ние да ходим в обновен живот. Защото, ако сме сраснати с подобието на смъртта Му, то ще бъдем съучастници и на възкресението (Рим. 6:3-5).

Кръщението в Свещеното Писание се нарича с различни имена: баня на възраждането (Тит. 3:5), просвещение (Евр. 10:32), кръщение (Гал. 3:27), погребение (Рим. 6:4), Христово обрязване (Кол. 2:11), разпятие (Рим. 6:6). Затова Кръщението е основен християнски опит, най-важното състояние за целия християнски живот. Всичко в Църквата има своя задача и смисъл в Кръщението, защото всичко в Църквата произлиза и живее според Христовото Възкресение.

В древната християнска Църква, когато се кръщавали възрастни хора, кандидатите, които се наричали катехумени, се подготвяли за Кръщение с обучение, което продължавало от една до три години, както и с молитвите на Църквата, което се е запазило и в днешния чин на Преждеосвещената Литургия (като се започне от сряда в четвъртата седмица на Великия пост всяка година). Катехумените постепенно били въвеждани в църковния живот със специални молитви, тълкуване на Свещеното Писание и Символа на вярата, както и с беседи.

В старо време кандидатите за Кръщение били довеждани при епископа, който в същото време бил и енорийски свещеник, и учител, от верни и надеждни християни, които гарантирали, че кандидатите пристъпват към свето Кръщение с чисти намерения. Приемът на кандидатите бил в началото на Великия пост, изпитът пред епископа – на Велики петък, а Кръщението – на Литургията на Велика събота. Тъй като днес в повечето случаи се кръщават деца, катехизирането изостава и се оставя за по-късно, когато децата пораснат.

Въпреки че Спасителят казал на Никодим: Ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие (Йоан. 3:5), Никодим не го разбрал. Защо от вода? Защото животът е немислим без водата, която символизира света като космос и живот, а също така и унищожението и смъртта. Да си спомним фараона и неговото потъване в Червено море. С потапянето във водата новопокръстеният същевременно преживява смърт и погребение, възкресение и живот. За това говори свети Павел, когато казва: И тъй, ние се погребахме с Него чрез кръщението в смъртта, та, както Христос възкръсна от мъртвите чрез славата на Отца, тъй и ние да ходим в обновен живот. Защото, ако сме сраснати с подобието на смъртта Му, то ще бъдем съучастници и на възкресението (Рим. 6:4-5).

След призоваването на Светия Дух да освети водата и самия чин на освещаването на водата, се освещава елей, който се нарича елей на радост, за помазване на онзи, който се кръщава. Споменава го Иполит Римски († 235) като благословен елей, с който се помазвала главата при произнасянето на думите: „Помазвам те с благословен елей в името на Господа Бога, всемогъщия Отец, на Иисус Христос и Светия Дух”. За помазването с елей споменава и Серапион, епископ Тмуитски и в своя Евхологий дава молитви при помазването на катехумените и след помазването им. Молитвата при помазването с елей на онези, които се кръщават, е запазена и в седма книга на Апостолските правила.

С възхищение, благодарност и радост свещеникът излива осветен елей във водата три пъти, в знак на ръста и всеки път казва: „Алилуия”, а неофитът е готов да приеме дара на новия живот в Светото Тайнство Кръщение, просвещение, сила и крепкост. Изповядвайки като свидетел всичко това, свещеникът казва: Благословен е Бог, Който просвещава всеки човек, идващ в света (Йоан. 1:9), сега и винаги, и във вечни векове, а участниците потвърждават всичко това с радостен глас: „Амин”.

При помазването първо с кръстен знак се помазва челото, гърдите гърба, ушите, ръцете и краката, а след това и цялото тяло. Някога маслинената клонка, която гълъбицата донесла на Ной, била символ на примирението и опрощението след потопа, а сега помазването на този, който се кръщава, е знак, че той чрез вода и Дух ще се освободи от робството на греха и ще се примири със своя Създател. След помазването с осветен елей свещеникът кръщава необлеченото дете, потапяйки го три пъти във водата, като при първото потапяне казва: „Кръщава се Божият раб/Божията рабиня (името) в името на Отца, амин”, при второто „и Сина, амин” и при третото „и Светия Дух – амин”.

Чрез потапянето новопокръстеният умира за този свят и веднага се ражда с Христовото Възкресение за нов, вечен живот. След Кръщението новопокръстеният се облича в бяла дреха, която се споменава в свидетелствата за това Свето Тайнство от ІІІ век. С обличането символично се изразява получаването на нова човешка природа, чийто живот трябва да бъде чист и светъл. След една преходна молитва се преминава към чина на Светото Тайнство Миропомазване. На Светата Литургия новопокръстените първи се причастяват със Светите Дарове.