Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“(Малка Богородица) и храм „Св. Атанасий“, гр. Варна
Има срещи, които преоткриват нови търсения и променят нагласите на един търсещ и вярващ човек.
Бях нов свещеник и Бог ме срещна с един възрастен психиатър. В свободен разговор в града той ми сподели следното: „Отче, вие, християните, имате нещо изключително, което малцина оценяват, но то е истинско богатство. Това е изповедта. Самият аз нищо не знаех за нея. Знаете ли, че преди много години, когато бях млад, ме пратиха на специализация в Париж в една от големите им психиатрични клиники. Срещу хотела ми, съвсем близо до кафенето, където се отбивах всеки ден, имаше малък параклис. Стоях на масата и с часове съм наблюдавал как в него влизаха различни хора. Никога няма да забравя трескавите им физиономии, напрегнатото им поведение и умората в погледите им, когато се прекръстваха и влизаха вътре, и лицата им и как изглеждаха изобщо после, когато излизаха. Бяха ведри, спокойни и с изчистени погледи и грейнали лица. Това бяха усмихнати и освободени от грижите си хора. Стана ми интересно и един път и аз отидох там. Видях, че в този малък параклис имаше стаичка от тъмно дърво и в нея седеше един възрастен свещеник. Това беше една малка изповедалня. Един след друг, на определено време, при него отиваха мъже и жени и той ги изповядваше. Когато излизаха оттам, те бяха преобразени. Лицата им бяха изчистени и спокойни, приличаха на небе, което е било покрито с тъмни облаци, но после се е озарило от грейналото пролетно слънце. Цялатата им трескавост и невротичност беше изчезнала и аз виждах разтоварени хора, изпълнени с надежда и оптимизъм.
Изповедта е терапевтичен метод, който ние, психиатрите, не използваме в практиката си. Да, имаме беседа с пациента, разкриване на мислите му и преразказ на травмата и последиците ѝ, приложение на конкретната методика, с която го успокояваме, и предписване на медикаменти, но при вас е друго. Методите са други, макар и сходни, но и резултатите са други и много по-добри. Защото при вас присъства Бог и Той дава Своята утеха и енергии и тайнствено говори на всеки, който идва при Него. Ефектът от тази намеса не може да се сравни с нищо друго. Вярвам, че вие знаете, че навремето векове наред е нямало психиатрии и целият поток от травмирани хора в бита и семейството са се поемали от Църквата и свещениците. Църквата е изпълнявала ролята на лечебница на душите на хората, а свещениците като отдушник са поемали всяка болка и страдание на населението. Самите свещеници не само са служители на Бога, но и лекари на душите им. Самото понятие „психиатрия“ на практика произтича от „психея“, гръцки термин, който означава душа. Църквата е първата, истинската психиатрия и се е намесвала във всички леки и тежки случаи на поражения. Това го учи и знае всеки студент по психиатрия“.
Аз се замислих и постепенно преоткрих колко прав е този уважаван от всички лекар психиатър. От най-ранните векове на утвърждаване на християнството досега светата Църква е най-добрата лечебница, всеобщата Витезда, което е изобразено в евангелския текст за чина на водосвета. Със своето пречистено познание от Светия Дух и светите тайнства, молитви и последования тя лекува „всяка болест и немощ“ и в най-пълна степен възстановява силите и дава надежда на болните души. Тя като свето Тяло Христово блика живот и изпълнява векове наред мисията си, благовестейки завета на Спасителя Христос: „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя“ (Мат. 11:28).
Малцина знаят, а още по-малко са се докосвали до чудото на изповедта. За огромното мнозинство от хора изповедта принадлежи на средновековието и е някакъв архаизъм, който звучи като празно понятие без всякаква стойност. Затова е почти изцяло неизвестна и не е популярна сред населението.
В светото Православие тя е тайнство и велика тайна между душата на изповядващия се и духовника изповедник. Между тях е Спасителят Христос, Който присъства по невидим, неизказан и мистичен начин, а свещеникът е инструмент, проводник и говорител на Неговата воля.
Много често на изповед духовникът говори неща, които не само не е очаквал да каже, но и които дори не може да си спомни, когато прочете разрешителната молитва. Терапевтичният ефект е изключителен и неподозиран за тези, които не са се докосвали до него. Това е разтоварване, освобождение, прогонване на всички неволи, тревоги и притеснения от душата и поведението на потърпевшия.
Свети Паисий Светогорец (1924-1994) обичал да повтаря на идващите при него поклонници: „Нищо не прекратява така правата на дявола както искрената изповед, сторена с чистосърдечно покаяние“. Затова и на всички е препоръчвал да ходят при свещениците и първо да се изповядат и да разкрият греховете си, а после да се причастят със светите Тайни на Спасителя Христос — Неговите Тяло и Кръв. Изрично им е казвал да направят първо това, а след това, ако се налага да им се четат различни заклинателни молитви за освобождаване от демонични въздействия.
В своите наставления съвременните светци и старци на светото Православие св. Игнатий Брянчанинов, св. Порфирий и старецът Тадей Витовнишки толкова често препоръчват практикуването на честа изповед. А по преценка на духовния наставник да се определи ритъма на причастието на всеки вярващ. Това е следващото стъпало, към което трябва да се пристъпва внимателно и деликатно.
Интересно е, че и в католическата практика има подобни насоки и това е отразено по ясен и красноречив начин от един от известните демонолози на Ватикана през 20 век, Габриеле Аморт, който в своята творба „Разказът на един екзорцист“ пише: „Изповедта е по-силна от всякакъв екзорсизъм. Нищо друго не разкъсва така паяжината на сатаната“.
В традицията на православните народи има останала от годините такава мисъл: „Признат грях е половин грях“. Но тя е частично вярна и е плод по-скоро на народопсихологията и даже на суеверността и не е често откровение. Защото ние имаме утешението на Спасителя Христос, че признатият от искрено и чисто сърце грях е изцяло заличен и опростен от Бога. Думите в Стария Завет, изречени от св. пр. Давид: „Сърце съкрушено и смирено, Ти, Боже, не ще презреш“ (Пс. 50:19) съдържат цялата мощ и сила на прошката на Бога към неговото любимо творение — човека.
В своето величие и власт всемогъщия Бог спуска десницата Си и опрощава всеки, който се обърне към Него с искрено покаяние и надежда за спасение. По тайнствен начин Той разчупва оковите на душата му, влиза в нея, обзема я и я изцелява. Особено ако човек Го търси чрез волята на Неговите служители, свещениците, на които Бог е дал властта на свързват и развързват греховете. И това не се дължи на някаква особена харизма на изповедника, а на самото тайнство на изповедта. Личността на свещеника няма решаващото значение. В тишината и съкровеността на самото тайнство по неизказан начин блика и действа Божията благодат, която съживява и възражда цялата личност на изповядващия се в нейната пълнота от дух, душа и тяло.
В скромния си опит като енорийски свещеник съм виждал всичко това и съм му се възхищавал, изумен от нещата, които Бог прави чрез нас, грешните. В разговорите си с опитни духовници бях в някаква степен подготвен за този преобразяващ ефект. Духовниците бяха твърде различни като профил и пастирско поведение, но споделяха сходни случаи и сочиха различни примери от своята ежедневна практика за изцеление на страдащи от физически и психически недъзи.
Спомням си, че преди много години при мен беше дошла една жена, която беше пострадала от демонични въздействия и беше в тежко психическо и здравословно състояние. Живееше в непрестанен страх и пълен стрес след разпадането на връзката си с партньора си, който беше прибегнал до помощта на приложна магия и изпълняваше съветите на един опитен гадател. Тя беше толкова травмирана, че вследствие на тази негативна интервенция меструалният ѝ цикъл беше прекъснал. Тя дори представи епикриза от една клиника в Торонто, Канада, където живееше, за това, че повече не може да има цикъл. Но след кратък разговор тази травмирана жена на средна възраст започна да се моли, попости, изповяда се и се причасти и после след време дойде в храма и ми каза, че за нейна огромна изненада цикълът ѝ е отново възстановен и тя е пълноценна жена. Дори още не бяхме прибегнали до светото тайнство на Елеосвещението.
Затова е от изключителна духовна полза за вярващия, а и особено за всеки болен или пострадал, дори и невярващ, да прибягва често до пречистващото действие на изповедта. Това ще го разтовари от цялата невротичност, вътрешно напрежение, угризения на съвестта, мисловни недоумения и ще го изцели и освободи от стреса и дистреса, натрупан от стихиите на този враждебен и почти вече изцяло демоничен свят. Това е прекият път, най-добрият и най-важното —най-пълноценният начин за освобождаване, изцеление и възраждане на силите на личността, а не прибързаното прибягване до четене на Киприянови и Василиеви молитви и гонене на силите на дявола. Едва след това по лекарска преценка да се прибягва до употребата на медикаменти с успокоително и възпиращо въздействие. Така ефектът е много по-дълбок, мощен и преобразяващ и изненадващ за всеки, който не го е познавал преди това. Проблемът се решава изцяло и се изчиства „от корен“, защото Господ Бог като личност се смилява над този, който прибягва до Него, а и поради изчистването на натрупаните грехове и прегрешения, извършени съзнателно или несъзнателно от всеки през пътя му до този момент. Наведената глава и въздишките на всеки блуден син или дъщеря предизвикват особената Божия милост.
Дълг на всеки православен вярващ е да благовести не само за чистотата и пълнотата на учението ни, но и да се опитва да разкрие на всеки до него тази неподозирана привилегия и преобразяващо действие на изповедта като практика и терапия. Защото в нея диша и ни милва Вседържителят Христос, Който има последната дума за всеки човек сега и винаги. Амин.
