ТЕХНИЯТ ЗВУК СЕ НОСИ ПО ЦЯЛАТА ЗЕМЯ

341 0

Автор: св. свщмчк Тадей (Успенски), архиепископ Тверски
Източник: azbyka.ru
Превод: Пламена Вълчева

„Техният звук се носи по цяла земя, и техните думи до краищата на вселената”
(Пс. 18:5; Рим. 10:18)

За да издигнем поне малко духа си над житейската суета, в която обикновено сме потопени, нека запечатаме днес, братя, в своите умове пълните с неизчерпаем живот образи на светите първовърховни апостоли Петър и Павел. Техните души се явяват богати съкровищници на духовни добродетели за нас, които сме причастни в малка степен на Божествения живот, открил се чрез идването на Бог в плът.

И двамата „изложили на опасност живота си” (Деян. 15:26) за словото Божие и за свидетелството на името на Господа Иисуса Христа, желаейки да опазят овцете на Христовото стадо и да съединят езичниците с Христос и с Църквата, изкупена чрез Неговата кръв. Единият от тях, бидейки камък на вярата, първи „утвърдил братята” (Лук. 22:32), които се разпръснали поради страх от преследване заради името Христово след Възкресението, и първи разяснил, че към Църквата, която дотогава се състояла само от синовете Израилеви Бог пожелал да присъедини и обърналите се езичници (Деян. 15:7-11). Другият, бидейки „избран съд”, възвестяващ името Христово (Деян. 9:15) сред народите, които все още не били чули за Него (Рим. 15:20-21), обходил с проповедта си почти цялата позната дотогава вселена, за да може „да се развесели неплодната и нераждаща” Църква (Гал. 4:27; Ис. 54:1) и да се възрадва „сухата и необитаема земя“ на езическите сърца (Ис. 35:1). И двамата, еднакво изпълнени с любов към Христос, посветили своя живот на проповедта на Словото и на апостолските трудове. И двамата запечатали с мъченическа кончина любовта си към Христос. Единият, който се бил отрекъл от Христос в началото, после Го следвал в покаяние през целия си живот, отишъл на разпятие, претърпял огнени изкушения и вражески клевети (1 Петр. 4:12; 5:8), за да изпълни думите, казани му от Христос: „Върви подире Ми” (Иоан. 21:19). Другият, призован изсред гонителите, всичко „считал за смет”, за да придобие Христос (Фил. 3:6-8), предпочитал да бъде отлъчен от Христос, но да заведе при Него своите братя израилтяни (Рим. 9:3), и накрая завършил мъченически земното си странстване, за да получи „венеца на правдата” (2 Тим. 4:6-8). И двамата оставили послания, съдържащи напътствия към последователите на основаните от тях църкви, в които и до днес живее техният дух за всички, които ги четат и слушат. Единият утвърдил чрез посланията си вярата, отслабваща поради изкушенията, които се изпращат над нас за наше очистване (1 Петр. 4:12). Другият открил на всички народи скритото в Христос неизчерпаемо богатство на премъдростта и на знанието (Кол. 2:3; Еф. 3:8).

Видно е, братя, че в нас трябва винаги да бъдат живи образи на тези апостоли, които „просветиха целия свят и всички земни краища със своето учение, следователно и нас заведоха при Христос”. Но дали наистина разбираме това? Колко малко са онези от нас, които четат техните послания и които се опитват да ги разберат! Колко често се отвръщаме с пълно безразличие от словото Божие, което е „живо, действено и навеки утвърдено”, което прониква в най-съкровените мисли на душата и ги разобличава с категоричност (Евр. 4:12-13), и се обръщаме към земната мъдрост, „според стихиите световни” (Гал. 4:9; Кол. 2:8), която по никакъв начин не ни открива Божествената премъдрост, утаена в света и в живота на човечеството! А не се ли случва словото на апостолите да бъде подложено от нас на осмиване, като станало в Атина сред философите и мъдреците, из средата на които свети апостол Павел си тръгнал с угнетена душа, за да проповядва в други градове (Деян. 17:18, 32-33, 18:1; 1 Сол. 3:1-7)? Не са ли подложени и днес проповедниците на апостолските слова на утеснения, „дори до окови” като великия Христов апостол — Павел (2Тим. 2:9)? А дали защото в наше време се е усилило неверието, ние не искаме да чуем и да узнаем за онази жива и пламенна вяра, родена не от мнения и помисли от плът и кръв, а от небесно Божествено вдъхновение (Мат. 16:17), която имал Симон, наречен Петър — камък? Или може би защото християнската любов между народите все повече отслабва, ние забравяме за Павел, „чиито уста били винаги отворени и сърце разширено” (2 Кор. 6:11), за да може с нежна любов да обгърне онези, които са родени от него чрез Христовото благовестие (1 Кор. 4:15)? Докато светът съществува, той ще се крепи единствено на „дванадесетте основи”, които са дванадесетте Христови апостоли (Откр. 21:14; Еф. 2:20). Ако обаче не пристъпваме към Христос, Който е крайъгълният Камък, за да съградим от себе си духовен дом и „свято свещенство” (1Петр. 2:5) подобно на живи камъни, а градим върху стълбове, различни от положената основа, която е Иисус Христос, то делото на такива зидари ще бъде подложено на изпитание с огън (1Кор. 3:11-13), и огънят, от който ще погине днешният свят (2 Петр. 3:7-12), все повече ще го разрушава, за да дойде „ново небе и нова земя, на които обитава правда” (2 Петр. 3:13).

И тъй, докато Господ все още бави Своето пришествие, нека се изпълваме със страх пред Него, който да ни подбужда към благочестив и свят живот (2 Петр. 3:9-11), ако към това вече не ни подбужда любовта към нашия Изкупител, Господ Иисус Христос, Който принесе Себе Си като умилостивение за нашите грехове (Рим. 3:25). Изпълнени с неописуема духовна красота, образите на светите първовърховни апостоли винаги ще имат силата да ни подкрепят в изпитанията, които ни връхлитат, и да ни изпълват с любов към Бога, стига да търсим помощта им за себе си. И ако по-често четем техните писания, винаги ще откриваме в тях изобилна храна за своя ум, за размисъл и духовни съзерцания, източник на върховна радост сред печалния и изпълнен със скръб порядък на света, ще стигнем дори и до пророческо прозрение за бъдещите съдбини на Църквата Христова, докато тя е на земята, докато в света все още се чува гласът на апостолите и ние следваме техните думи. Амин.