Тирани с поглед на дете

604 0

Автор: о. Спиридон Скутис
Превод: Константин Константинов

Мнозина казват, че детето, което упражнява тормоз в училище, е дете, подложено на тормоз вкъщи. Това е едната страна на монетата, но съществува и друга.

Детето, което упражнява тормоз, е израснало под стъклен похлупак, било е отглеждано по такъв начин, че да стане тиранин над другите. Домът му е бил концентрационен лагер и то е израснало като негов началник.

Едно дете, което не е било подложено на тормоз вкъщи, е израснало с любов, но с погрешната любов. Не с любовта, която прощава, която  уважава, която се смирява, която прегръща, която коленичи. А с една обсебваща любов. Любов, която не възпитава човека, а го задушава и превръща в инструмент. Като любовта, която имаме към материалните неща, посредством която ги оформяме така, както ние искаме, за да ги употребим по  определен начин. Не с любовта на образованието и възпитанието, а с любовта на властта,  тиранията и поробването.

Едно дете, което от малко слуша колко е съвършено, колко е хубаво и че никога не трябва да бъде последно и да отстъпва назад. Едно дете, чиито желания сякаш са изречени пред джина от бутилката и трябва да бъдат задоволени веднага на каквато и да е цена. Едно дете, което получава обсебваща любов в семейството си и е смятано за най-доброто същество, за да се издигне  имиджът му в обществото: „Видяхте ли? Отличен ученик е! По-добър от всички!“, „Тя е най-красивата от всички момичета в класа!“.

Едно дете, което се е научило да ходи с високо вирнат нос, да не зачита хората, които се различават от него, а когато ги срещне, да ги понизява или да извърта глава на другата страна. Едно дете, което никога не се е научило да обича, да отстъпва, да претърпява, но е научило, че егоизмът и господството над другите е най-доброто оръжие, за да напреднеш в  живота. Никой не му е говорил за Бога, защото, много просто, са го научили, че той самият е бог. Едно такова дете е израснало с баща и майка, които смятат, че то е най-скъпоценният диамант на света; смятат, че детето им е единственото, което заслужава първенство и награда. Ако си учител и направиш забележка на детето им, кожата ти ще съдерат, както лешоядите разкъсват  плячката си.

Едно такова дете е началник в училище, защото вкъщи са го възпитали за началник. Едно такова дете не иска да чуе нищо и се налага над другите с такава злоба, че Хитлер е котенце пред него. И тази тирания се проявява още в основното училище. Избира кои ще играят  в неговия отбор и казва на своите послушници кого да осмеят, заплашва, вика, хули, много пъти напада. Не знае думата „Извинявай“, защото за него просто не съществува грешка. Пренебрегва думата „Обичам“, защото, за да обикнеш реално, трябва да се смириш и да направиш място в живота си, което да споделиш с другите, а не само с някои свои избраници.

Едно такова дете ще упражнява тормоз в училище, ще бъде садистичен съпруг и шеф-тиранин. То е вече един мъртъв човек, който диша телесно, но няма жива душа. За това са виновни не децата, а онези, които са ги родили, защото не са знаели защо го правят и не знаят как трябва да ги възпитат. Грешката на повечето родители е следната: смятат децата за свое творение, а не за творение на Създателя. И от друга страна, някои родителите отглеждат децата си, сякаш те са център на света, а не част от него.

Когато родителите осъзнаят, че децата не им принадлежат, тогава ще са изкачили първото стъпалото към царството небесно. Нека родителите спрат  да гледат на децата си като на своя проекция и да научат три много прости, но полезни неща: да обичат, да прощават и да коленичат пред Христос. Това е достатъчно, за да отгледаш един духовно извисен човек.