ТИ

283 0

Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“ (Малка Богородица) и храм „Св. Атанасий“ — гр. Варна

 

Ти си моята отрада, Ти си моят нежен зов.
Ти си тихо вдъхновение, моя истинска любов.
Твърда крепост, упование сред ужасите на света,
сладък рай и утешение, насочващ ме към вечността.
Ти си тук и навсякъде, отвъд и твърде близо ,
високо горе и ниско долу, толкова далеч и толкова близо.

Бъди до мен, бъди над мен, но най-важното бъди в мен, в
душата и в сърцето ми бъди и пребъди, за да пребъда и аз в
Теб. Изобрази се така, че никой, никъде и никога да не
може да Те отнеме от мен. Не искам свобода, не търся друга,
а винаги да бъда в съкровения Ти плен.

 

Дали в скръб и утеснение, или в болка и беда, Ти идваш като
избавление и ме извеждаш от всичко низко, подло, грозно,
от пагубния порив на страстта. От моето проклятие ме
избави, от тътена на моя малък ад и малките злини на този
чакан и дочакан ден.

 

Ти, Чиста и Пречиста, Свята и Пресвята, Любяща и
Вселюбяща, вселенска майка и майчице моя. Царица на
тишината и всеподателка на благата. Видима и невидима,
тръпнеща и трептяща в болката на Твоите чеда.

 

Така безшумна и трептяща, искряща като пламък и тлееща,
почти невидима, красива като цвете и лека като пролетния
вятър. Докосваща и милваща, изказана и недоизказана.
Могъща и всемогъща, всеблагомогъща.

 

Неуморима застъпница, неизтощима закрилница, Майка
Христова и Майка Божия. Майка на Църквата и наша
майчица. Ти си благословение за всички, които са те видели
и за онези, които още не са те видели, тук в земята на сенките
и долината на скърбите. Повярвали и неповярвали,
просветени и непросветени, облагодатени и необлагодатени
от Тебе, подателката на благата.

 

Радост моя, изживяна и неизживяна. Любов моя,
съпреживяна и все още недоизживяна. Надеждо моя,
единствена и неповторима, спасителна и спасяваща. Когато
съм горе, Ти си до мене, когато съм долу Ти си над мене и
аз усещам дъха Ти на майка и сестра…

 

Аз знам и вярвам, смирявам се и опиянен обичам, с търсещо
и наранено от горести и тъги сърце, далеч от страховете на
деня и ужасите на нощта. Но Бог понякога е толкова далеч и
аз тогава проплаквам в немощ и тъга и бързо идваш… Ти!

 

Изтощен, изморен, изхабен, Твоите кротки думи ми дават
утеха, повеждат ме и ме укрепяват, насочват ме към всичко
светло към онова, което искам, но не мога дори и в себе си
да изрека, ала на Тебе се осланям!

 

Пази ме под покрова си, Пречиста, покрий ме, скрий ме,
избави ме, дръж ме далеч от завистта на враговете, от
злобата на деня и всичко, което наранява крехката ми душа.
Поведи ме така, както майка води малкото си дете, изцери
душевните ми рани с невидимия балсам на неизказаното Ти
присъствие и топлина.

 

Не ме оставяй в плен на този свят, така обречен и
самообречен, кратък и вечен, желан и нежелан, пленяващ и
опияняващ, заблуден и заблуждаващ. Там, някъде далеч е
Неговото царство. Там, някъде отвъд е тихото блаженство на
всички победили себе си и очистили се от калта на битието и
призраците на греха.

 

Бъди печат в сърцето ми, светилник пред нозете ми,
изранени от страдания и опити да разбера света, който иска
да намери себе си, далеч от Твоя Син и Неговите Тайни,
които ни насочват към несъкрушимото Му царство, към
всичко минало и неотминало, очаквано и неочаквано, което е
смисъл на вечността.

 

Не ме оставяй вън на пътя, пред дверите на светостта, но
вдъхнови ме, поведи ме напред и нагоре, навътре и
надълбоко, към извора на всяко благо, което Той е вложил в
нашите сърца.