ТОЙ ВЪЗКРЪСНА, НЯМА ГО ТУКА

469 0

Автор: свещ. Георгий Чистяков

Източник: didahe.ru

Превод: Пламена Вълчева

Пасха или Пeсах е денят, в който Бог чрез ръката на пророк Моисей  извел евреите от Египет, откривайки на онези, които били роби, пътя към свободата. За това ни разказва библейската книга „Изход”. Оттогава били изминали повече от хиляда години, когато при римския император Тиберий, именно в дните на този древен празник, в самия Йерусалим, където евреите от цяла Палестина се събирали да празнуват това събитие, бил разпнат и умрял мъчително на Кръста Иисус от Назарет, човекът, който заедно със своите ученици обикалял Иудея и проповядвал Евангелието или Радостната вест за това, че Бог обича всеки от нас и очаква ние също да се обичаме едни други. „По това — казвал Иисус — ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си.”

Тялото Му било положено в изсечен в скала гроб някъде в покрайнините на града, а учениците, изплашени, объркани и разочаровани, се скрили по домовете си и се разбягали. Учениците, но не и ученичките. Жените, сред които била Мария Магдалина, запазили верността си към своя Учител; всички те дошли с Него в Йерусалим от околностите на Назарет и Капернаум, където Иисус живял преди това, започвайки проповедта Си едва три години преди Своето разпятие. Изминали два дни. И тогава същите тези жени (наречени по-късно мироносици) дошли на гроба Му рано сутринта в първия ден на седмицата. Спомняйки си за това, и ние, християните от по-ново време, в нощта на Пасха тръгваме със свещи в ръце на кръстно шествие в нощния мрак. „Твоето Възкресение, Христе Спасителю, ангелите възпяват в небесата; удостой и нас с чисто сърце да Те славим на земята”, пеем по време на кръстното шествие.

Учениците на Иисус тогава не пели това песнопение, защото бързали не към Възкръсналия, а към Умрелия, не към Прославения, а към Опозорения, не към Този, в Когото телесно обитавала пълнотата на Божеството, както по-късно ще каже апостол Павел, а към един подиграван от всички мъртвец. Те бързали само защото обичали; всичко останало просто не ги интересувало. С първите лъчи на слънцето, както разказва Евангелието от Марк, те видели, че камъкът, който закривал входа на гроба, е отвален. „Като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно.” „Не се плашете — им казал момъкът. — Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен.”

Минали години, вестта за Възкресението се разнесла по целия свят и от шепата ученици се зародила Църквата. Днес християните са навсякъде, сред всички народи и на всички континенти. И всички празнуват Деня на Неговото Възкресение, защото Иисус Христос ни помага да преодолеем всичко онова, което е най-рушително за човека: нашите страхове, злоба, склонност към насилие, нежелание да обичаме и неспособност да приемем другия  — този, който по някаква причина се различава от нас, и най-вече — привичката да търсим навсякъде врагове. Иисус ни помага да виждаме другите като братя и затова на този ден под сводовете на нашите храмове чуваме удивителните думи: „Един други радостно да се прегърнем и на тези, които ни ненавиждат всичко да простим заради Възкресението”, а след това отново и отново: „Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта си смъртта победи”.

„А как ще докажете — навярно ще попита скептикът, — че Иисус наистина е възкръснал, че това не е сън или приказка?”. Как ще го докажем? Вземете Евангелието, започнете да четете онова, което Той ни е казал, вслушайте се в думите Му, постарайте се да започнете да се молите, както ни съветва Христос, направете поне малко от онова, към което ни призовава, и изведнъж ще разберете, ще почувствате, ще усетите, че и днес Иисус действително е тук и наистина е сред нас …

Пасха, 2003 г.