Томина неделя

4633 0

Автор: еп. Дионисий Псарианос, митр. Кочански и Сервийски
Източник: “Слово Божие”, т.2. Сборник с беседи върху подвижните празници на Църквата
Превод: Мартин Ганев

Първата поява на Христос пред учениците Му е била вечерта, в “първата събота”, т.е. в първия ден на седмицата. Този първи ден е онзи, който по-късно от Църквата е бил посветен на възкресението на Господа. Това е първият ден, вече не само от седмицата, но и на “новото творение”, т.е. на новия свят, който донесе възкресението на Христа. От сега нататък до свършека на вековете само едно събитие властва в живота на света. Това е Възкресението. Но и след свършека на света Възкресението ще остане и чрез Възкресението всичко ще премине в безкрайния живот на “бъдещия век”. Затова този първи ден от отците на Църквата се нарича “осми ден”, защото бидейки както първи, този ден е и последен, ден невечерен и безкраен, ден както на Бога, така и на света.

“Бъдният век” ще е изцяло един ден, ден на Възкресението и ден Господен.

Можем да придобием представа какъв ще е материалният свят след промяната и преминаването му в нетление, когато слушаме днес Евангелието. Докато портите били заключени възкръсналият Господ се появил жив и изцяло в тяло пред своите ученици. Учениците обвързани все още с условностите на материята не могли да разберат как се е случило това и помислили, че виждат някакъв призрак, “помислиха, че виждат дух.” Духът е нещо друго и различно от материята, той не е обвързан нито с пространството, нито с материята, но “духа, дето иска”, както казва Иисус Христос в Евангелието. Движи се извън природните закони на материята, с която днес е свързан нашият живот и свят.

Възкръсналият Господ, след като влязъл при учениците ги поздравил с “Мир вам”, с мир на вас. Този поздрав бил обичаен по това време, а дори и до днес се поздравяват с него все още помежду си хората от Изтока. Но този поздрав изречен онази вечер от устата на възкръсналият Господ имал някакъв друг акцент, затова и въздействието му върху учениците било пряко и засягащо ги.

В тази вечер учениците основателно се страхували да не би, да се излее върху им гневът на иудеите. Новината, че не било намерено в гроба тялото на техния Учител със сигурност не било за тяхно добро; новината не само донесла смут в тях, незнаейки какво да очакват, но и ги ужасило, защото както казали иудеите, ще хвърлят отговорността върху онези, които са отишли през нощта, за да откраднат тялото на Учителя.

Появата на Господа и този поздрав изпълнило учениците с радост, “учениците се зарадваха, като видяха Господа”. Христос ги поздравил отново за втори път с “мир вам!”. И това, за да си отиде от тях всеки страх и всяко безпокойство, и за да се установи в тях един постоянен мир, една непобедима смелост и едно безстрашно дръзновение, т.е. всичко това, което след Петдесетница щяло да бъде силните оръжия на апостолите, оръжията на Бога.

След това възкръсналият Господ пристъпил към едно уникално действие, също толкова творческо, колкото онова в Рая, когато Бог е сътворил човека. Тогава Бог вдъхнал в лицето на Адам, и той станал човек, “и стана човекът жива душа”, т.е живо съществуване с живот божи в себе си, така щото действителното съществуване в живота на света да е само човекът. Сега обаче Христос със Своето възкресение обновява човека. Отново вдъхва в него дух на живот, който този път е един нов живот, а не просто като онзи, който човекът е имал преди своето падение, но е нещо много повече. Точно това има предвид Христос, когато казва в Евангелието – “Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие”. Христос дойде не за да отнесе отново човека към земния рай на първосъздадените хора, но за да му отвори път към небето и да го въздигне, за да седне “отдясно на Отца”.

В тази Своя първа поява на Христос пред учениците Му, Тома не присъствал. И това било според спасителния план на Бога, защото по този начин се отдала възможността да се потвърди още по-добре Възкресението Христово. Тома не е бил невярващ, но скептичен човек. Невярващият човек е невярващ да повярва, т.е. изхожда от предубеждението, че вярата не се вписва на просветения човек; а за просветеност счита само знанието и науката. Тома се прави на невярващ, има претенцията на невярващите, т.е. иска да види, за да повярва. Но съществува една разлика, и това е, че Тома иска да повярва, но не може; докато невярващите могат да повярват, но не искат. Невярващите дори когато са свидетели на знамения отново не вярват, но се опитват да обяснят знаменията и чудесата по естествен и разумен начин. По всичко останало Тома не се различава от останалите ученици; и те не били склонни да повярват, но само когато видели са повярвали.

Църквата в своята химнография от днешния празник нарича неверието на Тома “добро” – “о добро томино неверие”. Поради две причини това неверие на Тома се нарича добро. Първо, защото това неверие било с благоразположение; веднага щом Тома видял и чул Господ, той не посмял да го докосне, но неговото неверие се изляло в изповедта – “Господ мой и Бог мой”. А след това неверието на Тома се нарича добро, защото е станало причина, за да се потвърди още повече възкресението на Господа.

Последните слова на възкръсналия от мъртвите божи Учител към Тома, пораждат в някои хора недоумения. Какво ли означава фразата “блажени, които не са видели, и са повярвали”? Казваме лаконично, че вярата не се състои в опита от нашите усещания, нито в някакво заключение от интелектуален процес. Вярата е едно вътрешно и духовно чувство вътре в човека. Вярата е доверие, с което човек чува, когато му говори Бог. “Вярата иде от слушане”, пише апостолът, и дано и ние чуем Бога с доверие, когато ни говори в Църквата чрез Св. Писание, и разпознавайки гласа Му да отговорим и ние – “Господ мой и Бог мой”. Амин.