ТРИМА СВЕТИТЕЛИ — ЕДНА ЛЮБОВ

440 0

Автор: Баришевски архиепископ Виктор (Коцаба)

Източник: blogs.korrespondent.net

Подготвил: Пламена Вълчева

Историята на Църквата познава много светии. Едни от тях са почитани в Гърция, други — в Грузия, трети — в Украйна или Русия. Светиите са толкова много, че точният им брой, според мнението на някои, е известен само на Бога. Въпреки това сред целия този сонм от Божии угодници има имена, които са познати на абсолютно всеки православен. И тук не става дума само за свети Николай Чудотворец или за някои други известни на целия православен свят светии. Днес например Църквата почита паметта на трима епископи, за които е чувал всеки християнин. Това са свети Василий Велики, свети Григорий Богослов и свети Йоан Златоуст.

По своите дарования, призвание и темперамент те били твърде  различни, твърде несходни. Василий бил изключителен канонист и познавач на Свещеното Писание; Григорий бил богослов, поет и, както сам наричал себе си, филолог; а Йоан бил пламенен проповедник, екзегет и пастир. Първият бил администратор и предстоятел; вторият — пустинник и молитвеник; третият — пророк и пастир. Трудно биха се намерили по-различни хора. Въпреки това Църквата почита паметта им в един и същи ден. Затова съвсем естествено възниква въпросът: защо?

Съществува предание, съгласно което един вярващ мъж някога се запитал кой от тримата е по-велик. И ангел Божий му отговорил във видение, че славата на светиите е еднаква и Църквата трябва да съедини в един ден паметта за тях, за да потвърди това.

В наши дни  ние не се вълнуваме кой от тримата светители заслужава по-голяма почит, защото отговорът на този въпрос е добре известен. Ние искаме да разберем друго: кое е онова, което ги обединява и което се е превърнало в ключ не само към вечното им единство, но и към вечното им блаженство? Отговорът е само един  — любовта към Бога.

Всъщност, ако се вгледаме внимателно в живота на тези богоизбрани мъже, с просто око ще видим, че той е бил изпълнен със скърби и изпитания. Гонения от еретици, оскърбления от управници, грижи за паството и мисионерска деятелност неизменно съпътствали живота на всеки един от тримата светители. Въпреки това никой от тях не възроптал срещу Бога и не изпаднал в отчаяние. Всички несгоди те превъзмогвали посредством желанието си да бъдат с Бога, да ходят пред Неговото лице и да общуват с Него. Те не търсели виновни, не се опитвали да отмъщават на онези, които ги оскърбявали, а искали само едно — да не изгубят чувството си на любов към Бога. Един от тези светии — св. Йоан Златоуст —  ни е оставил прекрасни думи, които и днес ни помагат да преодолеем всички житейски изпитания: „Слава Богу за всичко!”.

Любовта към Бога, саможертвата в името на ближния и преданото служение на Църквата са отличителни черти на всеки приемник на светите апостоли — на всеки епископ. Такива качества обаче трябва да са присъщи и на всеки християнин. Ето защо денят на светите Трима светители е празник за цялата Църква и за всеки един от нас поотделно. Техният пример ясно показва, че Евангелието не е отвлечена теория, а истински наръчник за живота. А любовта към Бога е единственият принцип, който ни помага да преодолеем проблемите на земното битие и да постигнем съвършенство.