Трите постижения на лукавия срещу монасите

919 0

Автор: архим. Емилиан Симонопетритски
Източник: Χαρισματικη Οδος. Ερμηνεια στον βιο του Οσιου Νειλου του Καλαβρου (Благодатният път. Тълкувание върху житието на преп. Нил Калабрийски)
Превод: Константин Константинов

В последно време изучаването на Закона Господен и на светоотеческите творения напълно изчезна от монашеския живот. Смятам, че това е едно от трите големи постижения на лукавия в неговата борба срещу монасите. Нека разгледаме всяко от тях.

Най-напред дяволът съумя да измени духа на аскетизма и да го подмени с едно външно и формално изпълнение на задълженията, докато истинската цел на монаха е негово обожение. По този начин съдържанието на монашеството от богословско и онтологично, от общение с Божествената благодат и Божествените енергии се сведе до една външна деятелност, до едно външно изпълнение на правилото. Този формализъм подмени духовността на човека и което е по-лошото, формира в него самодоволното съзнание, че той изпълнява своите задължения. Изпълнявам ли монашеското си правило? Да, изпълнявам го. Значи всичко е наред, аз съм добър монах. Спазвам ли това, което изискват от мен Църквата, моята малка или голяма схима или расофор? Да, спазвам. В такъв случай в мен не само отсъства какъвто и да е недостатък, но и Бог ми дължи възнаграждение за моята праведност, а света Богородица — спасение на душата ми, което съгласно атонското предание тя е обещала на монасите от Света гора. Следователно ако предположим, че все пак извърша някакъв грях, то аз ще смятам, че нищо страшно не се е случило, не е дошъл краят на света и аз мога да се спася. Това разбиране, този съвременен дух опорочава живота на монаха, нещо, което сатаната отдавна се опитва да постигне.

Второто постижение на сатаната е, че изкривява отношението ни към Божественото Причастие — съединяването с Бога в Тайнството Евхаристия. Това, което  представлява насъщен хляб за човека, негова всекидневна храна,  лекарството срещу греха, срещу болестта, срещу леността, срещу страстта, срещу престъплението, в наши дни сме превърнали в прелуксозен артикул. Пристъпваме към Божественото Причастие веднъж или два пъти в месеца, защото трябва обстойно да се подготвим, като постим три или четиридесет дни, и т.н. В крайна сметка от животворящо тайнството за нас Причастието се е превърнало в обикновена формалност. Ние възприемаме Евхаристията като някакъв тайноизвършителен чин и ходим на литургия, за да участваме в нея само външно. Такъв подход към причастяването не принася изобилните плодове, които получавали от него светите отци в древността. И макар този подход да съхранява част от аскетическия дух на Църквата, защото човек се задължава да извършва определена аскеза преди св. Причастие, за съжаление, тя се явява пречка за мнозина съвременни християни да възприемат в живота си една друга истина — необходимостта от постоянно причастяване.

Третото постижение на сатаната е това, че днес монасите не възприемат Христос като Слово в своето съкровенно духовно делание. Чрез машинациите на дявола в наши дни е прекратено духовното наставление, премахнато е поучението чрез четене, а именно благодарение на устните наставления и на четенето монасите могат непрестанното да се приобщават с благодатта на Светия Дух. За съжаление, днес на Света Гора, а и на други места, липсва поучението, липсва и четенето. Кой чете Свещеното Писание? Кой изучава светите отци? Нашето познанство с Писанието се ограничава само до старозаветните паремии, до апостолските и евангелските четива,  които слушаме по време на богослужението, а за творенията на светите отци имаме представа единствено от уставното четене в църквата или по време на трапезата. Всъщност дори и четенето по време на трапезата представлява подмяна на монашеския дух, защото е въведено, за да се пази мълчание, докато монасите се хранят, или по някакви други аскетически причини, но не и за целите на духовното наставление.

Ние ограничихме четенето само в храма и на трапезата и духовното поучение изчезна от нашия живот. Сега монахът дори не се нуждае от лампа в килията си, защото през деня работи, а вечер, след умората на деня, веднага ляга и заспива. Най-много да направи определените му поклони, за което няма нужда от светлина, след повечерието преди да заспи или рано сутрин преди началото на службата или след нея.

Тези три големи победи на лукавия правят монашеството слабо и немощно, така че ние с голямо усилие можем да различим в него смътния отблясък на древната му слава.