ТРЯБВА ЛИ ДА ВЯРВАМЕ НА СЪНИЩА?

1299 0

Автор:отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“(Малка Богородица) и храм Св. Атанасий“, гр.Варна

В света на светото Православие има въпроси от каноничен характер, които са фундаментални и решаващи за цялото изповедение. Но съществуват и други— които нямат такова определящо значение, но засягат личния духовен ритъм на всеки вярващ. Те се отразяват на душевния му свят и носят терапевтично и психосоматично звучене.

Много често в пастирското служение и практика на енорийския свещеник идват хора и трескаво задават въпроси, свързани със сънищата. Те търсят съвет и споделят: „Отче, сънувах това…“ или „Събудих се през нощта и си спомних тези картини и  сцени. Кажете ми как да ги разбирам в живота си и как да се отнасям към тях?“. Тези хора въобще не трябва да бъдат подценявани и пренебрегвани, а е повече от необходимо да им се отговори така, че да напуснат храма, успокоени и утешени от всеки пастир.

Сънищата са феномен и всяка религия по различен начин се отнася към тях. Цялата култура на съня има дълга и твърде интересна история, която е тясно свързана с развитието на цивилизацията. В Свещеното Писание (Стария и Новия Завет) няма  ясно и точно определение как еднозначно и категорично да се отнасяме съм тях. Свидетелствата са твърде различни и имат конкретно отражение към всеки един от библейските сюжети.

Но Свещеното Предание и наставленията на светите отци от древността до наши дни се обединяват от тезата, че не трябва да вярваме на сънищата. Тяхното послание бива определено като нечисто и принадлежащо към онази „болна мистика“, която е коварна, заблуждаваща и дори гибелна за вярващата душа. Изречено с прости думи: „Те не бива да се приемат за отправна точка в живота на вярващия.” Съществува принцип: „Бесовете са пророци в сънищата“, макар и не абсолютен  и възприет навсякъде в православния свят.

Той е изразен особено ясно от един от боговидците на 20 в., св. Паисий Светогорец (1924-1994), който наставлява така: „Недейте обръща внимание на сънищата. Не бива да им вярвате, независимо дали са хубави, или лоши, защото има опасност от прелест. Деветдесет и пет процента от сънищата са лъжовни. Затова и светите отци казват да не им обръщаме внимание. Много малко сънища са от Господа, но за да може човек да ги разтълкува, трябва да притежава  чистота и други предпоставки… Когато имаш лоши сънища, никога не започвай да изследваш какво си видяла, как си го видяла, дали си виновна за това и колко си виновна… Понеже лукавият не е могъл да те изкуши през деня, идва през нощта… Врагът се доближава до човека по време на сън и му представя различни сънища, за да се събуди притеснен. Затова въобще не им обръщай внимание. Прекръсти се, прекръсти си възглавницата, закачи на стената над нея кръст или една и две икони и когато легнеш, казвай си молитвата, докато заспиш. Колкото повече им обръщаш внимание, толкова повече врагът ще идва и ще те изкушава (Слова, том 3,  „Духовна борба“, стр. 186-187).

Това наставление е особено значимо, защото е синтез на всичко изречено от духоносните старци през вековете до наши дни. Затова е особено актуално и приложимо за нас, съвременните хора.

Сънищата са свободно пространство за действие на извечния враг на търсещите царството Божие — сатаната. Неговата задача по допущение Божие е да попречи, осуети, отклони по всякъкъв начин душите на всички, които са повярвали в Христос и искат да се спасят. Затова той се доближава в тази особена зона на полусянка, „размива съзнанието“ и се опитва да разруши вече изградения духовен ритъм на всеки, който се подвизава в стихията на „невидимата бран“. По този начин създава смут и безпокойство в душата и я прави особено податлива  на подмолните внушения на демоните.

Има много случаи на  объркани християни, които се разколебават или в резултат от своето невежество прибягват до четене на съновници, срещи с врачки, гледачки и гадатели, за да им разтълкуват това, което са сънували. Други пък се връщат назад в миналото, правят в мисълта си причинно-следствени връзки и изпадат в трескаво чувство на безпокойство. Сатаната е истински виртуоз върху сетивата и рисува образи и картини, с които да обърка и насади чувство на страх и безнадеждност. А пострадалите, казано на езика на военната стратегия, са в ролята си на крепост, която е силно бомбардирана от артилерията на противника и така става лесна плячка за неговите преки атаки в подстъпите към нея. Затова православният християнин трябва да бъде не само просветлен, но и бдителен в тази особено деликатна зона на съновиденията. Да приеме дълбоко в себе си като безспорен авторитет изреченото от светите отци, тези истински бойци  от първа бойна линия, и при необходимост да се обърне  към опитен духовник.

Светите отци признават, че има сънища, които са плод на преживяното през деня, на стреса и страховете, които всеки носи дълбоко в себе си.  Те са като „вторичен продукт“, като „предъвкване“ на станалото и засилват тайнствената и променлива сянка на личността. Светата Църква не борави с термините на психиатрията и психологията — „съзнание”, „подсъзнание”, „несъзнавано”, — а ги изразява като особени състояния на душата („психея“ на гръцки), която е бойно поле на сблъсъка между Бога и дявола. Те не носят пряк демоничен характер, но могат да бъдат особено подвеждащи и коварни за доброто духовно състояние на вярващия. В една или друга степен те могат да разстроят неговия душевен свят и да нанесат малки или големи поражения за по-кратък или по-дълъг интервал от време, които да го доведат не само до разколебаване във вярата, но и до пълно отстъпление.

В най-тежките случай може да се стигне до психиатрична болест и саморазрушение на личността.   Затова най-добре ние, вярващите, да се държим с двете ръце за дрехата на Спасителя и да ползваме веднага рецептите на Неговата света Църква, като ги прилагаме на практика в личния си живот.

Тогава, когато бъдем смутени в сънищата си, да изричаме с вяра кратката молитва „Да възкръсне Бог…“, тропара „Христос возкресе“, „Богородице Дево“ или да повтаряме много пъти „Иди си от мен, сатана!“. Да се ограждаме с кръстното знамение и да имаме твърда решимост да отхвърлим наслоените в съзнанието ни внушения на бесовете.

А когато сме в силен смут и безпокойство и те са сковали движенията ни, да ги изричаме вътрешно наум, докато се успокоим. Но в никакъв случай да не беседваме с посланията им и да не се опитваме да ги разтълкуваме, дори и под най-благовиден  предлог, защото ще бъдем заблудени. Понеже лукавият има хилядолетен опит в битката за човешките души и несъмнено ще попаднем в неговия обсег, понасяйки целия арсенал оръжия срещу нашата сравнителна неопитност. Само така ще останем верни докрай, излизайки от земята на сенките и радвайки се в пълнота на светлината на нашето Слънце — Възкръсналия Христос!