Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“(Малка Богородица) и храм „Св. Атанасий“, гр. Варна
В духовния живот на православния вярващ има въпроси, които са твърде деликатни и дори носят някакъв комичен характер. Разглеждането им първоначално предизвиква усмивка, но всъщност те имат особен смисъл и дълбока мъдрост, понеже дават обяснения за нещата в сянка, за онези малки камъчета по пътя на търсещата душа към царството Божие.
Такъв въпрос, който засяга бита на вярващия и неговия съкровен свят е дали трябва да се допуска поставяне на икони в спалнята. Иконите в дома носят Божието благословение и не само отразяват съпричастността ни към пречистото учение на светото Православие, но и освещават и просвещават битието и съзнанието на поставилите ги. Повече от ясно е, че те трябва да са част от интериора на дома и е необяснимо и дори недопустимо да отсъстват, когато в него живеят хора, които имат отношение към вярата.
Препоръчително е в дома да има иконостас с кандилце, тамян и светена вода. А иконите да присъстват във всички стаи, където обитават домакините. Първоначално те трябва да бъдат осветени от каноничен духовник и да са поставени така, че да гледат от изток (североизток) в духа и традицията на Източната църква.
Но жив интерес буди въпросът дали трябва да се поставят икони в спалнята, там, където съпрузите се отдават телесно един на друг и споделят тайните на съпружеския живот. У доста християни това носи особено напрежение и създава душевен смут. Изречено на езика на светото Православие — вкарва ги в съблазън. Факт е, че за това има доста суеверия и неверни твърдения, че това ще донесе „лош късмет“ и ще предизвика негативна енергия сред обитателите.
Но основният аргумент, който всъщност се изтъква и има известно основание от гледна точка на чистото благочестие, е, че едва ли не интимният, сексуалният живот като действие и практика е „нечист“ и е недостойно на мястото на провеждането му да има икони. Това е аргумент против светостта. Но той трябва да бъде отхвърлен и въпросът да бъде разгледан в светлината на светото Православие.
С присъствието си на сватбата на Кана Галилейска Спасителят Христос е благословил и осветил брака. А църковният брак е възведен в светото тайнство Венчание в традицията на Майката Църква. Свети Павел нарича брака „тайна велика“ и всички правила на светата Православна църква от различните времена и събори благославят и бдят над него като висше благословение и стремеж към духовност и единство в общия път на съпрузите към общата цел — живот в царството небесно. В реда на чинослужението свещенослужителят, който го извършва, изрича следното: „Благословен си, Господи, Боже наш, свещенодеецо на тайнствения и чист брак и законодателю на телесния… И, като си взел едно от ребрата му, създал си жена, за която Адам, като я видял, рекъл: „ето, това е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарича жена, защото е взета от мъжа си. Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат двамата една плът”. И „което Бог е съчетал, човек да не разлъчва“ (Требник на Светия Синод, свето тайнство Брак, стр. 113-114).
Господ Бог е благословил и осветил не само отношенията между двата пола —мъж и жена, но и съчетанието на телата — „за да станат една плът“ — в пряк смисъл като физика и сурова реалност. Затова и сексуалният живот и всичко в него като динамика и съкровеност е благословено и осветено от Духа Светаго и брачното ложе е чисто и стои в нозете на Всемогъщия и Всемилостив Бог. А „Бог е дух и истина” и прониква навсякъде и освещава всичко там, където е призован в чистота и стремеж към святост. Нашият Отец Небесен е призвал човека към пълнота на битието и общението не само в духовно, душевно и мистично единство, но и в телесно.
Призовал го е към синхрон и синергия с нему подобен, за да сподели тайната на живота. Затова сливането на плътта и телата при отдаването им един на друг е благословено и осветено именно като стремеж към това единство и личностна пълнота. Християнското семейство е домашна църква — туптяща част от вечно живото Тяло Христово. Както в храма всяко помещение, малко или голямо, е очистено и осветено, така и в домовете на вярващите светостта на реалното присъствие трябва да се усеща навсякъде. Затова в спалнята, както във всяка друга стая или помещение от дома, може да има икони на Спасителя, Божията майка, светеца домашен закрилник или на някой друг светец по усмотрение на домакините. А също и Разпятие или библейски сцени над леглото или на стените, които да гледат от изток или североизток.
Нещо повече, в спалнята, на нощното шкафче на вярващите може и е препоръчително да има също иконки, осветени предмети и православна литература — Библия, Псалтир, Жития на светиите, църковно календарче и особено — личен молитвеник за изричането на утринните и вечерните правила на вярващите. Съвсем спокойно може да се кади с тамян и да се извършват лични молитвени действия като израз на съкровения живот на православните християни.
Това е от полза за личния им духовен ритъм, носи освещаване на всичко тяхно и води до обожение на личността им. Затова не трябва да смущава душите на вярващите, а напротив да ги насочва да продължават напред и да водят интензивен духовен живот, изпълнен със съзнание за радост и желание за пълнота на битието им до последен дъх.
