Трябва ли християните да имат самочувствие?

2171 0

Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“ (Малка Богородица) и храм „Св. Атанасий“ — гр. Варна

Живеем във време, което проповядва егоизма във висша степен. И нека не избързваме с твърдението, че винаги е било така. Защото в миналото доктрината на християнството била не само изповядвана от различните слоеве на обществото, но и официално поддържана от държавата. Поколенията били възпитани в страх Божи, а Господните закони били проповядвани като регулатор  на отношенията в обществото. Това възпитавало личности, изправяло умовете и в значителна степен умирявало инстинктите. Религията формирала морала със своите писани или неписани правила, които постепенно се наложили през вековете.

Сега от всички страни ни заливат послания, провокиращи егото ни. Отвред ни повтарят: „Бъди пробивен!”, „Докажи себе си!”, „Не се подценявай!”, „Дай най-доброто от себе си!”. И най-важното: „Реализирай се, каквото и да ти коства това! Не казвай „Аз”, бъди Аз! Този свят е първо твой, а после на всички останали!”. Съвременният човек не просто има самочувствие — той всячески се стреми да го демонстрира. Издига го като знаме и прави всичко възможно да се утвърди пред другите като способен,  пробивен и неуязвим. Да постигне успех в живота си и да бъде на върха на вълната. Да бъде уважаван и ухажван от всички. В противен случай би се превърнал в ненужна и безлична личност, и дори в социален аутсайдер. Но как се вписват християните в тази общоприета схема? Възможно ли е да следват подобен модел на поведение  и с него да напредват в общество? Накратко — трябва ли да имат самочувствие? Никъде в светото Евангелие Христос не изисква от Своите последователи някаква проява на самочувствие. Напротив, обръща се към тях с думите: „Бъдете мъдри като змии и незлобливи като гълъби”(Мат. 10:16). Призовава ги към кротост, а не към себелюбие. Изисква дела на смирение, а не изблици на горделивост. В противен случай би им поставил задължителното условие да бъдат храбри като лъвовете и горди като орлите. Да налагат идеите си с воля и решимост,  без да се съобразяват  с никого и с нищо, като преодоляват всякаква външна съпротива. С патоса на Своето слово би ги вдъхновил да завладеят света „с огън и меч“, а не да го покоряват и преобразят с дела на братолюбие и саможертва. Да не понизяват себе си, водени от примера Му, а да се превъзнасят.

Всъщност Господ призовава хората да превърнат живота си в служение на Троичния Бог и на ближните си в Негово име. Непрестанно ги наставлява да проявяват дела на милосърдие и състрадание, като благотворят и отдават себе си, и така да благодарят на Създателя за чудото на живота. Учи ги на благост и дълготърпение, за да заслужат милостта на Небесния Отец. Самочувствието в православен и духовен смисъл е плод на гордостта и себелюбието, проблясък на чувството за превъзходство над околните, истински признак на прелест и самоизтъкване. Наистина Господ иска от хората да бъдат воини, но по съвсем различен начин. Призовава ги към нестихваща вътрешна борба с ветхия човек и с демонските атаки в невидимата бран. Насочва взора им към преобразяване, тоест метаноя, за да очистят ума, душата и сърцето си. Води ги към просветление, за да одухотворят себе си и да постигнат обожение на личността си. Единствено по този начин те ще могат да променят потъналия в грехове и страсти свят. Проповядва им царството Божие, което е вътре в тях, и им дарява най-съкровения си дар — Своя мир.

Християните трябва да имат достойнство вместо самочувствие. Християнското достойнство е онова духовно качество, което сломява враговете и хулителите на Спасителя. Християните притежават дълбокото вътрешно усещане, че не принадлежат на „мира сего“ и че тяхната родина е на небесата. Отвъд светското добро и зло те откриват своя ориентир и глава — Христос. За тях се отнасят думите: „Вие сте скъпо купени; не ставайте роби на човеци”(1Кор. 7:23), защото те са изкупени с Кръстните страдания и Божествената жертва на Богочовека. За тях Христос проля Своята драгоценна Кръв, която стана  залог за спасението им.

Вече две хиляди години стихиите на света не успяват да надделеят над проповедта за прошката и любовта. Не  успяват да опустошат и обезсмислят примера на Христовите последователи. Времената не са променили нищо. Защото християните са отстоявали достойнството си както пред Нерон и Калигула, така и пред Ленин и Хрушчов. Изричали са „не“ с цената на всичко, дори и на живота си в този бързотечен свят. Твърдо и кротко. Ясно и непоколебимо. Свидетелствали са за Истината, която е Христос, без страх от заплахи, хули и бичувания. Обругавани и осмивани, подценявани и притискани в своето лично и съкровено свидетелство. Вършили са всичко с дръзновение и храброст, без да развяват знамена и възвестяват делото си с фанфари. Преодолявали са и са превъзмогвали всяка болка, скръб и обида. И така са покорявали и покоряват света.

Свещеното Предание на Православната църква ясно потвърждава това с житията на Божиите угодници — светиите. Всички те са изпълнили онова, за което свидетелства великият Павел: „… чрез вяра победиха царства, получиха обещания, затулиха уста на лъвове, угасиха огнена сила, избягнаха острието на меча, от немощни станаха крепки, бидоха силни на война, обърнаха на бяг чужди пълчища, жени приеха умрелите си възкръснали; други пък бяха измъчвани, като не приеха да бъдат освободени, за да получат по-добро възкресение; други пък изпитваха подигравки и бичове, а също окови и затвор,  с камъни бидоха избити,  с трион рязани, на мъки подлагани, умряха с меч убити, скитаха се в овчи и кози кожи, лишавани, оскърбявани и измъчвани (тия, за които светът не беше достоен), скитаха се по пустини и планини, по пещери и земни пропасти” (Евр. 11:33-38). Така християните са побеждавали света — с победата, която им е благовестил Христос. И по този начин са се удостоили да носят името на своя Изкупител. Пред очите на враговете си са отстоявали християнското си достойнство и са заслужили признанието, че са Христови.

Съвременните старци на св. Православие — св. Паисий, св. Порфирий и св. Нектарий Егински, в своите поучения многократно призовават православни християни да защитават не само чистотата и правотата на вярата, но и своето лично и човешко достойнство. Напътстват ги да се справят с предизвикателствата, като ги преодоляват с молитва и упование на Бога чрез тайнствата на св. Църква, и навсякъде — в дома си и на мястото, където полагат своя труд, да се държат като Христови последователи, пазещи заветите на Спасителя. Да вършат онова, което е угодно Нему, и да изпълняват Неговата свята воля, та когато Той ги гледа от небесата, да се радва, че има кой да спазва Божествените Му заповеди.

Затова нека оставим примамливите обещания на света и арогантните изисквания на гордостта, и да се държим с двете ръце за дрехата на Христос, като помним най-важния Му завет: „Първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде“ (Мат. 6:33). Амин.