Трябва ли християните да мислят критично?

637 0

Автор: дякон Ангел Вангелов

Трябва ли християнинът да мисли критично? Трябва ли да подлага на съмнение заобикалящия го свят, правилата, нормите, разпоредбите, законите и дори вярата си? Имаме ли право да се съмняваме или трябва да изпълняваме всичко като най-съвестни граждани и образец за останалите? Имаме ли право да сме недоволни, гневни и нарушители?

Влизам в голям магазин. „Господине, сложете си маска, без маска не може. Има правила и те са за всички.” Не искам да говоря за неща, които не познавам и не разбирам. Затова няма да коментирам дали тази маска е достатъчно надеждно предпазно средство, само ще се опитам да помисля малко по-критично.

В магазина има хора, чиито маски са на брадата и не покриват нито устата, нито носа. Има такива, чиито маски покриват само устата, без носа. Има такива, на които маската виси от ухото. Маските са различни. Има хора с еднократни маски, които най-вероятно носят от дни. Има такива, които са ушити от най-обикновен текстил, без никаква защита. Има хора с шалове на устата. Има и хора с маски с филтри и видимо по-добра защита. Започвам да си мисля, че не е важно какво си сложил на лицето си. Важното е да има нещо и да виси. Важното е да си част от системата, важното е да изпълняваш законовата разпоредба, важното е да си част от матрицата.

Никой не го интересува дали наистина си болен, дали това, което виси на лицето ти, помага и дали е сложено правилно. Това е без значение.

Замислете се и си представете, че разпоредбата се спазва стриктно, пред всеки магазин има полиция, която следи изкъсо дали си с маска и наистина без маска не може да се влиза. Тогава има две възможности. Първата — да преглътнеш всичко, което критичното ти мислене не приема и да си кажеш, че това е само формално, ще го направиш набързо, ще пазаруваш, ще излезеш и ще махнеш маската. Втората — да не влезеш, но ще останеш гладен. Без маска не може и в банката и ще останеш без пари. Без маска не може в училище, без маска не може в общината, без маска не може в полицията, без маска не може в болницата… Ти току-що се изключи от обществото, излезе от матрицата, но на каква цена? Колко време ще я плащаш и докога ще те търпят твоите близки, децата ти, жена ти или мъжът ти?

И сега моят паралел. Всички сме чували за края на света, за идването на антихриста и за числото на звяра, за този прочут печат, който всички, които ще искат да живеят на земята, ще трябва да си поставят. Този знак, който ще казва, че са причастни с новия световен ред и неговия господар. Знакът, който ще ги направи част от модерното общество на мира и братството. Ние сме предупредени и знаем, че тези последни времена ще са по-лоши от първите, знаем, че този свят на земен мир и братство ще е пагубен за душите ни. Знаем, че антихриста ще е противник на Бога и на човеците и ще се опита да погуби всичко, което е морално и добро. Но какво ще направим? Без знака не можеш да направиш нищо. Изключваш се от системата и оставаш сам…

Хората сме склонни да украсяваме разбиранията и представите си и да ги правим невъзможни за решаване. Все си мислим, че някой ще почука на вратата ни, ще ни заплаши и ще каже: „Отречи се от Христос и си сложи знака. Избери антихриста избери дявола.” Тогава ние ще изповядаме Христос и ще спечелим небесното царство. Може и това да е сценарият, никой от нас не знае Божия план. Но ако не е такъв? Ако антихристът е един добър лидер, пацифист, нобелов лауреат за мир и т.н.? Ако ни предложи свят без насилие, свят на равенство и любов? Разбира се, за да има равенство трябва да оставим старите религии, които толкова години ни разделят, ще трябва да приемем всеки човек с неговите различия, дори и това да са душевни заболявания (педофилия, хомосексуализъм и т.н.). А ако никой не ни застави да си поставим насила знака, а това е просто начин да си част от обществото? Дали няма да си поставим знака сами, дали няма да се редим на опашки за него? И тук, както и по-горе, не знам и нямам отговор.

Ще се върна на въпросите от началото. Аз лично мисля, че християните са длъжни да бъдат с критично мислене. На много места Христос ни предупреждава да не приемаме всичко за чиста монета, казва ни да различаваме доброто и лошото, да търсим делата и по тях да съдим, да помним края и да се готвим за него. Апостол Павел ни казва всичко да изпитваме, казва ни да бъдем смирени, но и хитри като змии. Може би и мъчениците и изповедниците са имали своите съмнения дали ще издържат на изпитанията, но тук идват отново думите на апостол Павел, че Божията милост в немощ се проявява. В Стария Завет Бог дава на Адам и Ева всичко, прави ни господари на творението, но подлага нашата любов към твореца на изпитание, поставя ни пред избор. Не трябва да ядем от дървото. Загубихме всичко заради едно грешно решение. Може би ако Адам и Ева бяха подходили критично към думите на сатаната, нямаше да стане така.

Смирението, към което всички се стремим и много често е продиктувано от нашето религиозно чувство, е наистина велика добродетел, но тя е трудна за постигане. За да се смириш пред Бога, е необходимо първо да Го познаеш. Смирението не е породено от страх и подчинение, а от любов и познание. Затова Христос ни казва да Го следваме не заради чудесата Му, не поради страх пред Божеството Му, а заради любов пред Неговото величие и отдаденост за нас.

За да познаеш, трябва да мислиш, да анализираш, да подложиш всичко на критично мислене. В обратния случай мислиш, че познаваш, но при най-малката буря се люлееш и потъваш.