Тъга по ново сърце. Проповед на Петдесетница

10391 0

Автор: прот. Алексей Умински
Източник: www.pravmir.ru
Превод: Татяна Филева

Господ е казал: Който вярва в Мене, из неговата утроба ще потекат реки от жива вода. Той е казал това за духовния живот на всеки от нас. Когато човек живее истински духовен живот, той става такъв извор на жива вода, който може да напоява целия свят и да преобрази всичко, до което се докосне.

Това е и признак на духовния живот в човека, за който Господ беседвал със Самарянката. Той казал, че Бог е Дух, и истинските поклонници на Бога, тоест истинските християни, са тези, които се покланят на Бога с дух и истина.

И ето, днес е празникът, на който ние се покланяме на Духа. Днешният ден напомня за онези чудни събития, които извършил Господ, когато изпратил на Своите ученици Светия Дух, Господа Животворящия, Който се спрял на всеки вярващ в Христос във вид на огнен език и го направил горящ огън, защото Господ Сам за Себе Си е казал, че Той е огън. Такова удивително съчетание представлява човек в Духа: той става едновременно и горящ пламък, и извор на жива вода.

Понякога ни се струва, че живеем духовен живот, защото ходим на църква, молим се, четем Свещеното Писание, изповядваме се и се причастяваме, и съвкупността от всички тези действия наричаме за себе си духовен живот. Но в действителност признакът на духовния живот е съвсем друг. Вчера слушахте четивото от Стария Завет, в което Господ казва: Ще създам за Себе Си нов народ, и този нов народ ще има ново сърце. Такива думи Господ казва за хората, които живеят духовен живот: това е новият народ, те имат друго сърце и друга душа, те са нови, не такива, каквито са всички хора по сърце и душа, не такива каквито сме ние с вас.

Ако внимателно се вгледаме в сърцето си, ще видим в него всичко онова, което не би трябвало да присъства в сърцето на духовния човек: завист, лъжа, корист, сребролюбие, отчаяние, неприязън към другите. Но в същото време понякога в същото това сърце, ужасно и страшно, се промъква жажда – на човек му се иска да има друго сърце! Не иска да живее с такова сърце, с каквото сега живее! И нали тази тъга по ново сърце съществува у всеки човек. На всеки е дадено да почувства жажда за друг живот, жажда за друго битие.

И ето, ще погледнеш себе си и ще разбереш: няма ги тези извори, душата ми е като жадна земя, изгорена от палещата суша на греха. В нея няма нищо, което истински би могло да стане извор на жива вода, всичко е изсушено от нашата ветхост. Виждайки нашата жажда, Господ ни зове: който е жаден, да дойде при Мене и да пие. Но човек, който истински жадува, който идва и пие, трябва и сам да се обновява и да приема удивителното явление на Дух Свети не в стари, вехти съсъди, не в онези мехове, които не могат да удържат новото вино. Той се влива в обновеното човечество, което може да приеме благодатния Дух Божи и да стане извор на жива вода, за да потекат реки и да може всеки, който идва, да утоли своята духовна жажда с помощта на верния на Христос човек.

Намирайки се постоянно при извора на жива вода, ние въпреки това търсим други източници на съществуване, други възможности да утолим жаждата в своя живот, смятаме, че именно те ни дават онази основа, която ни позволява да съществуваме в света, някак си да се реализираме в него. Светът постоянно предлага такива източници, и ние прибягваме към тях. Мислим, че реализираме себе си в изкуството, в работата, във възможността за кариерно израстване, в нещо друго, прилепваме се към това, с това живеем и се храним.

А Господ призовава: „Дойдете при Мене и пийте! Станете извор на жива вода!” И ние знаем, че това е така. Чувстваме, че действително е така! Но прибягваме към този извор едва тогава, когато вече ни е много зле, когато се задъхваме от собствената си сухота, от пустотата на своето битие, когато вече няма къде да се денем. Прибягваме към благодатния извор, гребваме от него и се връщаме към предишния живот, прибягваме към други извори и се опитваме отново и отново да живеем плътски живот. И така живеем, отпивайки от време на време: ние имаме нужда, ние ще дойдем при Тебе, Господи, и ще отпием, но ще живеем не тук и с Тебе, а със самите себе си, със своите интереси.

Ето, ние преминахме Великия пост. Какви сили даде той на всеки от нас! Как се стараехме през тези дни да се трудим за Господа! И как прекарахме останалите дни до Петдесетница? С каква радост се отвърнахме от този извор, мислейки, че ето, сега можем накрая да си починем от Бога, малко да се отпуснем, да поживеем свой живот, несвързан с Христос. И веднага почвата се изплъзва изпод краката, най-главните неща моментално се разрушават: няма молитва, няма покаяние, а само окаменялост, сухота на душата и дръзко сърце, което е страшно да покажем на Бога – ето, Господи, такова е нашето сърце.

Но дори и виждайки нашето непостоянство, Господ отново идва при нас, за да направи всеки човек причастник на Своята Божествена природа, да даде Даровете на Своя живот, за да може човек накрая истински да определи къде е изворът на неговия живот, откъде черпи сили. Той отново и отново ни дава възможност да живеем един живот с Него, да Го приемем със своята свободна воля, да се отвърнем от фалшивия блясък и да се прилепим към истинския Извор. Нали Бог няма друг живот, освен духовен живот. Бог е Дух и само този, който Му се покланя с дух и истина, е Негов истинен поклонник. И ние трябва да имаме един живот с Бога. Не можем да имаме различни или двойни животи, а само един живот – Божи, духовен.

Господ ни дава радостта на обновлението на Дух Свети, когато в тези дни ние идваме в храма и слушаме разтърсващите молитви, в които Църквата се моли дори за онези хора, които са оковани във веригите на ада. В този ден Дух Свети прониква в цялата дълбочина на нашето малко, мерзко сърце, в нашата окаменяла душа, за да ни покаже отново и отново радостта на духовния живот и нашето високо предназначение.

Днес ние се молим на Господа Той да обнови всеки от нас, да вложи в нас ново сърце, истинско, чисто, сърце, което жадува за Бога, живее само с Него Единия, вижда само Неговата истинска красота и се отклонява от всяка подмяна. Днес идва при нас Благият Утешител, за да се обновим истински и да се изправим за духовен живот. Амин.