ТЪРПЕНИЕ… ДОКОГА?

684 0

Автор: Мелойски епископ Емилиан (Кутузис)

Превод: Пламена Вълчева

Днес светото Евангелие ни разказва за апостолите, които били рибари. Те прекарали цялата нощ в ловитба, но не успели да уловят нищо, съвсем нищо. И тогава, след всичкия този труд Христос им казал да хвърлят мрежите наново. Те проявили послушание и уловили толкова много риба, че не знаели какво да правят с нея. Мрежите им едва не се скъсали, а корабът им трудно удържал тежестта на улова. И аз си мисля, че може би трябва да кажем няколко думи за търпението. Защото апостолите  трябвало да проявят именно търпение, за да постигнат този резултат — толкова голям улов.

Мисълта ми ме отвежда към живота на Христос. Преди въплъщението на Господ Бог Светата Троица чакала години и векове наред, преди да намери жената, която би била подходяща да стане майка на Христос, преди да намери Богородица. И така, след всичките тези години, през които Светата Троица чакала да намери жена, достойна да роди Христос, Христос бил заченат, но не пораснал изведнъж, трябвало да чака девет месеца в утробата на майка Си. А след като се родил, също не пораснал изведнъж. Трябвало да чака още трийсет години, преди да започне Своето служение, което продължило само три години и приключило. Светата Троица чакала векове наред, Христос чакал девет месеца, за да се роди, и още трийсет години, за да проповядва три години.

Нещо подобно виждаме и в живота на светиите. Свети Нектарий бил толкова велик светец, но го изгонили от патриаршията и дори поставяли пречки в служението му. Преживял толкова много, че само той би могъл да каже какво търпение му се е наложило да прояви в живота си. Свети Йоан Златоуст бил два пъти заточван и починал на път за второто си заточение. Свети Василий Велики починал, когато бил на 49 години. Толкова велик светец, а толкова кратък живот.

Нека си представим една ситуация, която, ви моля да не приемате буквално, а метафорично, като се опитате да разберете онова, което искам да ви кажа. И така, аз съм епископ и имам свещеник, който, да речем, е много дразнещ. И аз бих искал той да бъде като свети Атанасий Велики, а защо не и да има двойно повече благодат от свети Атанасий Велики. Защото свети Атанасий бил заточван пет пъти и прекарал в заточение шестнайсет години и два месеца. И така, нека хипотетично си представим, че аз се моля за този свещеник да бъде удвоена благодатта му, да бъде удвоен срокът на заточението му на трийсет и две години и четири месеца, за да имам спокойствие. Но Бог ми казва: „Това няма да се случи. Ти ще трябва да проявяваш търпение към този човек в продължение на трийсет и две години и четири месеца”. А аз казвам на Бога: „Търпение… Докога? Колко дълго ще мога да издържа?”. Но ситуацията може и да е обратната. Може някой свещеник да проявява търпение към своя епископ, или да има човек във вашия живот, който да е нетърпим, или да страдате от заболяване, което да е нетърпимо. Има толкова много ситуации в живота ни, в които се нуждаем от търпение. Но Бог е допуснал да претърпим тези ситуации. И ако заемам някакво положение в обществото или съм глава на семейство, може да си помисля, че ако не ми се налагаше да проявявам такова търпение, бих могъл да насоча енергията си в друга посока и да помагам повече на другите. Повярвайте, Бог няма нужда от моята помощ за другите. В историята на Църквата виждаме, че след смъртта на пророк Давид Бог въздигнал пророк Соломон, а след отшествието на пророк Илия Бог въздигнал пророк Елисей. Има множество примери, подобни на току-що споменатите. Така че Бог няма нужда от моята помощ за другите. Бог няма нужда от нашата помощ за другите. Ние се нуждаем от Бога и от другите. Въпросът е, че търпението ни помага да пуснем духовни корени и да определим правилно приоритетите си. Затова търпението е много важно. Също така то ни помага да осъзнаем границите си. И тогава вероятно ще се запитаме: какво да правя, когато не съм в състояние повече да търпя? А това се случва с всички хора, включително и с нас. Когато стане наистина невъзможно да търпим, трябва да помолим Бог да присъства повече в живота ни. И Той ще го направи. Работата е там, че ние невинаги усещаме благодатта Му по начина, по който ни се иска. Понякога я усещаме, а понякога — не. Трябва обаче да не забравяме едно нещо. Кое е онова, което не трябва да забравяме? Че Божията благодат е като депозит в банката и макар парите да не са пред очите ни през цялото време, те са там, което означава, че Божията благодат е винаги там. И когато си отидем, ние ще получим това количество благодат, то ще расте постоянно, тоест тогава благодатта ще бъде непрестанна. И повече няма да ни се налага да претърпим никакви страдания. Така че не забравяйте: Божията благодат е осезаема в нас, когато търпим нетърпимото. Затова търпението е много важно, защото без него не можем да съзреем като хора, а ако не сме достатъчно съзрели, няма да сме в състояние да помогнем на никого около себе си, дори и на собствената си душа.

25 септември 2022 г.

Източник: Orthodoxy App, уеб приложение на Гръцката православна архиепископия в Австралия