Автор: архим. Павел Пападопулос
Превод: Константин Константинов
Евангелското четиво днес е посветено на Рождество Христово (Мат. 1:18-25). В него се казва, че Девицата ще зачене от Светия Дух, ще роди Христос и ще Го нарекат Емануил, което означава „Бог е с нас”.
Има ли връзка между девството на Света Богородица и това, че Бог е с нас? Как са свързани? Защо, за да се роди Христос, се изисква девство и как Рождество Христово е явяване и свидетелство на Божията любов и на това, че Бог е с нас?
Преживяваме болка, преживяваме мъки, преживяваме тревоги. Христос идва, за да премахне нашата най-голяма болка, нашата най-голяма мъка – смъртта. Волението на Бога и девството на Света Богородица са указаните предпоставки за победата над смъртта.
Ние страдаме от две неща: или от греха, след който решаваме да живеем по нашата воля, извън Църквата, или от един погрешен религиозен живот, от един формализиран духовен живот, в който нашето сърце не работи. Така в първия случай оставаме в плена на нашите страсти, а във втория зад решетките на едно мъртво сърце, което просто се обезопасява в спазването на външните правила на Църквата. И в двете състояния не можем да проумеем тази възможност Бог да е с нас.
Нашият голям проблем не е болката, през която минава всеки един, а всечовешката заплаха, смъртта. Преодоляването на всечовешката болка става чрез преживяването на Божията любов – с нами Бог.
Надеждата на целия ни живот в крайна сметка е: „С нами Бог”, независимо дали според собствените си критерии живеем праведно или грешно. Не ни спасява безгрешността. Това, което ще ни спаси, е увереността за Божията любов. Тази увереност ни прави способни да приемем и смъртта, защото Божията любов преодолява смъртта. И все пак събитието на смъртта остава най-голямото предизвикателство. А именно очакването да вкусим думите „с нами Бог“. Духовният живот не може да се разбере, ако го няма това очакване и това усещане „с нами Бог”. Цялата ни болка, цялата ни мъка и целият ни хал и злочестие идват от отсъствието на вярата, че Бог е с нас.
Предпоставка за това е девството. Девството в най-широк смисъл – събличането от всичко, което ни възпрепятства в очакването на реалното проявление на думите „с нами Бог”. Като това може да бъде нашият грях, може обаче да бъде и нашата добродетел. Може да бъде нашият неуспех, може да бъде и нашият успех.
Оттук следва, че девството е концентрирано предизвикателство. Т.е. независимо дали сме женени или неженени, дали сме успели или неуспели, добродетелни или грешни, нашата задача е да запазим будно това очакване и този копнеж за Емануил. Така трябва да поддържаме нашето сърце. Всеки, според своето призвание, според своя характер и своеобразност, трябва постоянно да държи будно в себе си очакването на това Бог да оживее в нашия живот и вкусването на Неговата любов. Да вкусим „с нами Бог”.
Това усещане е победата над смъртта. То е преобразяването на болката във възможност за живот. То е преобразяването на нашия грях в покаяние и надежда.
Следователно, ако сме грешни, не е нужно отчаяние, защото целта не е усещането за нашата безгрешност, а очакването на „с нами Бог”. Ако сме добродетелни, да не чувстваме увереност, защото не тя ще ни спаси. Защото нашето спасение е реално събитие, което става чрез Въплъщението на Словото. Емануил ни обгръща и като Бог и като Човек. Отците се питат защо Бог стана Човек? Отговорът, който дават, е: за да може човекът да разпознае един Бог, Който е сходен с нас по Своята човешката природа, и така да се осъществява безпрепятственото общение с Него.
Усещането за това божествено общение минава през събличането от всичко, което възпрепятства очакването, което Бог е насадил в нас – да дойде и да са всели, да се роди в нас, да бъде „Бог е с нас”, да вкусим Неговата любов. Така животът не е мъчение, а е възможност за радост и възможност за благодарение към Бога.
