УРОК ОТ НЕБЕТО

535 0
kniga

Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“ (Малка Богородица) и храмСв. Атанасий“ гр. Варна

Бог е премъдър и милостив Баща, силен в благостта Си и благ в силата Си. С милостива и непрестанна грижа Той умее да назидава не само вярващите в Него, но и онези, които все още не са го открили в своя малък свят. Направлява ги, милва ги, прощава им и им дава знаци по пътя към Себе Си. И нещо по-важно — преподава им уроци, за да се доближат до Него и да преоткрият духовния смисъл на живота. Да съзрат другата, истинската реалност, приемайки Неговата светлина.

Енорийската практика на всеки духовник е ясно свидетелство за това как Бог не само присъства невидимо сред нас,  но и защитава Своите верни, като вразумява неповярвалите. Преди доста години един от младите свещеници в епархията  отишъл да отслужи света Литургия в едно от близките до града села. След като благословил миряните и останал известно време с тях, той тръгнал да се прибира. Но понеже нямало кой да го откара в града, се наложило да извърви неголямото разстояние до магистралата, за да се прибере на автостоп. Не след дълго до него спрял автобус. В него били служители на затвора, които се връщали от новогодишен банкет. Свещеникът радушно ги поздравил с настъпилото Рождество Христово, после се настанил отпред до шофьора. Пътуващите били пийнали и видели възможност да се пошегуват с Божия служител и светата Църква. Шофьорът безуспешно се опитвал да ги спре. Компанията била шумна, и шегите и подигравките ставали все по-цинични. Един разказвал вицове за монахини, друг вземал на подбив владиците, трети задавал неприлични въпроси. Първоначално свещеникът се направил, че ни ги чува, но после притеснен и зачервен  от срам се обърнал към тях: „Моля ви, не се шегувайте с тези неща! Нека взаимно се уважаваме!”. Подигравките обаче станали непоносими и той помолил човека зад волана да спре. После въздъхнал, прекръстил се и слязъл от автобуса, а пътуващите продължили напред. Не минало много време и автобусът пукнал предна гума, отклонил се от пътното платно, слязъл на тревата и наклонен спрял между две дървета. Настанала всеобща паника, хаос и бъркотия. Изплашени, хората започнали да  излизат навън. Всред псувните и ругатните се откроил гласът на шофьора. Той повтарял: „Какво направихте! Обидихте отчето и Бог ни наказа! Казах ли ви да не му се подигравате?! Това е Божи човек! Господ всичко вижда! Гледайте сега какво стана!”. Думите му били изпълнени с болка и горчивина, но били искрени и правдиви.

Този трагикомичен случай стана предмет на много коментари сред църковната общественост. Всички бяха на мнение, че това е Божие наказание заради недостойното отношение към един скромен Божи служител. Защото „Бог поругаван не бива!” (Гал. 6:7). Той има неизброими начини да защити Своите и да вразуми външните. В Свещеното Писание четем: „Вие сте храм на живия Бог, както е казал Бог: „ще се поселя в тях и ще ходя между тях; ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ!” (2Кор. 6:16). И още: „Който приема вас, Мене приема; а който приема Мене,  приема Тогова, Който Ме е пратил!”(Мат. 10:40). Спасителят отправя този призив към всяка вярваща душа и особено към Своите служители — онези, които е избрал и предопределил, и за които е изрекъл от висотата на Своя престол: „и ще ти дам ключовете на царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата”(Мат. 16:19). Каква необяснима власт е дал Господ на пастирите църковни! Не само да бъдат вестители на Божието царство, но и разпоредници на Неговите Страшни и Животворящи Тайни. За голяма част от хората, свещениците са просто служители към митрополията, които живеят в свой собствен свят, четат молитви, кадят с кадилница и извършват почти неразбираеми тайнодействия. Но малцина знаят и се опитват да проумеят, че те имат свята духовна власт и боговдъхновено отношение към всичко в света. Малцина разбират тяхната особена духовна мисия, отличаваща ги от останалите членове на обществото. Малцина си дават сметка за силата на благословението им, на думите и съветите им. Независимо дали са достойни или недостойни, и независимо от своите чисто човешки немощи, свещениците говорят от Божие име, а не от свое име или от висотата на своето богословско образование. Те са Божии проводници, „тръби Божии”. На тях се подчиняват ангели и демони, и всяко тяхно настроение и мисъл имат отражение във видимия и невидимия свят. В Шестото слово за свещенството, св. Йоан Златоуст казва: „Свещениците са солта на земята”. И както солта предпазва месото от загниване и разпад, така и свещениците със своето служение запазват устоите на обществото, неговите нрави и морал. Техните препоръки, съвети и наблюдения са откровения „свише”, глас Божи, вразумителен и отрезвяващ всички, които се лутат в криволичещите пътеки на своето битие.

Случката със служителите от затвора е урок за всички нас. Това е една интересна страница от премъдрото Евангелие на живота, което винаги стои разтворено и бива проповядвано на онези, които искат да го чуят. На нас, православните — за да укрепи вярата ни, на невярващите — за вразумление и назидание, и на всички — за да придобием страх Божий и се утвърдим в Господните наредби.