Автор: Антанийски епископ Партений, игумен на Бигорския манастир „Св. Йоан Предтеча”
Източник: www.bigorski.org.mk
Превод: Пламена Вълчева
В името на Отца и Сина и Светия Дух!
Току-що, възлюбени, чухме познатата на повечето от вас евангелска притча за богаташа и бедния Лазар. Пречистите и божествени уста на Спасителя не споменават името на богаташа, който се обличал в багреница и висон и всеки ден се радвал на охолство и разкош, но именуват живеещия в близост до къщата на богаташа бедняк, който бил петимен да се нахрани с трохите, които падали от трапезата му, с името Лазар, което в превод означава „Бог помага”.
Това е действително много силен и трогателен разказ. В него Господ Иисус Христос ни говори за есхатона, за края на живота на двама души. Както знаете, в християнството есхатологията е наука за края на света, когато Синът Божий ще дойде отново на земята да съди всички, но също и наука за края на индивидуалния ни живот и за онова, което ни очаква след него. Първото нещо, което забелязваме в тази притча, е, че това, което смятаме за край, е всъщност начало за Бога.
След кратко въведение в земния живот на богаташа и Лазар главната част на притчата започва с техния край, който всъщност е начало на същинското действие и на истинския живот на двамата. По този начин ние виждаме две състояния на вечно битие. Богаташът, за жалост, се намира сред нетърпими мъки. Той е онтологично мъртъв, бидейки оставен на забвение от Този, Който знае всичко и нищо не може да забрави. По-точно би било да кажем, че този човек с начина си на живот сам е заличил името си от Книгата на живота. И сега се намира в състояние на адски мъчения и забрава. Именно от това състояние той неочаквано отправя поглед към рая и там разпознава Лазар, човека, когото по време на земния си живот той дори не е забелязал, че живее и се мъчи близо до неговия дом. Виждаме една пълна метаморфоза: несъстрадателният и безчувствен човек, който никога не е давал милостиня, сега моли за милост. „И в ада, когато беше на мъки, подигна очите си, видя Авраама отдалеч и Лазаря в лоното му и, като извика, рече: отче Аврааме, смили се над мене, и прати Лазаря да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък” (Лук. 16:23-24).
Би било неправилно и несправедливо да твърдим, че богаташът е попаднал на това място на погибел само защото е бил богат, и че Лазар е бил възнесен на мястото на блаженство само защото е бил беден. Не. Богатството само по себе си не е грях. И праотец Авраам, когото в тази притча виждаме в рая и който е отец по вяра на всички нас, е бил изключително богат човек през своя земен живот, вероятно най-богатият човек на земята. Същото се отнася и за бедността. Сама по себе си тя не е предпоставка за праведност. Стойността на нещата се определя от начина, по който ги използваме и от намерения, с които ги използваме. Богаташът от разказа използвал богатството, което Бог му дал, за своите похоти и лична угода. Той имал изключително много възможности чрез милосърдие да отвори за себе си дверите на рая, но не се възползвал от нито една от тях.
От друга страна, добродетелта на Лазар се състои не в това, че той е бил изключително беден, а в това, че не се е оплаквал и не е роптаел за нищетата, в която се намирал. Той се задоволявал с това, което имал, или по-точно казано, бил благодарен за онова, което нямал. Той не мразел и не завиждал на богаташа. Непрестанно славословел Бога за всичко.
И така, възлюбени, нека помним своя край и своята главна цел. Това не означава, че трябва да се страхуваме от края, а преди всичко, че трябва да се подготвим за него, защото на практика той е едно ново начало. Нека се стремим да покажем, че сме достойни за призванието да бъдем синове Божии. Бог не е създател на ада, ние сами сме създали това място на тъмнина. Като синове Божии ние трябва да обичаме Този, Който ни е създал за живот, и то в изобилие (срв. Иоан. 10:10), а не за мъки. Добрите синове изпълняват волята на своя Отец не поради страх от страдание, а заради любовта си към Него, защото Той пръв ги е възлюбил и е предал Себе Си за тях. Господ Иисус Христос дойде и биде разпнат, за да спаси Своите разпилени синове. Той стана за нас нашият Лазар, нашият Помощник. Виждаме, че когато богаташът потърсил помощ, той помолил нашия праотец Авраам да изпрати Лазар в бащината му къща, за да разкаже на братята му за страшната участ на немилосърдната му душа, защото те несъмнено биха се покаяли само ако някой възкръсне от мъртвите. С тези свои думи той един вид обвинява Бога, че докато е бил на земята, не е изпратил някой мъртвец да му разкаже за живота след смъртта. Същото се случва и в наши дни, навсякъде около нас. Христос е дошъл, победил е смъртта и е възкръснал. Той е нашият Лазар, изпратен ни от Бога да ни разкаже за вечния живот. Но вместо да се издигнат над страстите, които ги заблуждават и завличат в гроба, и с вяра да размишляват за вечността, хората само повтарят: „Кой е видял какво има там? Кой се е върнал да ни разкаже?”. Трагично е, че такива несъстоятелни приказки често чуваме и от хора, които ходят на църква, които се кръщават, виждат Разпнатия и празнуват Пасха. Неслучайно най-големият празник, който честваме, е Христовото Възкресение, победата над смъртта. Как може след всичко това някой да пита: кой е видял нещо, кой се е върнал оттам?! Истински вярващите не само виждат Възкръсналия, но и виждат и разговарят с всички Негови верни последователи — светиите, мъчениците, които много пъти, бидейки пратени от Бога, ни се явяват и ни предават послания — било насън, било наяве, било чрез някакво събитие. Бог винаги ни праща знаци, че трябва да живеем богоугодно и да преминем правилно недългия си живот, като използваме всички дарове, които Той ни дава, за да можем и ние един ден да живеем във вечното блаженство и радост и заедно с Лазар и Авраам и с всички светии да се наслаждаваме на неизказаната красота на Божието лице, която не може да се сравни с нищо на този свят. Амин.
Откъс от проповед, произнесена на 7 ноември 2022 г.
