Автор: о. Харалампос Пападопулос
Превод: Константин Константинов
Когато се случват трудни неща в живота ни, изобщо не ни помага да питаме: „Защо на мен?”. Напротив, огромна полза има, когато се научаваме да питаме: „Боже мой, какво искаш да науча от това?”. Този живот е едно голямо училище, в което сме постоянно призвани към екзистенциални уроци. Това, което не научаваме, Бог допуска да го преживеем, за да се научим да се справяме с него. Никое изкушение няма да отмине, никоя страст няма да изчезне, ако нашето битие не получи урока, който е необходим, за да продължим нашето вечно пътуване.
Затова, когато идват изкушения и изпитания, нека не оставаме в отрицанието и гнева. Нека напреднем към ползата, която те могат да ни дадат. Нека мислим за Кръста на Христос. Нека помним, че чрез това изпитание, чрез послушанието към Божията воля, Христос преобрази мрака и порока на света в благословение и светлина. Че когато светът поиска да Го унищожи, Той не само живя, но и победи самата смърт. Защото Бог може да преобрази всички поражения в победи, всеки мрак в светлина, всеки наш кръст във Възкресение.
Кръстът Христов е един голям урок на живот и смърт, защото ни открива колко много ни обича Бог, след като умира, за да живеем ние.
Защото ни открива, че този живот винаги има сладко-горчив вкус. Неговата тъкан е кръстно-възкресна.
Че ще се наложи да се разпнем много пъти, но и да възкръснем още толкова.
Че не съществува зло, което да успее да победи безкрайната любов на Бога.
Че Бог е Този, Който може да преобърне всяко зло и всеки мрак в светлина.
Че за един човек, който вярва в Христос, не съществува край, не съществува окончателно поражение. Там, където всичко вече сякаш е приключило, всъщност всичко започва отначало. Бог със сигурност не създава злото, но може да го използва винаги за наша полза. Той не ни води до кръста. Но може да ни възкреси…
