УСМИВКАТА НА БОГА

653 0

Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“ (Малка Богородица) и храмСв. Атанасий“ — гр. Варна

 Нищо не разсмива Бог така, както нашите планове за бъдещето.   

Еразъм Ротердамски

Ние сме деца на съвременния свят. И като такива отразяваме неговия дух: лутаме се навсякъде и във всичко. Не можем да спрем, да поемем дъх, да се огледаме встрани или да се фиксираме в нещо трайно, истинско и сигурно. Непрекъснато прелитаме от настоящето към миналото или бъдещето, залутани, отнесени и разпилени. Приличаме на деца, които гонят хвърчилата си и тичат след тях, изгубили представа къде и в каква посока се движат. Потопени сме в свят от свръхдинамичност и трескаво неспокойствие, който ни пречи да се взрем в себе си и да стъпим на здрава почва. Трудно ни е да подредим приоритетите си и да дадем някакъв добър плод.

Учението на Христос изповядва едни и същи ценности повече от две хиляди години и държи на яснотата, трайността и мъдростта. Проповядва боговдъхновени слова и има изчистен тон за всичко и всички. Доктрина, която благославя, освещава и изцелява противоречивия свят на човека. Насочва го към живите извори на Вселената, повдига взора му към небето и му преподава тайните на вечния живот. Изисква от него да утихне, да се успокои и да спре на едно място и положение, тук и сега, отхвърляйки призраците на връхлитащото битие. Говори за т.нар. „сгъстено време”, насочва вниманието му единствено в рамките на един ден и изиска от него да внесе в него духовно съдържание. Всичко — от най-малкото до най-значимото — да бъде извършено осъзнато, спокойно, търпеливо и естествено. С божествена лекота,  но и с личностна твърдост, с небесно вдъхновение, но и с практическо постоянство. Това е част от неговата уникалност и неповторима самобитност.

Като учител и приятел на човека Спасителят се обръща към него така: „И тъй, не се грижете за утре, защото утрешният ден сам ще се грижи за своето: доста е на всеки ден злобата му” (Мат. 6:34). В Своето съвършенство Синът Божий знае колко напрежение и болка изисква всеки ден и колко противоречия може да провокира с внезапните си предизвикателства. Като сърцевед Той чудесно познава вътрешния свят на всеки един от нас и способността ни лесно да се разпиляваме и да отпадаме в стихиите на битовите ангажименти. Иска от нас да опростяваме нещата, да подредим мъдро и спокойно мислите си и да Го потърсим дълбоко в себе си. По-добре от всеки знае, че чувството за протяжност във времето е пагубно за състоянието на душата и довежда до заразяване с вирусите на множество болести, които могат да я опустошат и да разпилеят съкровеното ù богатство. Всеки ден е вече проблем, предизвикателство, тежест, която може да го притисне и премаже с товара на неизбежния битовизъм. Нещо повече — да потуши пламъка на любовта към Бога, да прекърши крилете му и да го привърже твърде ниско към силите на земното притегляне. Лошите отношения, арогантните обноски и грубият материализъм могат да пречупят личността и да я доведат само до физическо функциониране.

А истинската задача на всеки вярващ и изповядващ Го е подготовката за царството Божие, за блаженство във вечния живот, където няма скръб и въздишки. Забравянето на това може да доведе до истинска катастрофа и загуба на надеждата за спасение на неговата душа. Хилядите примамки на света могат да отклонят вярващия от единствено правилната посока и да го потопят в бездните на ада.

Свети евангелист Лука представя в написаното от него Евангелие една притча, която често бива забравяна от духовници и богослови. Той рисува образа на човек, който се е отдал на работата си, събира имотни блага, трупа богатства, но внезапно решава да спре всичко това и да започне да се наслаждава  на радостите на живота, като черпи от тях. Но Бог се намесва и го вразумява, като се обръща към него така: „Безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане?” (Лук. 12:20). По този начин Той го отрезвява от обхваналото го опиянение да живее в стихиите на страстите си и единствено да се наслаждава на натрупаните блага, с уверението, че животът не е негов и бъдещето не му принадлежи. Дава му урок, че друг е Всеподателят и Източникът на всички блага и в премъдростта и милосърдието Си Той преценява как да ги раздава на Своите творения. Той поставя въпроса за вечността някак си битийно и естествено,  но едновременно с това твърдо и неотменимо. В това вразумление има отправена заплаха и открито изобличение с определението „безумнико” — като към такъв, който не може с ума си да разбере и да осъзнае грешката си. Човекът е в опасност, защото  душата му е пред гибел, защото личният му взор се е отместил от единствената вярна и спасителна посока — към небето — и се е насочил към земята. С вдъхнатата от Бога свободна воля той е избрал временното, а не вечното, тленното, а не нетленното, смъртното, а не безсмъртното.

В благодатните си творби светите отци непрестанно изповядват стремежа към духовно осмисляне на настоящето и превръщането му в стабилна и единствена основа на подвизаването на монаха, свещеника и мирянина. Мъдро и проникновено те искат да предпазят последователите на Христос не просто от съблазните на света,  но и от призраците на връхлитащото време. Те „затварят” съществуването на човека в рамките на един отрязък — всеки конкретен Божи ден — и насочват погледа му към настоящия миг. Искат той сам да се „събере”в себе си, за да служи най-пълноценно на Бога и да даде добър плод. По откровение свише и през призмата на своя горчив опит знаят колко лесно мисълта може да бъде отклонена в една или друга посока и колко лесно може да бъде заразена от съблазните на света и козните на лукавия. Затова и често забраняват на духовните си чеда в рамките на техните послушания изобщо да мислят за бъдещето, а вместо това да се концентрират и да отработят всеки детайл от настоящето. Те не просто обичат личността, но и я пазят от болестите, които могат да я погубят. Наставляват не просто като пастири, а като терапевти на нейната природа, която е поразена от отровата на греха.

Един от великите руски старци и подвижници на 20 в., старецът Сава Печорски, изразява много красноречиво техния дух. В едно свое наставление към духовните си чеда той казва: „Мислете за всеки ден като за последен в живота ви.” По този начин насочва техния взор към настоящето, към приживяното и случващото се в рамките на деня с всичките му отделни части, с цел да го предпази от излишно лутане на ума и разпиляване на времето. Истинският ученик се старае да даде най-доброто от себе си сега и веднага, в тези условия, а не някъде в пространството и времето. Всеки,  който обича делото си, цени времето си и е разбрал как правилно и мъдро да го използва. Опитва се да го изпълни със съдържание, без уговорки и планове, отнесени напред във времето и към нещо, което не му принадлежи.

Бог е безкрайна и бликаща любов и като Баща на всички иска от нас да ценим даровете Му и да им се радваме във всеки един миг, който ни е подарил, след като ни е вдъхнал живот. Като премъдър и вездесъщ Той иска от нас да Му бъдем верни не абстрактно, а тук и сега, като изпълним с духовен смисъл всичко около нас. Той ни милва и насочва като малки деца с щедрата Си десница. В пълнотата на необятната Си любов сигурно понякога се усмихва, като ни гледа как, водени от наивното си неразбиране, се опитваме да вървим без Него и как се спъваме и падаме в тези свои смешни опити. Колко често протягаме ръце към неща, които не само не ни принадлежат, но и няма как да бъдат наши, като забравяме, че Той най-добре знае кое е най-правилното и спасителното за нашите души. Амин.

 За първи път този текст е публикуван в списание ,,Амвон”, бр. 3, 2017 г.