Автор: прот. Александър Шаргунов
Източник: www.vichuga-voskr.cerkov.ru
Превод: Пламена Вълчева
Успението на Божията Майка е драгоценно предвестие на нашето възкресение. Неговото основание е във Възкресението на Господ Иисус Христос, „Който ще преобрази унизеното наше тяло тъй, че то да стане подобно на Неговото славно тяло” (Фил. 3: 21). Затова и апостол Павел ни напомня: „В Христа всички ще оживеят; но всеки по своя ред: начатък е възкръсналият Христос; после, при Неговото идване, ще възкръснат ония, които са Христови” (1 Кор. 15: 22-23).
Христовото пришествие, за което говори апостолът, не би ли следвало по изключителен начин да се осъществи в Божията Майка, когато дошъл краят на нейния земен живот? Това, което в общочовешки план се нарича смърт, когато говори за Божията Майка, Църквата нарича Успение. Когато отслужваме чина на погребението пред плащаницата на Пресвета Богородица, ние пеем за нея онова, което на неделната утреня се пее за Нейния Божествен Син: „Благословена Владичице, просвети ни със светлината на Твоя Син. Ангелският събор се удиви, когато Те видя причислена към мъртвите”. Подобно на Своя Божествен Син и на всички човеци, тя преминала отвъд завесата на смъртта, но плътското ѝ тяло веднага се преобразило в онова духовно тяло, за което говори апостол Павел и което ние ще имаме като наше вечно и прославено тяло. Това чудесно, изпълнено със светлина тяло във видение са съзерцавали на земята преподобният Сергий, преподобният Серафим и много други светии: „Ето, Пречистата идва!”. Всичко в нея произтича от Отца на светлините и ние виждаме, че в този празник си дават среща всички, които обичат Бога. Всички светии празнуват, когато славата на Пресветата Троица се възприема от Църквата на светиите и по изключителен начин — от Пречистата Дева. Църквата на светиите, събрана около Божията Майка, принася тази слава на Пресветата Троица. Дивен е Бог в Своите светии и най-вече в Божията Майка и в нейното Успение.
Божията Майка наистина е възкръснала, ангелите ликуват и Църквата се радва. За нас днешното тържество е продължение на Пасха, на Господнето Възкресение и Възнесение. И в същото време това за нас е знамение и начало на вечния живот и на нашето бъдещо възкресение. Днешното тържество ни изпълва с доверие в Божия промисъл. Нашата Застъпница се е възнесла при Господа, за да се посвети като Майка на милосърдието на грижата за нашето спасение. Странници и пришълци сме на земята, но нашата Майка ни е изпреварила и вече ни показва края на нашето пътуване. Тя ни убеждава, че за човека е възможно да стигне до мястото, където тя се намира, и че ако останем верни на нашия Господ, това ще ни се даде.
Защото Божията Майка е не само съвършен образ за всички светии, тя е помощ и спасение за погиващите грешници. Когато сме унили, когато върху нас връхлитат грях, вина, отчаяние и вече не смеем да кажем: „Отче наш”, ни е дадена властта да се обърнем към нея със смирена молитва. И когато я молим за застъпничеството ѝ, тя не може да не отговори на децата си със своята майчинска грижа. Тя ни подава сила и закрила през целия ни земен път. Самата тя е наш път, защото безпогрешно знае как да достигнем Христовата любов. Тя е наша Застъпница и няма да ни остави да се страхуваме от смъртта в края на живота си.
Както е единна с нас по плът, така пребъдва с нас и духом. Присъствието ѝ сред нас е непрестанно. Тя ни познава поради великата си любов към нас и ни вижда в Светия Дух. Дори и очите ни да не могат да видят нея, Всесветата, тя пребъдва с нас и по различен начин се открива на достойните за нея. Тя никога не изоставя онези, които са спасени от Божествения ѝ Син. Тя бди над всички нас до смъртния ни час и ни прави участници в божествения живот. Защото Бог е по-силен от човека, благодатта е по-велика от греха, любовта е по-крепка от смъртта. Майчинството на Божията Майка е благодатен дар за целия свят и нейното лично Успение в Бога предизвестява успението на получилото дара на Възкресението човечество.
