УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО-15 август

249 0

Днес прославяме истинската и крайна цел на живота на християнинапълното съединяване с Господ Иисус Христос; обожението на човека – не по същност, а по пълнота на получената благодат. Ние не честваме “смъртта”, “съня”, упокоениетоили “заспиването”, а славното успение – преминаването от земния към небесния живот на Пресвета Богородица. Това е събитието, което свързва Христовото възкресение с всеобщото възкресение в Съдния ден. Успение Богородично е свързано с безсмъртието – вечното, благодатно и нетленно съединение на душата и тялото на човека, за което той е създаден. Православното съзнание винаги е пазило паметта, че Дева Мария е възлязла на небето със своето тяло. 

Какво е смъртта? 

Истинската и страшна смърт е да бъдем отхвърлени, отделени и отдалечени от Бога, Изворът на живота, Самият Живот. Спомняте си, че Бог създал човека за вечен и блажен живот. Но първите хора – Адам и Ева, не послушали Бога и затова били изгонени от Рая. Хората изгубили безсмъртието си и започнали да боледуват и да умират, т.е. смъртта не е нещо естествено, а е резултат от грехопадението.  

Синът Божий дойде, за да ни избави от смъртта, Той я победи 

Знаете какво изповядваме в Символа на вярата: “Който заради нас човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Дух Светий и Дева Мария, и стана човек; и бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан; и възкръсна в третия ден, според Писанията; и се възнесе на небесата, и седи отдясно на Отца; и пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край.” Така Господ Иисус Христос отново отвори вратите на Небесното царство за хората. Затова и християните вярваме, че животът не свършва със смъртта, че след нея душите преминават в друг, неизказано и невиждано по–прекрасен свят, ако се окажем достойни за него. Дали ще сме достойни е известно единствено на Господ, но Той ни е дал свободно да избираме дали през земния си живот да се стремим към Него, и да вършим Неговата воля, или не.  

Най–святата от човешкия род 

Според учението на Православната църква Пресвета Богородица е първото човешко същество, достигнало пълно единение и общение с Бога. В продължение на целия си живот, от раждането до блаженото си успение, Дева Мария изцяло се предала на и изпълнила спасителната Божия воля. Тя пазела Божиите думи в сърцето си, също като семе, посято на добра почва, което дава плод в светостта. Най–ясно разбираме за предаността на Богородица на Божията воля от отговора, който дала на архангел Гавриил, когато й благовестил, че ще стане Майка на Спасителя: ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти.   

Пресвета Богородица е жената, която в своята любов и вярност към Бога никога не е извършила грях, в смисъл на противене на Бога, не е имало нищо, което да я отдалечава или отчуждава от Него. Чрез светия си живот единствената и несравнима по духовната си и телесна чистота Дева Мария е направила възможно идването на Спасителя на земята.  

Втората Пасха 

На днешния празник си припомняме как най–святата от светите е завършила земния си живот и е преминала във вечния.  

В раждането запази девството,  

в успението не остави света, Богородице;  

в живота премина ти, която си Майка на Живота,  

и с твоите молитви избавяш от смърт нашите души.“  

(тропар, гл. 1) 

В това песнопение е изразена вярата ни във възкресението на Богородица, както е според Преданието. Тази жива памет на Църквата, още от апостолско време е съхранила съзнанието, че Дева Мария, подобно на Своя Син, е преминала през смъртта и е възкръснала като Него. Ето защо празникът Успение Богородично е втората Пасха, преминаване от смъртта към живота. Веригите на смъртта нямат сила над Тази, Която е родила Извора на Живота.    

Преданието разказва, че архангел Гавриил се явил на Божията Майка със сияещо райско клонче в ръка и й известил, че след три дни ще напусне този свят. Пресвета Богородица никак не се изплашила, защото знаела къде и при Кого ще отиде – при своя възлюбен Син, Извора на живота, Господ Иисус Христос, за да бъде вечно с Него. Тя се подготвила и когато настъпил часът, Сам Господ дошъл, утешил Майка Си и я призовал дръзновено да премине от земята на небето. Тя радостно отговорила: “Готово е сърцето ми; нека ми бъде по думите Ти“, легнала на ложето си и, взирайки се в пресветлото лице на Господа, нейния Син, без всякакво телесно страдание, безпрепятствено предала в ръцете Му пресветата Си душа 

Апостолите, които след Петдесетница били разпратени да проповядват Евангелието по целия свят, по чуден начин били събрани преди погребението на Пресвета Богородица, за да могат да изпратят Божията Майка в пътя й към вечния живот. Те благоговейно я погребали в Гетсимания край Йерусалим. Само апостол Тома пристигнал в Йерусалим три дни след нейното погребение. Той имал голямо желание да се поклони на тялото й. Заедно с другите апостоли отишъл на мястото, където била погребана Божията Майка, но отваряйки гроба, те го намерили празен. Когато по–късно се събрали на обща молитва и трапеза, според обичая си, апостолите чули ангелско пеене и видели Пресвета Богородица на облаци, обкръжена от всички ангелски чинове, които се радвали и се удивлявали на идването й в Рая. 

Като видяха ангелите твоето успение, Пречиста, се удивиха, защото виждаха как светата Дева възхожда от земята към небето.” 

(Катавасия на празника) 

Това чудно явление показало небесната прослава на Светата Дева в тяло, защото след своето възнасяне, Тя споделя славата на Сина Си 

На празничната икона виждаме как Сам Божият Син приема чистата душа на Пресветата Си Майка сред апостолите, събрали се да покажат дълбоката си почит към Богородица. Иисус Христос е възкръснал, Той е победителят над смъртта и държи в ръцете Си Дева Мария като мъничко детенце, което се ражда, но за живот на небето. Тази икона изразява надеждата на всеки християнин, за когото смъртта е преминаване към вечния живот, благодарение на възкръсналия Иисус Христос. 

Нашата най–голяма застъпница пред Бога 

Божията Майка е и на небето, и винаги сред нас. Тя има безбройни явявания на света, върши видими дела и чудеса, плаче с грешниците, утешава скърбящите, помага на сираците и сиромасите, изцелява болни, обръща неверници, слага край на войни и епидемии. Когато изпаднем в беда, или ни постигнат болести, скърби и изкушения, след Бога, на Нея се молим: „Пресвета Богородицe, спаси ни!” и чрез Нея просим Божията милост. Тези Нейни грижи за нас са заложени в тайната на Кръста, още когато Иисус Христос казал на майка Си: Жено, ето син ти!3 и посочил апостол Иоан. На този ден заедно с любимия ученик на Христос, ние всички сме приели Богородица за наша Майка. Мисия, която Тя е поела в подножието на Kръста, останала жива завинаги; Дева Мария е наша неотменна закрилница и застъпница до последния ни дъх. 

Свидетелства за Нейната майчинска любов към нас са чудотворните икони на Пресветата Дева – във всеки град и манастир, в много енорийски храмове, дори частни домове има икони на Богородица, които проливат сълзи, издават благоухание или мироточат. Божията милост, която ни се предава чрез тези икони, изцелява телесните и душевните страдания на вярващите християни, както и на невярващите, с цел те да се обърнат към Господ Иисус Христос. Много са светците, видели Божията Майка по време на земния си живот. Много хора с чисти сърца, често пъти деца и прости овчари, са виждали Пресветата Дева. Тя е наша закрилница, гореща молитвеница, едничка бърза застъпница за нас пред Своя Син и наш Бог, Който ще се върне в слава, за да съди живите и мъртвите. Затова ние всеки ден и час се обръщаме с молитви към нашата небесна Майка: 

Пресвета Владичице Богородице, погледни на нас, прибягващите с вяра към тебе, и ни избави от нещастия, скърби, изкушения и ни дай сили да следваме повеленията на твоя Син и Бог, Иисус Христос! Амин.  


Използвани източници:  

1. “Нов Завет“, Света гора, Атон, Славянобългарски манастир „Св ВМЧК Георги Зограф“, 2006
2. „Въплътилият се Бог“, издателство „Омофор“, София, 2007, стр. 397-410
3. http://www.pravoslavieto.com/
4. http://www.pravoslavie.bg
5. https://bg-patriarshia.bg/august-15

СВАЛИ ЗАДАЧИТЕ


Адаптация и илюстрации: Л. Грибнева, Денко Иванов