Автор: Христо Димитров
„Аз съм вратата: който влезе през Мене,
ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе,
и паша ще намери.“
(Иоан.10:9).
Братя и сестри,
Успението на Св. Иоан Рилски… Неговото заспиване, преди да прекрачи прага на вечността е за нас едно събуждане. Събуждане от всичко онова, което ни пречи молитвено да съзерцаваме Господа. Тъй както в живота си светецът е съзерцавал Бога. Защото няма по-голямо богатство от усърдната молитва за оногова, който се моли.
Както било и с чествания днес светец. През целия си живот този благочестив мъж каквото и да вършел, го вършел с молитва. И поради това във всичко преуспявал. А най-вече когато разбира за своето преселение при Господа. Тогава молитвата му била особено силна. И това никак не е чудно, че е така. И чрез точно този момент от живота му е редно да се замислим за всичко, което правим; за всичко, което получаваме и за всичко, което даваме. Защо ли? Тъй щото когато даваме /т.е. кога се молим/ тогава и получаваме и то най-ценния дар – общуването с Господа и Бога нашего Иисуса Христа. Тук можем да си припомним още един момент от живота на Св. Иоан Рилски. За да видим, че с колкото повече материални „блага“ се затрупваме, толкова повече от тях нямаме нужда.
Моментът от живота на светеца, когато Цар Петър идва за да се поклони на светия мъж и да му поднесе дарове. Даровете преподобният отец отказал, но изпълнил молбата /молитвата/ на искащия от него и го удостоил с писмен отговор. Който цар Петър приел като нещо велико, което да пази до сърцето си и което да го сломява, когато в него се надигнат бурите на суетата, та да не го пометат. Тази наглед обикновена случка съдържа много дълбочина в себе си. Когато ние придобием нещо земно… което на пръв поглед да ни е полезно, е редно /да опитаме поне/ да си спомним думите от Св. Писание. А те са: „Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но няма да бъда аз обладан от нещо.“ (1Кор.6:12). В своя отговор чрез писмото си Св. Иоан казал точно това на царя. Тъй и ние – не подобава да се привързваме към нищо, що е тленно. А колко повече трябва да избягваме кога в душата ни се опитат да се настанят унинието и леността! Но как да избягаме от това ли? Отговор отново можем да намерим в живота на Рилския светец. Дори в своята преклонна възраст той не преставал да се моли Господу, и то да се моли ревностно и горещо, тъй както се молил и когато бил юноша. Тъй и ние е редно да сторим.
И ако успеем в това – ще успеем да разберем смисъла в отговора на Св. Иоан Рилски, който той дал на цар Петър.
Години след тази случка настанало време светецът да се представи пред Господа.
Неговото успение е всичко друго, но не и тъга. То е едно състояние, предвестник на онова, за което говори Господ Бог Иисус Христос: „Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери.“ (Иоан.10:9).
Братя и сестри,
Много може да се каже за живота на Св. Иоан Рилски Чудотворец. Още повече може да се изрече за неговото успение и за чудесата, които се случили по-после. Но тук, сега, в този ден, главното е едно. Не просто да се молим на светеца да се застъпи за нас пред Спасителя. Но с молитвата си да осъзнаваме и този ден, и всички останали, които са пред нас.
По примерния живот на Рилския светец да се опитваме чрез молитвата да откриваме смисъл на всичко, което правим. За да може да ни се разкрие смисълът на едни от последните земни думи на светеца. Които са: „Нищо добро не извърших на земята, благий ми Боже! Затова моля Твоята благост да ми изпрати добър ангел, за да не ми попречат на възхода лукавите духове!“. Когато наистина разберем този смисъл, тогава ще ни се отвори сърцето и ще осъзнаем, че Св. Иоан Рилски, Чудотворец е винаги с нас.
Амин.
