Устояване в страшни ситуации

2079 0
situatsii
Кратки есета, написани за бюлетина на болницата за ветерани в Ла Джола, Калифорния

Автор: о. Джордж Морели
Източник: www.orthodoxytoday.org
Превод: Людмила Грибнева

Когато се сблъскат със страшни ситуации някои хора автоматично преценяват, че трябва да се отърват от тях на всяка цена и че трябва да продължат да не забравят подобни опасности – и дори „да продължат да мислят постоянно за възможността от повторното настъпване на подобни събития”. Това е описано от основателя на когнитивно – поведенческата психология Албърт Елис (1962) като състояние на “крайна загриженост” за тях. Друга възможна често срещана реакция е да „замръзнеш на място”. Приемаме, че има някои страховити събития, при които, в действителност е уместно да избягаш или да замръзнеш. Да избягаш и да привлечеш вниманието от някой, който заплашва да стори зло би послужило в някои ситуации; естествоизпитателите, обаче, биха препоръчали, че когато се натъкнем на опасно животно сред дивата природа, в много от случаите би било най-добре да спрем и да не мърдаме, за да не привлечем вниманието към себе си. Повечето обичайни ежедневни ситуации не са толкова крайни и е наш дълг да се справяме с тях.

Когато карах следдипломно клинично обучение по Елис, бях обучен в техниката за извършване на публично „упражнение за атакуване на срама”, след което да преподам техниката и да насърчавам прилагането й от пациенти, които са били негативно повлияни от страха в ежедневния си живот. Един от предложените примери (който съм практикувал) беше да отидеш в голям супермаркет и да крещиш времето на всеки десет секунди, докато се движиш нагоре-надолу по ескалатора в продължение на няколко минути. Бързо научих, че бих могъл да се справя с подобни срамни и потенциално плашещи ситуации. „Упражненията за атакуване на срама” възлагани на пациенти като психотерапевтично „домашно” са свързани с техните специфични обстоятелства, от които се страхуват. До ден днешен казвам на пациентите си, че те са способни да носят страховете със себе си, докато пътуват през различните дейности на живота си.

Подобен съвет не беше безполезен за някои от нашите смели военни индивиди. Бившият пилот от американския военноморски флот, военнопленник и носител на Сребърна звезда Джон МакКейн е казал: “Ние сме обучени да разбираме, правилно, че куражът не е липсата на страх, но способността за действие въпреки страховете ни. Куражът е страх, който има влияние една минута повече.” Генералът от Втората световна война Джордж Смит Патън, отбелязва: “Ако вземем общоприетото разбиране за храбростта като качество, което не познава страха, тогава никога не съм виждал смел мъж. Всички мъже се страхуват.” Той продължава като казва: “Времето да се посъветваш със страховете си е, преди да вземеш важно решение за битката. Това е времето да чуеш всеки страх, който можеш да си представиш. Когато си събрал всички факти и страхове и си взел решение, изключи всичките си страхове и давай!”

Духовното разбиране, когато се изправяме пред превратностите на живота, може да ни помогне в устояването в страшни ситуации. Будистката традиция би ни фокусирала върху това да се откъснем от привързаностите си: “От това, което е скъпо, се ражда скръбта, от това, което е скъпо, се ражда страхът. За някой, който е освободен от това, което е скъпо, няма скръб, така че за какво да се страхува? (Дхаммапада 212). Юдео-християнските учения биха ни насърчили да виждаме, че Господ ни придружава по време на страшни времена. Както четем в псалм 90 1-5: “Който живее под покрива на Всевишния, той обитава под сянката на Всемогъщия, и казва Господу: Ти си мое прибежище, защита моя, Бог мой, Комуто се уповавам! Той ще те избави от примка на ловец, от изтребителна пораза, с перата Си ще те осени и под крилете Му ще бъдеш на безопасно; щит и ограда е Неговата истина. Няма да се уплашиш от ужасите нощем”. Така и старецът от Източната църква св. Йоан Карпатски обобщава: “С цялата си душа трябва да се доверяваме на Господ: както казва един от отците ни, ‘Повери себе си на Господ и всичко ще ти бъде поверено.'” (Добротолюбие I, стр. 308). Докато носим страховете със себе си, можем да сме сигурни, че Господ също ни придружава, като наш покровител, наш защитник, наш пазител.