Учението на стареца Паисий за молитвата

8054 0

Автор: Дионисий Тацис
Източник: откъс от книгата “Подвижникът от Панагуда”
Превод: Мартин Ганев

I. Старецът беше написал следния текст около 1975, като писмо – отговор до някого, който му е поискал напътствия за това, как трябва да се моли, и по-специално, как да използва молитвата. Това е един достоен за отбелязване текст, на който трябва да обърнат внимание всички онези, които искат да се научат да се молят без опасност от заблуда. Той включва също и много практически указания, които могат да се приложат, за придобиване на духовни резултати от молитвата.

И така, старецът пише:

Ще Ви покажа един прост начин за непрестанната молитва, който, ако искате, можете да използвате. Може би той би помогнал на обикновените хора, които не могат да влязат в действителния смисъл на светите ниптически отци и така биват изложени на опасност от заблуда.

Някои не си поставят за цел събличането на стария човек, т.е. покаянието, смирението и подвига като помощно средство за осветяване на душата, за да почувстват дълбоко тяхната грешност и по естествен начин да почувстват голямата необходимост от Божията милост, казвайки много пъти с болка в сърцето “Господи Иисусе Христе, Сине Божи, помилуй ме”. Защото тогава ще почувстват в сърцето си сладостта от Божието утешение на Пресладкия Иисус. За съжаление обаче те започват с един безплоден подвиг и се стремят към божествените наслади и светлини, като умножават постоянно броениците и се осветяват чрез помислите си, изваждайки заключението, че са светци поради математическото изчисление на превъртените на брой повече броеници в молитвата. Настройват си столчета на точните сантиметри[1] и всичко останало, като внимават върху скланянето на ума към сърцето, настройват си дишането и всичко друго, за което пишат светите Калист и Григорий от Добротолюбието, за което пишат ниптическите отци, и след това си създават илюзията, че и те се намират някъде наблизо до ръста на тези светци. От момента, в който повярват на този помисъл, незабавно пристига дяволчето и им монтира телевизора с неговите фантазии, като впоследствие те започват да следват демонските пророчества и т.н., т.е. пророчествата на заблудата.

Единствената сигурност е в покаянието и нека върху него става всяко духовно домоизграждане. Нека постоянно да искаме покаяние от Бога и нищо друго, освен него. Не трябва да искаме светлини, чудеса, пророчества и дарби, освен покаяние. Покаянието донася смирение, а смирението ще донесе Божията благодат, защото благодатта на Бога задължително отива при смирените. Следователно, покаянието е задължително за нашето спасение, а когато го имаме ще дойде Божията благодат и ще ни научи какво трябва да правим за нашето спасение и за нашите ближни, ако е необходимо.

Когато почувстваме милостта на Бога като наша най-голяма необходимост, тогава ще казваме молитвата с цялото си сърце много пъти и ще чувстваме в него сладостта от Божието утешение на пресладкия Иисус. Тогава нашето сърце ще обгърне здраво нашия ум и цялото наше битие.

Само тогава молитвата не е изморителна. Когато влезем в нейния смисъл тя ни отмаря и се молим, без да насилваме себе си, но биваме принудени от усърдието, което придава всичката духовна красота с полета на сърцето и тогава сърцето, колкото и каменно да е, се напуква и сълзите се отронват във време на молитва. Човек чувства необходимостта от молитвата като пригладняло бебе, което отваря устата си и тича към прегръдката, за да кърми и паралелно с това чувства голяма сигурност и майчина любов. Никой не отрича, че врагът ще се опитва да те преборва като ти всява помисли. Когато обаче молитвата бива предшествана от светоотеческото изучаване (Евергетинос или Геронтикон[2]), тогава ще бъдат потушени малките и големи грижи, както и отвличанията на вниманието през деня, и така ще се пренесеш в духовната атмосфера и ще се молиш съсредоточен.

Ако врагът те бори с богохулни помисли (поради обичайната му злина и завист), не се смущавай, но използвай и демона за свой работник, без да се смущаваш, но му казвай: “Добре, че ми донесе тези помисли, за да казвам молитвата, защото иначе забравям да се моля непрестанно”. Тогава врагът ще отстъпи незабавно, защото той е свикнал да прави само зло. Това го споменавам, защото врагът донася богохулни помисли обикновено на чувствителните, за да ги направи още по-чувствителни, за да си смути и да ги покоси. Особено някои, които с гордост се борят в бдение свръх силите си и се оказват отпаднали, нямайки сили да изгонят помислите на врага. Те си мислят, че богохулните помисли са техни и така страдат без смисъл, въпреки че не са те причината, но врагът.

Затова е необходимо младите да се борят със смирение и разсъдливост по въпроса с молитвата и да преподготвят нощта още през деня, без да си отвличат вниманието, но чрез изучаване и оскъдна храна, което също помага. Храната трябва да е колкото се може по-малко солена, за да се избегне приемът на много вода, защото тя възпрепятства подуването, което водата предизвиква и не подпомага човека в неговата молитва. След изучаването на отците или нещо друго в рамките на три часа, много помага, когато вечерната храна, колкото и лека да е, се извършва около 4 часа европейско време. Много помага всяка броеница да бъде предшествана от малки и големи поклони в промеждутъците, за да се раздвижи маслото на двигателя, и след като младите някак си се изморят нека седнат и да казват молитвата, донасяйки пред тях милостта и великите благодеяния, които им е сторил Бог. Тогава умът се събира сам в сърцето и човек търси Божията милост с цялото си сърце, с цялата си душа и всичкия си разум, без да се преуморява в постигането на целта.

За молитвата много помагат трите часа след залеза на слънцето, след като преди това се четат светоотечески книги, както и след полунощ до изгрев. Добре е младите да заспиват 1 час след залеза на слънцето, с по-малко молитва, и да стават след полунощ, за да избегнат сутрешния съблазнителен сън. Естествено необходима е разсъдливост и наблюдение от техния духовен ръководител, който е задължителен”.

II. Старецът разказваше на негов познат йеромонах: “Душата трябва постоянно да се намира в готовност и бодърстване и да бъде свързана с духовния си щаб, Бога. Защото само така ще чувства сигурност, надежда и радост. Когато бях в армията, по време на партизанската война, аз бях в качеството на радиотелеграфист. Виждах, че когато общувахме на всеки час с центъра, с дивизията, чувствахме сигурност. Когато общувахме на всеки два часа, чувствахме някаква малка несигурност. Когато, понякога, общувахме само сутрин и вечер, тогава се чувствахме зле, някак си откъснати и изолирани. Същото се случва и с душата. Колкото по-често се моли в себе си някой, толкова по-голяма духовна сигурност чувства”.

III. Хората, които живеят в изобилието от материални блага лесно забравят Бога и никога не чувстват необходимостта от това да Mу благодарят. Това е много опасно за духовния живот. Това е плен за душата, който човек трудно може да почувства и естествено още по-трудно може да се освободи от неговите окови. Старецът специално подчертаваше това на монасите и миряните, които го посещаваха. Искаше да им покаже, че материалните блага не водят до спасението и затова човек трябва да ги презира. Човек трябва да използва само необходимото за собственото си преживяване и да има доверие в Божия промисъл. Следният разказ на стареца, който е и израз на личния му опит, е особено полезен, но и актуален, за съвременните християни, които често попадат в капана на неразумното придобиване на материални блага, в резултат на което не се притесняват за духовното си развитие и начин на живот. С други думи, те са съсъди, които отвън носят етикетчета за “християни”, но в тях няма никакво съдържание. Те са празни.

И така, старецът казваше: “Виждал съм, че духовната катастрофа на човека идва, когато има материалните блага в изобилие. Тогава човек трудно чувства присъствието на Бога и Неговите благодеяния. Искаш ли да повлечеш някого далеч от Бога? Давай му тогава постоянно изобилни блага. Е, тогава и Бога ще забрави и всичко друго.

Това аз го осъзнах за себе си, когато бях по-млад. Когато бях на Синай, там, където живеех нямаше вода. Трябваше да ходя около два часа, за да стигна до една скала, която водата дълбаеше и капеше. Слагах стомната и стоях там около още един час докато се напълни, и се връщах. И така, за тази водичка, която капеше, душата ми преживяваше следното състояние: Всеки ден се тревожех: “Дали ще капе вода днес от скалата?” Молех се Бог да продължава да прави така, че да тече. Докато ходех за вода бях обладан от тази тревога и се молех. Когато още отдалеч се намирах срещу скалата и виждах водата да проблясва от слънцето, с радост прославях Бога и връщането ми към килията ставаше с благодарност и славословие за водата, която Бог ми даваше. Малкото вода, която капеше, първо, ме караше да моля Бога постоянно, за да продължава да капе от скалата, и второ, да благодаря и прославям Бога, Единствения подател на всички блага. Когато си тръгнах от там и отидох в светия скит към манастира Ивирон, нямаше проблем с водата. Там водата беше изобилна, разливаше се в много кубици и течеше безцелно. И така, веднъж осъзнах, че вътре в мен се бе оформило едно друго състояние. Въпреки че бях толкова време в скита, улових себе си, че не бях казвал нито едно: “Слава Тебе, Боже”. Въпреки че на Синай и най-малкото вода ми беше основание за молитва и славословие на Бога, многото вода в Скита ме накара да забравя, че тя е дар от Бога, и че трябва да Му благодаря. Така се случва и с всичко друго.”

IV. Старецът каза: “За всичките проблеми от живота, молитвата ни дава най-позитивната помощ”.

V. Хората лесно забравят задължението им към молитвата, защото се занимават с различни всекидневни проблеми и товарят ума си с много баласт, така че дори и да искат не могат да се молят. Разпиляват времето си в незначителни неща и живеят без тайнственото общуване с Бога. Старецът се притесняваше за това състояние, в което се намират християните от света, но много често и монасите, затова и често ги контролираше, с цел да ги събуди духовно, за да почнат да се молят по-редовно и по-чисто. По отношение на това казваше: “Губим си времето с незначителни неща, докато би трябвало постоянно да общуваме с Бога. Вземете за пример жените. Ако ползваха броеница, ако правеха умната молитва, биха могли да придобият в себе си Божията благодат и да сторят чудеса в този свят. С какво се занимават обаче? Да речем, че имат една кана, и някоя жена казва, че не и харесват зелените листа, които са нарисувани, и че би искала да са червени цветя, а другата ù отговаря, че ако я беше взела от еди-кой си магазин, би била по-красива и т.н. Но що за неща са това? И едното е кана, и другото е кана. Не изпълняват ли една и съща функция? Оставете каните и се молете на колене. Тези неща се случват и тук, на Света гора. Веднъж отидох до една килия и видях един монах да изтърсва пердетата си. Питах го какво прави, а той ми отговори, че изтърсва тюловете. Тогава му казах: “Абе, тюлени завеси ли дойде да изтърсваш на Света гора. Остави ги както са си. Застани на колени, моли се и плачи. Това е нашата работа тук. Да се молим и само да се молим”.

VI. За резултатите от молитвата, старецът Паисий беше разказал следния случай: “Когато монашествах в светия манастир на Стомио, Коница, всяка събота, в часа на вечернята, манастирът се посещаваше от един полски стражар от близкото село, който имаше много деца и ме молеше да му позволя да запали кандилата на католикона. Аз му разрешавах, макар че навсякъде оливаше с олио. Когато тръгваше от манастира, някак на близко разстояние, той правеше по един изстрел. Това ме озадачаваше и един път тайно го проследих. След като запалваше кандилата, той мажеше барабана на карабината си с елей от кандилото на Богородица и на колене искаше от Богородица малко месо за децата му. Излизайки от манастира го очакваше една дива коза с наведена глава. Той изстреля веднъж и я уби, за да занесе месо на децата си. По този начин, чувайки тази простичка молитва, Богородица му даряваше най-вкусното месо за многочленното му семейство”.

VII. На въпроса на един посетител, дали е правилно да се молим на Богородица да ни спаси, след като знаем, че само Христос спасява, старецът отговори: “Христос е единственият ни спасител. Той е предложи Себе Си за нас. Чуй сега. Ако ти беше някой големец с власт и отидеш в някой град с майка си, всички, които те чакат там биха поздравили както теб, така и майка ти. Биха казали най-добрите думи за нея, въпреки че не знаят нищо за нея самата. Ти, който чуваш това, би се радвал, би се гордял за майка си. Така и Христос се радва и се гордее за Своята майка, когато ни чува да казваме добри думи за нея. Виж. Ако някоя бедна жена отиде при майка ти и помоли да я назначиш на някое място, а ти направиш услуга на майка си, тогава онази бедната би казала, че майка ти я е спасила, въпреки че ти си я назначил. Е, така и ние казваме за Богородица да ни спаси, а Синът ù, Който има властта, но бидейки скромен, се радва да ни чува да казваме хубави думи за майка Му”.

VIII. Старецът казваше: “Всички наши молитви стигат до Бога. Ние се молим на Богородица и на светците, т.е. ги умоляваме да се помолят и те на Господа за нас, а молитвата им има голяма сила”.

IX. На въпрос, дали покланяйки се на иконите се покланяме на идоли, старецът отговори: “Майка, на която детето ù е на война, се страхува за него нощ и ден. Има големи тревоги. Внезапно получава някакво писмо от детето си с една негова снимка вътре. Когато тя я види какво прави? Взима я в ръцете си и я целува, слага я в пазвата си, за да е по-близо до сърцето ù. Е, какво си мислиш? Тази майка, с този изгарящ копнеж, който има за детето си, вярва, че целува снимката ли? Тя вярва, че целува самото си дете. Същото вярва и този, който има изгарящ копнеж по Богородица и светеца, на когото се покланя. Ние не се покланяме на иконите, защото са изображения, но на светците, а на тях, не просто като на личности, които са, но като на тези, които са се борили за Христа.

X. Някой беше попитал стареца, как трябва да се моли, а старецът му отговори: “Да чувстваш, че си малко дете, и че Бог е твой баща. Тогава започни да искаш от Него. Ако Му поискаш някакви безсмислени неща, не се притеснявай, Той не се сърди. Той гледа сърцето ти и ще ти даде най-доброто за теб. Подобно на едно дете, което иска от баща си да му купи скутер, защото вече вярва, че е пораснало, но бащата, понеже се бои да не пострада нещо лошо, може да се забави, но накрая му купува кола”.


 

[1] Тук навярно старецът говори за приетите практики на монасите да използват ниски столчета, които да подпомагат дишането в молитвата, както и осигуряват по-голяма близост на главата със сърцето. Бел. прев.

[2] Тук старецът споменава аскетически сборници. Бел. прев.