Автор: архим. Павел Пападопулос
Превод: Константин Константинов
Фантазиите идват в ума, когато загубим благодарността за онова, което имаме. Обзема ни дух на неблагодарност и алчност. Човекът, който чувства мир с нещата, които Господ е позволил да има или да няма, не започва да развива фантазии. Но е обичайно явление хората да се чувстват нещастни и да искат промяна в живота си поради настояването на техните фантазии. Те искат да превърнат в реалност своята фантазия.
Три основно са фантазии на хората: плътска наслада, слава-публичност-признание и богатство.
Човекът, който се оставя на своите фантазии, винаги се чувства онеправдан и нещастен. Много пъти става опасен и за другите, понеже в усилието си да осъществи своите фантазии не се колебае да използва незаконни средства, наранявайки ближните си.
Вместо да оставяш ума си да обикаля по пътеките на високомерието, създавайки фантазии и въвеждайки в теб копнежи и страсти, е добре да го насочиш към Бога. Но недей да си представяш Бога, защото и в това се крие голяма клопка. Умът ни трябва да остане в Бога, без да формира „идеални-божествени” състояния-преживявания. Никога не си представяй Бога. Помни Го като Баща, Който очаква покаянието ти и нищо друго. Затова и светите отци ни съветват да казваме молитвата „Господи Иисусе Христе, помилуй ме, грешния”. Без други думи, които идват от фантазията ни, или думи, които ще създадат фантазии в ума ни, които обикновено не важат за Бога.
Фантазиите имат за свой източник нашето униние и леност. Умът не се намира в бодърстване и в своята вялост се оставя на суетни помисли. Затова и фантазиите идват обикновено в часа, в който не се занимаваме с нищо или преди да заспим. Особено преди сън, тогава, когато сме призвани да си спомним още по-силно за Бога, да Му благодарим за изминалия ден, да се помолим пламенно, да поискаме прошка, ние се оставяме на сладостни помисли, идващи от демонските фантазии.
Навярно някои ще кажат, че просто имат фантазии, но никога не ги осъществяват. Това обаче не е истина. Навярно те не са извършили всички тези суетни и срамни неща, които мислят, тъй като не са имали възможност. Не са осъществили своите фантазии не по свой избор, а поради обстоятелствата. Но дори това да важи (че никога няма да ги извършат на дело), те сякаш вече са ги извършили в очите на Бога, съгласно думите на Христос: „всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си” (Мат. 5:28).
Затова нека не се предаваме на фантазиите, които идват като сладка приспивна песен преди сън, но реално са вестители на нашата духовна смърт. Да не бъде!
***
Ако е нужно внимание за това с какво храним тялото си, за да го запазим здраво, колко по-голямо внимание е нужно за това с какво храним ума и душата си, за да не се разболеят и болестта да се превърне в тяхно естествено състояние.
Ако е трудно да свалиш килограми (от тялото си), също така — може би и повече — е трудно да свалиш „килограмите грях”, които си придобил от леност, небрежност и лекомислие и които са пуснали корени в теб.
Разбира се, съществува покаянието (както съществуват разни диети), но по-добро от покаянието е трезвението на ума, бодърстването на душата (както по-добро от принудителната диета и операцията е правилното хранене и упражненията).
