ХИПЕРАКТИВНИ ДЕЦА

1686 0

Автор: отец Ангел Вангелов

енорийски свещеник в храм ,,Архангел Михаил”-гр. Благоевград

Това е много модерен термин в наше време. Термин, който оправдава и разрешава всичко. Детето ми е хиперактивно, то си е такова, не мога да направя нищо, виж как си прави каквото иска… И още много подобни обяснения, които, мисля си, са много добро извинение за родителите — снемат нашата отговорност и вина и ни оправдават.

Мисля за това от няколко дни. Говорих със съпругата си и тя ми каза, че в Англия масово диагностицират деца като хиперактивни и в детските градини и училищата им предписват успокоителни, за да са спокойни, да не тичат и да не пречат на работата на учителя. Дори родителите дават успокоителни на децата си.

По всичко личи, че имаме проблем и че това не е нормално, но защо се случва? Ние знаем, че Бог прави всичко добро и че е воден от любов. Знаем, че нищо не се случва случайно в живота ни и че сме изправени винаги пред избори.

Ние сме родители на две деца, които минаха и минават през различни периоди:  палави — спокойни, смели — уплашени, любопитни — апатични, но винаги търсещи света и по-точно любовта в света, любовта на родителите, любовта на другите деца. Децата, мисля си, по-добре от нас разбират Бога и по-добре от нас общуват с Него. Те помнят Неговата любов, която отслабва в света с всеки изминал ден, и търсят начин да наваксат любовта, докато и те не пораснат и станат сърдити и лишени от любов хора.

Детската душа е чиста и търсеща, тя е хиперактивна, защото се опитва да навакса загубата или по-скоро отслабването на любовта. Детето търси любов много по-активно от нас, защото помни, че доскоро е било близо до Божията любов, помни колко е хубаво да си обграден от любов. За жалост, това търсене се сблъсква с апатията на света и което е още по-жалко, с апатията на родителите, тези, които би трябвало да компенсират първи липсата на любов. Ние заместваме любовта, храната за душата, със земни неща, с неща за тялото. Купуваме скъпи играчки, буйки и кецове на известни марки, даваме телефони и таблети, пускаме телевизора… Все неща, които са за тялото, а не за душата. Детето ни е объркано. Иска любов, а получава забавление. Сещам се за един пример от Евангелието: Христос пита лаконично кой баща, ако синът му поиска риба, ще му даде змия. Трагично е, че ние май правим точно това.

Та ние помпаме тялото с преживявания, с цветове, с въздействия, атакуваме всички сетива и тялото става активно. Детето се изгубва само в себе си. Започва да търси любов, но вече използва тялото — пищи, тича, не слуша. Ние обаче и на това не обръщаме внимание, а решаваме, че детето ни има проблем, че е твърде активно телесно и започваме да го успокояваме. Не виждаме и последната подсказка до момента, в който детето ни вече тотално се е загубило и не знае какво е любов или поне му трябва дълго припомняне, не знае как и къде да я търси. Колкото по-активно става физически по този неправилен начин на активност, толкова по-пасивно става душевно — спира да общува, не търси приятели, не търси родителите си. То вече има игра, телефон, таблет, лакомство, които да заместят любовта.

Знаем обаче, че любовта не може да се замести и че това състояние води до смърт. Малко пресилено? За жалост, май не. Смърт душевна — алкохолици, наркомани, психично болни и объркани хора и смърт телесна — самоубийства.

Питаме се защо ни е трудно да общуваме, защо ни е трудно да създадем семейство и да сме си верни, да носим отговорност за други хора. Защото не сме усетили или не сме имали достатъчно любов. Ако имаш любов, твоят близък ще е твой брат, любовта ще гори и ще ти помогне да се научиш да прощаваш и на враговете си, дори може и тях да заобичаш. И така рано или късно ще се върнеш при любовта към Бога и животът ти ще се превърне в кръговрат на любовта. Бебето, което има любов, помни какво е любов и търси любов; зрелият човек, който не вижда любов в света, дори може да се отчае и да повярва, че няма любов; и човекът, който става като бебе, като дете, отново открива любовта. Може би това значат думите на Христос да станем като децата, за да влезем в царството небесно.

Мисля, че сатаната ще ни победи окончателно, ако забравим какво е любов, защото ще спрем да я търсим, но това е трудно, защото въпреки всичко ние жадуваме за любов. Той има друга тактика: да ни каже, че забавлението е любов, че грижите са любов, че уважението е любов, че успокоителното е решението на проблема, че детето ти няма проблем, а е просто хиперактивно.