Автор: прот. Андрей Чиженко
Източник: www.vichuga-voskr.cerkov.ru
Превод: Пламена Вълчева
Интересно е да се вгледаме отблизо в историята на великия Господски празник Въздвижение на Честния и Животворящ Кръст Господен, който Църквата чества днес.
По всички земни закони Кръстът би следвало да не бъде намерен. Точно както и униженият и измъчван до краен човешки предел Христос не би следвало да възкръсне. Обаче възкръснал. И Кръстът Му бил намерен. Не е ли това чудо?!
В началото на трети век Йерусалим не съществувал. На негово място се издигал езическият град Елия Капитолина. И почти никой не помнел мястото, където бил заровен Кръстът. Изминали почти триста години. И над това място издигнали езически храм.
Но ето, че настъпило времето. Дошъл Божият час. И света равноапостолна императрица Елена с много трудове и усилия намерила Честното и Животворящо дърво на Кръста Господен. Тя извършила на пръв поглед нещо невъзможно. Но това станало по Божия воля. И Кръстът бил намерен за слава Божия и за спасение на човечеството.
Свети Макарий, който по онова време бил Йерусалимски патриарх, положил Кръста Господен върху един мъртвец. И мъртвецът оживял при допира си до спасителното дърво. Защото Бог е Източник и Подател на живота. А Кръстът е ключът към този райски безсмъртен живот, към този неизчерпаем живоносен Източник.
И иудеите, и римските езичници полагали неумоверни усилия да унищожат или поне да скрият Кръста, но претърпели неуспех. Езическият храм бил разрушен, а земята отпуснала своето най-скъпо съкровище — Животворящия Кръст Господен.
И тогава той бил въздигнат над целия свят, като станал най-светият и популярен, най-известният свещен предмет в него. И несъмнено не съществува друг религиозен символ на която и да е религия, който да е достигнал такава популярност и повсеместност като Кръста Господен. Кръстът е навсякъде. Четириконечната му сила се разпростира над целия свят! Над цялата вселена.
И в празника Въздвижение на светия Кръст Господен, и в самото му въздигане, ние виждаме как светата немощ на християнството се превръща в мощ Христова.
Всички бурни вълни и смущения, които заливат нас и нашата Църква, утихват в един миг. Защото нашият Господ Иисус Христос, Чието Тяло е Църквата, е непобедим. Той вече е Победител на всичко. И очаква от нас търпение, смирение, милосърдие и любов. Бог изпитва вярата ни в Него. И в определеното време Божията победа ще се яви с неразрушима, оглушителна и сияйна яснота. Трябва само да проявим търпение, трябва само да останем на кръста, създаден извън времето и пространството, за да влезем във вечното, радостно и блажено Христово Възкресение и в своето лично възкресение в него.
Защото Божият Кръст според земните мерки, според земното мислене, е трябвало да стане оръдие на позорна и мъчителна смърт, но той е станал Символ на святост и живот. И сега това е най-важният и свят предмет на земята.
Не е ли това чудо? Това е велико чудо. И велика Божия милост.
Победата на човечеството вече е постигната. Ние вече сме спасени. Главното е да не униваме и да не падаме духом под напора на обстоятелствата. Да живеем на земята, но да заслоним душата си във вечността — в сиянието на изкупителния подвиг на нашия Господ Иисус Христос.
Като се вглеждаме в Божия Кръст, нека помним, че Бог често изпитва хората почти до краен предел, когато всичко ни изглежда така сякаш всеки момент ще рухне и ще пропадне. Той така изпитал апостолите със Своята смърт. Почти триста години Кръстът останал скрит в земята, под езическия храм. Но само един миг — и настъпила ерата на Христовото Възкресение! Само един миг — и Кръстът бил въздигнат над цялата вселена! Защото той е пазител на вселената.
Бог вече е победил. Църквата вече е победила. Най-важното е никога и при никакви обстоятелства да не губим вярата си в Христовата победа, да влезем в нея и да живеем в нея под сянката и благословението на Честния и Животворящ Кръст Господен.
На Твоя Кръст се покланяме, Владико, и Твоето свето Възкресение славим!
